Здравни работници зарязаха като куче болна жена

След лечение в психиатрично заведение, 34-годишна жена е изоставена от здравни работници пред кметство във врачанско село. За това сигнализираха очевидци, според които пациентката била в безпомощно състояние и не можела сама да се грижи за себе си, предаде bTV.

Най-близките й роднини също отказали да я приютят. Вчера следобед пред кметството в село Добролево спира бус, от който двама души изнасят болна жена. Хората от селото я познават – казва се Цецка, има психично заболяване и епилепсия и често лежи в психиатрията във Враца. Този път обаче е в изключително лошо състояние – видимо отслабнала, с памперс, неспособна да говори и да ходи. Болната поискала храна, но се оказало, че не може да преглъща.

„Социалната работничка, която дойде с нея от Враца, каза, че са я пратили по автобуса, но тя е буйствала и затова са направили жест да я докарат”, разказва жена от селото.

Според друга, даже казали, че за тях Цецка е излекувана и са си свършили работата. Служителите от здравното заведение се опитали да сложат в джоба на пациентката лична карта и рецепта и да си тръгнат, но свидетелите възроптали и позвънили на тел. 112.

Майката на Цецка е починала, докато тя е била в болницата, а баща й е сляп и не иска да живее с нея. Така Цецка обитава къща в окаяно състояние, без врати и прозорци.

„От болницата ми казват, че трябва да бъде изписана и няма при кой да бъде настанена, защото роднините отказват да я приемат и са спрели да си вдигат телефоните, прекъснали са връзките едностранно”, обяснява кметът на Добролево Илиян Буковски.

Ситуацията щяла напълно да излезе от контрол, ако леля на младата жена не се съгласила да я приюти, но само временно, тъй като се грижи за болен син. До края на работния ден на повикването на тел. 112 не се отзоваха нито полиция, нито социалните служби, които също са уведомени.

От здравното заведение пък отказаха да говорят. Според кмета институциите трябва да се намесят, защото няма как проблемът да се реши само със силите на една малка община. „Сега по селата е пълно с такива хора”, признава Илиян Буковски.