До 2 седмици ще стане ясно дали Върховният административен съд (ВАС) ще сезира Конституционния съд (КС) за липсващия указ на президента Първанов. Това стана ясно от думите на председателя на ВАС Георги Колев преди заседанието на ВСС.
Както Факти.бг съобщи със свое определение от 1 февруари състав на ВАС изиска от президента Росен Плевнелиев да даде указа, с който Георги Първанов е упълномощил вицепрезидента Ангел Марин през втория си мандат да дава или отнема гражданство. Делото бе образувано по частна жалба на Константин Циганов, с която той води дело срещу отмяната на гражданството му.
В определението по делото за гражданство съдът иска, ако няма такъв указ за втория мандат, "това да бъде заявено изрично и писмено". От ВАС чакаха официален отговор от президентството за липсата на такъв указ, за да се обърнат до Конституционния съд (КС).
"Да, получени са документите. Конкретният състав ще реши", каза днес председателят на ВАС Георги Колев. Той посочи, че това дали ще се сезира Конституционния съд или не за това дали е било необходимо Първанов да издаде указ за Марин за втория мандат зависи от конкретния състав, който води делото. Трябва да има определение на състава и той трябва да направи преценката.
"Няма конкретен срок, но предполагам, че до две седмици това ще стане, ако съставът прецени", каза той. Колев каза още веднъж, че този въпрос е извън сферата на компетентност на ВАС. Ако съставът на ВАС, който гледа делото на Циганов, реши да не сезира КС, другата възможност е просто да се прекрати производството.
Циганов се обосновава в жалбата, че бившият вицепрезидент Ангел Марин не е имал правомощия по надлежния ред през втория си мандат да отнеме натурализацията.
На 19 декември Софийски административен съд не се е произнесъл по жалбата му и е прекратил делото с мотива, че по Административно процесуалния кодекс не подлежат на обжалване укази на Народното събрание, президента и вицепрезидента, когато е упълномощен по надлежния ред.
Името на Константин Циганов неотдавна се оказа в епицентъра на поредния скандал между вицепремиера Цветан Цветанов и опозицията в парламента. Тогава вътрешният министър отрече Циганов да е ритал футбол през 2008 г. с премиера Бойко Борисов и заяви, че Циганов е получил българско гражданство с указ на вицепрезидента от 12 март 2001 г. на основание български произход и с указ на вицепрезидента от 12 март 2010 г натурализацията му била отнета.
За извършени нарушения на българското законодателство председателят на ДАНС издал заповед от 18 март 2010 г за неговото принудително експулсиране, отнемане на правото на пребиваване в България и забрана за влизане в страната за 10 години. След временно настаняване и издаване на документ за задгранично пътуване Циганов е експулсиран в Русия, добави тогава Цветанов.
Групировката Уралмаш се прочу с жестокостта си сред руските мафии. Циганов бе заподозрян и за убийството на кмета на Елин Пелин Янко Янков.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 адвокат Пламен Макавеев
Прилагам Ви и по обстойния си материал по казуса : мнението си по повод полемиката развила се в обществото по въпроса : "Законни ли са указите издадени от бившия вицепрезидент Ангел Марин през втория му мандат". В гражданското право на цивилизованите страни има един основен принцип : Няма ли валидни пълномощия у издателя на определени актове, същите са нищожни и не пораждат никакви правни последици. Тоест, за правото тези актове НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ! Всеки опит да не се приложи правото в яснотата му, представлява само по себе нарушение на правото. Водя дело в Административният съд за обявяване нищожността на Указ издаден от вицепрезидента Ангел Марин през втория мандат на президентската двойка Първанов-Марин, точно поради липсата на правомощия в този период от време у последния да издава укази по българското гражданство, помилванията и други такива изрично изброени в чл.98 от Конституцията. Не мога да разбера защо в публичното пространство се обсъждат САМО два въпроса : дали вицепрезидента Ангел Марин е имал правото да помилва и кои хора са били помилвани. Защо не се потърси отговор на въпроса, дали за вторият им мандат президента Първанов е прехвърлил по реда на чл.104 от КРБ на вицето си Марин правомощията по чл.98 /защото обикновенно всички тези правомощия се прехвърлят от президентите, за да имат работа вицетата, а не да чакат да им уволнят началника или той да умре/. След като няма такъв указ за втория мандат на президентската двойка /а това е видно както от сайта на президентството, в раздел „Правомощия на вицепрезидента” още стои текста, че такъв указ има само за първия мандат на Първанов-Марин, от самопризнанието на Ангел Марин в интервюто му пред в.”Стандарт” от 28.01.2012 г. че е нямало такъв указ за втория му мандат, така и от официалното удостоверение издадено ми от Президентската администрация по искане на Съда/, то следва че всички актове на вицепрезидент Марин през втория му мандат са НИЩОЖНИ и не пораждат правни последици ! Не мога да разбера питането на Ангел Марин, защо въпроса за липсващия указ се повдига ЧАК СЕГА, а би трябвало да се сети за многобройните ми заявления и молби от 2010 и 2011 г. до него и президента Първанов заведени в президентската администрация с вх.№ 92-00, дело № 155, в които освен уведомяването им от мен, че липсващият възлагателен указ за втория им мандат ще предизвика проблеми в бъдеще не само на тях, но и на десетки хилядите хора, които са обект на издадени от вицепрезидента укази през втория мантат, дори приложих и проект за такъв възлагателен указ. Друго се помни по часове и минути, но това не, въпреки, че компютрите им би следвало да ги подсетят за тези факти. Правен нихилизъм е твърдението, че имало някаква правна категория „продължаващ мандат”, който е отречен с две решения на Конституционния съд под №№ 2 /13.12.1991 г. по к.д.24 /91 и № 13 /15.12.2010 г. по к.д.12 /10 г. Върховно непознаване на правото е изявлението на тандема Първанов-Марин, че видите ли, щом в указа за първият мандат не е било написано изрично текста „Издаден на ..., важи до...”, то тези прехвърлени правомощия са били безсрочни. Ами, че това означава Ангел Марин да продължава да си издава укази, поне до 3,000 година, докато някой Президент се сети да прекрати правомощията му чрез отнемане на представителната власт дадена му по силата на Указ № 53 /2002 г. или да отмени нищожно издадените от Марин такива укази. Правилото в облигационното право за безсрочност на предоставени пълномощия не важи при мандатните длъжности, които са с определен срок, след който правомощията се прекратяват по ПРАВО. В Конституционното право важи обратния принцип - имаш права в срока на мандата, изтече ли той, правомощията автоматично се прекратяват ! В този смисъл са становищата на видните корифеи в това Право /единият от които е председател на КС/ - Същите становища касаещи мандатът като един времеви отрязък, след изтичането на който правомощията на публичните лица се прекратяват и е законово необходимо всички процедурни стъпки да се преповторят от новоизбраните публични длъжностни лица, независимо, че те са същите тези, но с вече изтекъл мандат, се потвърждават от решенията на Конституционния съд и от видни конституционалисти, както следват :
А. Решение № 13 от 15 декември 2010 г. по конституционно дело № 12 от 2010 г. като производството е било по чл.149, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България. Като делото е било образувано на 25.05.2010 г. по искане на 61 народни представители от 41-то Народно събрание. Искането на вносителите е било да бъде дадено задължително тълкуване с петитум : “Тълкуване на правната категория “мандат” според основния ни закон”. Решението на Конституционния съд по делото, е :
1. Мандатността е основен принцип на конституирането и функционирането на органи на публичната власт, което е съобразено с разделението на властите и правовата държава.
2. Конституционното понятие мандат е установен период от време, в който орган на публичната власт осъществява правомощия, предвидени в Конституцията или в закон.
3. Правният режим на мандата на органите на публичната власт се определя от конституционни и от законови норми.
Б. „Конституционно право”, автор проф.д-р Стефан Стойчев, издателство „Сиела” - „Мандат на президента” - страница 491 и следващите. Мандатът на президента и вицепрезидента е със 5 годишен срок и след изтичане на този срок, правомощията на тези лица се прекратяват.
В. „Сравнително конституционно право”, автори проф.д-р Евгени Танчев и Мартин Белов, издателство „Сиби” – „Мандат на държавният глава” - страница 450 и следващите. Отново е повторен постулата, че мандатът на президента и вицепрезидента е със 5 годишен срок и след изтичане на този срок, правомощията на тези лица се прекратяват.
Преподписващата съответния указ министър на правосъдието няма това задължение и етично право да изисква едва ли не декларация от подписалия преди нея указа вицепрезидент, има ли възлагателен указ и евентуално към днешна дата той да не е оттеглен. Този възлагателен указ не се обнародва в Държавен вестник и отговорността за издаването му е на президента, а упражняването на правомощията по чл.98 КРБ без такъв възлагателен указ е на вицепрезидента. Не мога да разбера оправданията на президентската двойка Първанов-Марин, че видите ли имало становище на експертите им, че втори такъв указ не е необходим. А било ли им е забранено от някоя норма, да издадът такъв при наличието на противоположни становища на юристи още от 2001 г. и като са били подсетени за проблема, от какво е било продиктувано нежеланието да се издаде последващ валидиращ указ ?
Учуден съм от приписването на изявления на вицепрезидента Маргарита Попова /за която знам че е перфектен юрист/, че ако указът не бъде открит, това би бил много неприятен формален пропуск, който може да доведе до правен хаос във връзка с хората, които Марин е помилвал или на които е дал гражданство (14,000 гражданства са били дадени само за миналата година), т.е. може да се окаже, че те са незаконни. Както и че дори да се окажело, че указ няма, нещата “ще останат такива каквито са, иначе представяте ли си какъв правен хаос... Много е неприятно, много неприятно в чисто юридически план, ако такова нещо е било пропуснато да се направи, но администрацията на президента...”. Няма неприятен формален пропуск, а просто издадените през втория му мандат като вицепрезидент от Ангел Марин укази по чл.98 от Конституцията са НИЩОЖНИ административни актове. Поради това тези укази за Правото, от момента на издаването им не могат да пораждат правни последици, тоест, те са едно правно нищо. Независимо от това, обаче за издаването на всеки един Указ е проведена съответната процедура, има комплектовани документи, само за Правото го няма крайният акт - Указа. Според мен, не може да настъпи правен хаос, а тъй като познавам вицепрезидента Маргарита Попова като крайно дейна натура, предполагам, че ще разпореди да й се осигурят повече химикалки за подписване на многобройните законово допустими укази /не може да се издават нови укази САМО за лица, за които е настъпил определен давностен срок, за починали лица и други подобни/. С подчинените й юристи ще преглежда всяка една конкретна преписка и за тези от тях, които са безспорно съобразени с Правото и Морала, ще разпорежда да й се разпечата от съответния компютър /предполагам, че не са ги писали на пишеща машина, все пак сме в прехода на 20 и 21 век/, указа за определения Човек получил права на гражданство или помилване и сменяйки номера и датата на този акт, ще го подписва, с който факт ще валидира към настоящия момент фактическото състояние касаещи конкретния Човек по указа. При съмнения за законосъобразно издаване на определен Указ, вицепрезидента Маргарита Попова може отново да свиква съответната комисия, с която да преразгледат конкретния случай и вземе решение дали да издаде или не съответния указ. Но, първо като действие Президента Росен Плевнелиев, следва да извърши да извърши поредица от действия : да изиска официална справка от длъжностното лице регистрирало указите на Президент Първанов и установявайки, че НЯМА издаден от последния указ по реда на член 104 от КРБ за делегиране на правомощията му по член 98 от КРБ на вицепрезидента му Марин, да издаде свой указ за обявяване за НИЩОЖНИ на всички укази издадени от вицепрезидента Ангел Марин в периода 19 януари 2007 г. до 22 януари 2012 г. Точно за това съм помолил президента Плевнелиев със заявлението си с вх.№ 92-00, дело № 33 от 24.01.2012 година. Ако това не се случи и съдбите на хората свързани с издадените от вицепрезидента Марин през втория му мандат укази, останат висящи, което означава във всеки един последващ момент ВСЕКИ да може да се позове на тази нищожност на указа и човек получил права, да остане без тях, а Обществото за пореден път ще разбере, че в България нещата не се решават по Законосъобразност, а по целесъобразност- тоест, не според Правото, а според Човека, на който трябва да му се реши проблема. На такова отношение към Правото, човечеството се е нагледало във вековете, в дейността и проповядването принципите на Инквизицията, Нацизма, Сталинизма и други „човеколюбиви” доктрини. Точно тук ще се прояви доблестта на президента Росен Плевнелиев да приложи Правото, с които си действия ще потвърди декларираните от него идеали и намерения за спазване принципите на Правото !
Ако парламентарната комисия установи безспорния факт, че липсва указ на президента Първанов през втория му мандат за делегиране на основание член 104 на правомощията си по член 98 от КРБ на вицепрезидента Марин, освен Върховният административен съд и народните представители имат право по Конституцията да сезират Конституционния съд с искане за обявяване противоконституционността на неиздаването на възлагателен указ за втория мандат на президентската двойка Първанов-Марин, както и издадените от последния укази през втория му мандат, с прогласяване нищожността на тези укази, тъй като същите са издадени без представителна власт.
Не знам защо в публичното пространство се поставят под един знаменател клиента ми Константин Циганов и всички помилвани от вицепрезидента Марин през втория му мандат. Между двете категории има малка, но съществена разлика – за първият нито българските, нито руските, нито междугалактическите правоохранителни органи /Съд, Прокуратура, Следствие, МВР/ нямат никакви претенции по отношение дейността му, в противен случай най-малкото би имало заведена каквато и да е преписка, докато втората категория лица имат влязли в сила присъди за извършени престъпни деяния. Конституционно право е на президента или на изрично оправомощения от него вицепрезидент да извършват помилване на такива лица, след преглед на преписката предоставена им съответната комисия, а е морална отговорността дали определено лице е следвало да бъде помилвано. Имам чувството, че недоказаните и неверни твърдения спрямо Константин Циганов, представящи го като суперпрестъпник, който ако се обявят указите на Марин за нищожни, ще се върне в България и ще унищожи държавата, са продиктувани от едно единствено нещо : сатанизирайки един човек неоснователно, се цели да се размие и замете юридическия проблем на липсата на възлагателен указ на президента Първанов за втория му мандат и правните последици от това. От обявяването на нищожността на издадените от вицепрезидента Марин през втория му мандат няма настъпи край на държавността или правен хаос, а просто ще създаде допълнителна работа на сегашният вицепрезидент Маргарита Попова.
Истината трябва да се казва такава, каквато е, а не да се интерпретира на принципа на играта "Развален телефон". Основен принцип в наказателното право е, че : „Всеки е невинен до доказване на противното”. То е хубаво да се създават сензации, или новини, както е казал Хърст : „Ако няма новина, създайте я”. Друг виден публицист Йозеф Гьобелс бе автор на друга крилата фраза : „Една неистина повторена сто пъти, става истина за хората” ! Читателите се впечатляват от такива гръмки епитети : „Мафиот”, „Кръстник на една от най-сериозните руски престъпни групировки”. Аз имам един основен принцип по отношение на лица описвани с черни краски - Съдът да отсъди виновно ли е това лице за извършването на определено престъпление, и ако е така има си затвори за за тази цел. Ако един съдия /както много често се опитва обществото да лепи и на тях несправедливи етикети/ не осъди това лице, прокуратурата е в правото си да обжалва това решение и по-горните съдилища да въздадът правдата. Приказките от 1001 нощ, че видите ли целокупното човечество търсело „престъпника” Циганов, но той толкова умело се криел в България, че не само не можели да го заловят, но дори и да го открият в коя част на земното кълбе се намира. Бил получил българското си гражданство възоснова на НЕВАЛИДЕН документ ! То не бяха приказки за това, че : имало червени, черни, небесно кафяви и всякакви други разцветки бюлетини от Интерпол за издирването му и задържането му, за търсенето му по сайтове от руските правоохранителни органи, че а го пипнели, а Сибир ще е вечно негова квартира, за пране на пари в размер на стотици милиони, само не се разбра валутата каква е - тугрици, нигерийски долари или друга такава. То наслагването на лъжа след лъжа, може би целеше да се наплаши целокупното народонаселение, да си държи малките деца за ръчичка, че Звярът яде предимно такива, защото старите са му жилави. Така де, но нека си кажем някои истини :
1. Константин Циганов е получил българското си гражданство възоснова Указ № 27 /12.03.2001 г. издаден от вицепрезидента Тодор Кавалджиев /който за разлика от Ангел Марин си е имал възлагателен указ за упражняване правомощията по чл.98, т.9 от КРБ/. Преди да стигне до подписването на този указ, комисия от 7 /седем/ човека от различни институции, включая и контраразузнаването са проверили както твърденията и фактите на Циганов, така и съпричастността му към националната сигурност, след което министъра на правосъдието го е предложил на първо място в списъка от тридесетина чужденци за даване на българско гражданство.
2. Константин Циганов през тези десет години е имал официално участие в търговски дружества, обществени организации, както и постоянен адрес по лична карта. Всеки един заинтересован български или чуждестранен гражданин, еле пък длъжностно лице с достъп до специализираните бази данни /търговски и съдебни регистри, чичо Гугъл, МВР базите/ във всеки един момент не само е можел да разбере, но и да прибере на „топло” търсено лице, ако то е било такова. В България реализираните проекти по отнощение вложените финансови средства съгласно Закона са били декларирани като произход и проверявани от банковото и финансово разузнаване.
3. Някои хора в нашата държава създаваха страховития образ на Циганов, с мита на издирването му от руските правоохранителни органи, а накрая се оказа, че никой от Русия или която и да е друга държава не е имал някакви законови претенции към него, а хора от тези органи устно или писменно са се интересували, дали този човек не е в РБ и дотам.
4. Непонятна е, огромната мощ на държавната машина и бързината с която работи, когато реши да смачка един човек. През 2010 г. за около един месец се започва и приключва операция по отнемане българското гражданство на Циганов и изгонването му от страната : което преминава през комплектоване на компромати по негов адрес /един блестящ пример за това е, че си бил купил мобилен телефон, за да провежда конспиративни разговори/, издаване на предложение до Съвета по гражданството в Министерство на правосъдието, провеждане на заседание на същия съвет, който излиза с предложение до Министъра /в което цитираните норми в мотивите се различават коренно с тези от диспозитива/, изготвяне на предложение от Министъра до Вицепрезидента за отнемане гражданството му, което ще даде възможност за издаване на заповед от ДАНС за изгонването му от страната и забрана да я доближава в близките 10 години, тъй като представлявал сериозна опасност за националната сигурност. Тази формулировка, ако почиваше на истината, Циганов следваше да бъде осъден на 100 години самота в Сливенския или друго пенитенциарно заведение /обитателите му го наричат пандиз/. Да, но не това се е целяло – защото вкарвайки Циганов в Съда е следвало да се представят на последния сериозни и най-вече истински доказателства за някакво негово противоправно поведение, а такива просто няма ! Кой и защо няма интерес Константин Циганов и други руски бизнесмени да бъдат в България и инвестират в икономиката й ? Кой и защо използува скритото и необжалваемо в крайна сметка административно производство за изгонването на такива хора извън страната, и това е така, защото съдиите не обсъждат по същество и не допускат доказателства „за или „против” дадено твърдение на ДАНС /било то и невярно/, за да установи истинността на това твърдение, а от там и основателността на изгонването на даден чужденец, от което да произтекат мотивите за оставяне или отмяна на заповедта за изгонване ? Кой и защо ако определен чужденец извършва и най-малкото престъпление в страната, не го предава на съдебните органи, а го гони от страната. С този факт това лице по-малък престъпник ли става, и след като това лице спокойно може да се движи из Европейския съюз и планетата Земя, не се ли извършва на държавно ниво износ на престъпност, тероризъм или заплахи за съответните национални сигурности в тези страни ? Ако Константин Циганов е престъпник за българските власти, защо те не проведоха спрямо него, първо наказателно преследване от което той да понесе съответното наказание /било порицание или смъртно наказание, без право на обжалване - според деянията си/, а после да му отнемат натурализацията, от който факт той да остава без българско гражданство, и да го изхвърлят от страната ! Прави ли някому впечатление и дали няма някаква формална и обективна логика, че щом спрямо Константин Циганов в България, в Русия и в Европейския съюз не се провеждат никакви наказателни преследвания, то следва, че това лице за съответните правоохранителни органи е НЕВИНОВНО за извършването на каквито и да е престъпления ! А втори въпрос е, кой и защо провежда срещу това лице и други лица от руски произход кампания за очернянето им и изхвърляне извън страната ! Както бившият вицепрезидент Ангел Марин подчерта на 05.02.2012 г. в предаването на Росен Петров „Нека говорят” изводът, че ако е имало нещо нередно в предложението от административните органи за отнемане на българското гражданство на Константин Циганов и вицепрезидента е бил подведен, то ВИНАТА Е ТРЯБВАЛО ДА СЕ ТЪРСИ В АДМИНИСТРАТИВНИТЕ ОРГАНИ !!! А това не е вина, а нарушение на Закона от съответните длъжностни лица при всяка една от гореизброените хипотези. А пък обществото лесно се манипулира с подхвърляне от съответните административни органи в медиите на приказки от рода на „Случки страшни .. и „Шехерезада”. Не знам, как и по какъв начин да постигна ефекта медиите и административните органи да твърдят каквото и да е било, на база на доказателства и даване възможност на посочваното лице да се защити. Зададох писменно предния ден на сайта на предаването „Нека говорят” 5 /пет/ въпроса към г-н Ангел Марин /въпросите са най-отдолу на настоящето ми становище/ и ако прослушате интервюто на http://www.btv.bg/shows/neka-govoriat/videos/video/374248129-Gen_Angel_Marin_Boyko_Borisov_ochernya_ vsichko i_vsichki_predi_nego_Toy_tarsi_otmashtenie.html, просто няма да чуете нито един от тях, може би те не интересуват никого, най-малкото г-н Марин, на когото предполагам Сценариста коректно да му е дал всички зададени му въпроси !
5. И сега сравнете с описаните в точка 1 номер и датата, с тези на указа с който на Циганов се отменя натурализацията : същият № 27 от същата тази дата 12 март, само където са се сетили да сменят поне годината – 2010 г. Някой който разбира от аритметика /че на мен 2 + 2 ми е към 3,14/ да сметне към коя плюс безкрайност следва да клони подобно съвпадение по отношение на едно и също лице, на един и същи номер и на една и съща дата. Да не говорим за законовите нарушения на международното право, което изисква всяка една процедура свързана с гражданствения статут, да е с участието на заинтересованото лице. Ама кой да ти чете Европейската конвенция за гражданството. Пък после се нервим, че ни правят спънки в Европа. Те станаха пишман, че се прекараха да ни приемат в Европейския съюз, без да знаят аксиомата, че която империя се е хванала с българите, все е пропаднала : то не бе римската, византийската, турската, руската – затова може би Америка ни е само приятел, но дори и да поискаме да станем поредния петдесет и някой негов щат, ще ни отреже поради някой формален повод.
6. Точно от съмнителния факт на съвпаденията в датата и номера на двата указа, тръгнах да издирвам истината, което ме доведе до другата истина за липсата на възлагателен указ на вицепрезидента Марин за втория мандат. Този юрист който твърди, че имало някакъв оксиморон „продължаван мандат” и не е било нужно да се издава повторен такъв указ, или е бягал много често от часовете по Публично право, или просто си затваря очите за Правото, в намерението си да оправдае и защити Човеците Първанов-Марин. И аз като нормален гражданин и българин милеещ за държавността, в многобройни писания под № 92-00, том 155 през 2010 и 2011 г. уведомявах президентската двойка Първанов-Марин, за формалната грешка с неиздаването на възлагателния указ, който факт с последващо издаваните от вицепрезидента Ангел Марин НИЩОЖНИ укази, ще застраши съдбите на безброй хора. Показвах и пътя с валидиращ последващ указ на президента Първанов по отношение издаваните през втория им мандат от Марин укази, да се отстрани правните последици на тяхното правно нищо. Дори и проект на такъв възлагателен указ им изпратих. Уви, прояви се синдрома на висшия държавник „До толкова се е издигнал, че се е изгубил от погледа си” и до този момент с президентската двойка или с техни съветници нямах досег до края на мандата им.
Впрочем какво стана с Циганов ? Една година, въпреки незаконния като вид и срок мярка задържане в Бусманци ли беше, Гуантанамо ли, нещо такова беше, една година след задържането му без чуждестранни документи за самоличност, в пълно нарушение на Договора за реадмисия /връщане/ между Руската федерация и Европейския съюз, Циганов бе качен с пасаван в самолета и разтоварен в Москва. Какво бе учудването на нашите емиграционни и специални служби, след като руските миграционни служители са си сложили подписа в приемо-предавателния протокол, са пуснали Циганов по живо, по здраво, тъй като Руската държава е нямала НИКАКВИ претенции спрямо него. Живя близо 6 месеца в Русия, след което с продължаваща и досега Шенгенска виза Циганов свободно влиза във всички страни на Европа, за разлика от много от нас. Така простичкият ми въпрос е : За Русия и Европа Константин Циганов не е престъпник, защо ли само за България е такъв ? Дали пък гонитбата на порции руски или бивши такива граждани не е държавна политика или поръчка на противопоставящи се велики държави, нямащи нищо общо с правото ? Нека всички които представят Константин Циганов като злодей си спомнят думите на Исус Христос по отношение на предстоящата саморазправа с нарочената за блудница : „Нека който се чувствува безгрешен, първи хвърли камък по нея !” Женицата е останала жива и здрава, дори без лека телесна повреда.
Въпросите ми към Ангел Марин за предаването на Росен Петров „Нека говорят” на 05.02.2012 г. бяха следните :
PlamenMakaveev 04.02.2012 / 09:52
1. Казвам се Пламен Макавеев и съм адвокат на Константин Циганов, на когото Вие като вицепрезидент на Република България отменихте натурализацията му като български гражданин с Ваш указ № 27 от 12.03.2010 г. Българското му гражданство му бе дадено с указ № 27 от 12.03.2001 г. от вицепрезидента Тодор Кавалджиев. Каква според Вас е вероятността за едно лице да бъдат издадени два акт съвпадащи като номер и дата през един промеждутък от девет години, защото според математици, такава вероятност клони към плюс безкрайност ?
2. Тези уважавани от Вас и президента Първанов юристи, които са Ви дали неправилното становище, че не е необходимо издаване през втория Ви мандат от президента Първанов по реда на член 104 от Конституцията на възлагателен указ за делегиране на правомощията по член 98 от Конституцията /касаещи гражданството и помилването/, дали са Ви уведомили същевременно, че съществува Европейска конвенция за гражданството /ЕКГ/, която задължава от 2006 г. българските административни органи при издаването на какъвто и да е акт свързан с гражданството да вземат своите решения при участието на лицето, по отношение на което се издава акта ? Тази норма на член 12 от ЕКГ е преповторена в член 8, ал.1 на Административно-процесуалния кодекс и е задължителна от 2006 г. за българските административни органи, част от която сте бил и Вие като вицепрезидент.
3. Вие, като сериозен мъж и държавник, предполагам приемате тезата, че зад всяка една папка с документи стои една човешка съдба и всякакви твърдения и епитети /топмафиот, главорез и други подобни/, които не са подкрепени с доказателства, представляват клевета и могат да доведат до несправедливо нарушаване на човешки права ? Предполагам, да знаете, че на подсъдимия, дори на осъдения на смърт, се дава право на последна дума, с която съответното лице да изрази становището по обвиненията срещу него, с което да упражни правото си на защита. Цифрите на утвърждаването или отказите по даване или отнемане на българското гражданство, или на помилването на определени лица съобразно становищата на съответните комисии към Министерство на правосъдието, ги знаете най-добре Вие. Изнася се цифрата 533 на помилвани от Вас лица, а колко е общата бройка на предложените от съответната комисия лица за помилване ? Можете ли да аргументирате с какво едно лице е по-заслужило да бъде помилвано, от друго лице, което също е имало правото на помилвано, но не е дочало милостта Ви ?
4. Знаете ли, че в България съществува трета независима власт, наречена Съд, който има единствен има правомощието да решава въпросите по валидността на един документ, аргумент мотивирал Ви, без да имате правото да обсъждате тази му валидност, да отнемете натурализацията на Константин Циганов ?
5. От администрацията Ви докладвали ли са Ви многобройните ми заявления и молби към Вас и Президента Първанов завеждани през 2010-11 год. с вх.№ 92-00, том 155 с уведомяването ми и дори изготвен проекто-възлагателен указ, предупреждавайки Ви, че този проблем в един момент ще експлоадира и ще нанесе вреди на много хора ? Каква беше причината до този момент да не ми се отговаря на нито едно от тях, нито да бъда допуска за среща с Вас или Ваши съветници.
Давам правото на всеки да ме цитира в публичното пространство, без да претендирам за авторски права или нарушения на лични права, тъй като фактите са общоизвестни.
19:37 09.02.2012