ГЕРБ се отказа от АЕЦ „Белене“ (обновена и реакции)

България се отказва от АЕЦ "Белене", съобщи заместник-министърът на финансите Владислав Горанов след края на днешното правителствено заседание.

Вместо проекта на мястото на площадката на АЕЦ "Белене" ще се строи газова централа, заяви Горанов.

Поръчаният реактор за "Белене" ще отиде като 7-ми за АЕЦ "Козлодуй", но държавата ще трябва да плати на Русия около 100 млн. евро за изработването на реактора.

След заседанието на Министерски съвет Бойко Борисов отиде в президентството, за да информира президентът Росен Плевнелиев за отказа от строежа на втората атомна централа, за българската позиция и защо се стигна до това решение. След приключването на срещата изявления от премиер и президент нямаше.

В четвъртък министърът на икономиката Делян Добре ще отпътува за Москва, за да съобщи официалното решение.

Премиерът Борисов ми се обади лично в 12 часа и 20 минути днес, за да ме уведоми, че проектът АЕЦ "Белене" е прекратен. Издиктува ми текста на решението с няколко малки коментара. Но фактът е, да повторя: днес Министерският съвет на България е решил да спре проекта АЕЦ"Белене", написа Иво Инджев в блога си.

По-късно от прессекретариата на държавния глава съобщиха, че президентът Росен Плевнелиев  подкрепя това решение, което за първи път се взима прозрачно. Според държавния глава не е ясна финансовата изгода за България от реализацията на АЕЦ “Белене”, а проектът не решава проблема с енергийната неефективност на страната.Пред премиера държавният глава е посочил, че спешно трябва да се стартира широкомащабна програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която ще икономиса мощностите на АЕЦ “Белене”. Чрез подобна програма икономиката ни ще стане конкурентоспособна, градовете много по-красиви, а българите по-богати. 

 

Реакциите:

Това е голяма победа за СДС и правилно решение на премиера, коментира за Факти.бг отказа на правителството от АЕЦ „Белене“ лидерът на СДС Мартин Димитров. Според него, това е един хубав ден за българската демокрация.

„Ние много години смятахме и смятаме, че това е най-доброто решение за България. Седми блок на АЕЦ "Козлодуй" ще бъде поне 2 пъти по-евтин, възможната газова централа на площадката ще бъде много добра инвестиция“, отбеляза Мартин Димитров.

Според него с препродажбата на реактора на трета страна ще даде на София необходимия свеж финансов ресурс, който да се използва за изграждането на 7 реактор от последно поколение в Козлодуй.

Трябва да се търси чужда инвеститор за изграждането на газовата централа. Токът от нея не трябва да бъде фиксиран, аргументира се лидерът на СДС.

Страните, които намалиха цената на газа направиха връзки със съседни държави, т.е. имаха алтернативи, продължи той. Всяка една европейска страна, която договори по-добри условия с Русия има изградени връзки с други страни. Това, което трябва да направи България е да форсира изграждането на системни връзки с Гърция, с Турция, със Сърбия, с Румъния и така ще можем да намалим цената на газа, е неговото мнение.

„Тази газова централа с газ откъде ще работи – от Космоса или от Русия?“, така бившият министър на икономиката и енергетиката от Тройната коалиция Петър Димитров (БСП) коментира пред журналисти в парламента решението за АЕЦ „Белене“. 

Той определи ситуацията така: увеличаваме зависимостта от привършващ източник на енергия, какъвто е газът,  отказваме се от ядрена енергия, която е класифицирана като независим източник на енергия. Червеният депутат изрази съмнение, че при вземането на решението наистина са участвали експерти.

„Приказката за седми блок в АЕЦ "Козлодуй" е поредната димка, която на практика трябва да омекоти удара от преминаването в режим на ликвидация на атомната енергетика в България. Някой очевидно е заинтересован да унищожим ядрената енергетика в България, за да се развива тя на други места“, заяви пред БНР ексминистърът Румен Овчаров. Според него е абсолютно погрешно твърдението, че е по-изгодно да се построи седми блок на АЕЦ "Козлодуй”, а не да се строи нова централа в Белене.

„Аз малко трудно схващам логиката и на Мартин Димитров, и на Иван Костов, които твърдят, че когато реакторът се монтира в "Козлодуй", за разлика от монтирането му в "Белене", изведнъж ставаме енергийно независими от Русия. Още по-трудно мога да разбера защо когато реакторът е в "Белене" няма пазар за неговата електроенергия, а като се премести в "Козлодуй" - вече има пазар. Това е най-циничен начин за поредното хвърляне на прах в очите на българския народ“, коментира Овчаров.

Той обясни още, че площадката на Белене е специално изграждана за строителство на атомни централи: „До голяма степен тази инфраструктура е готова. Знаете, че бяха похарчени сума пари, за да се преведе тази площадка в съответствие с новото строителство и новия проект. Докато площадката в Козлодуй съвсем не е чиста. Тя е изключително комплицирана – там има работещи блокове, има спрени реактори, има хранилище за отработено гориво, има хранилище за радиоактивни отпадъци. Всичкото това трябва да бъде изцяло наново лицензирано. Припомням също, че ние в момента сме на четвъртия етап от лицензирането на един ядрен проект в Белене“.

Президентът Росен Плевнелиев заяви, че подкрепя това решение на Министерски съвет, което за първи път се взима прозрачно. Според държавния глава не е ясна финансовата изгода за България от реализацията на АЕЦ "Белене".

Проектът не решава проблема с енергийната неефективност на страната, която в момента по този показател изостава най-чувствително в Европа. Според президента важни са националните приоритети, сред които са енергийната ефективност, енергийната диверсификация, а АЕЦ "Белене" не решава нито един от тях.

Росен Плевнелиев счита, че перспективите и възможностите за инвестиции са изключително големи в сферата на енергийната ефективност, където има и голяма възвращаемост. Според президента проектът АЕЦ "Белене" не решава проблема със санирането на панелните жилища, в които живеят 2,7 млн. българи.

Пред премиера държавният глава е посочил, че спешно трябва да се стартира широкомащабна програма за саниране на многофамилните жилищни сгради, която ще икономиса мощностите на АЕЦ "Белене". Чрез подобна програма икономиката ни ще стане конкурентоспособна, градовете много по-красиви, а българите по-богати.

Чуждите медии: България се отказа от АЕЦ „Белене“

Новината за българския отказ от строителство на АЕЦ „Белене“ бе отразена и от Ройтерс. Припомня се, че проектът не успя да намери голям европейски инвеститор, който да се включи, както и многократното настояване на премиера Борисов, че ако това не стане проектът за 8 млрд. евро няма да се случи. До момента по него са похарчени 1,4 милиарда лева.

 

Вместо втора АЕЦ най-бедната страна в ЕС ще строи газова централа. България осигурява около 95% от потреблението си на синьо гориво от Русия.

Брюксел и Вашингтон не веднъж са изразявали опасения, че нов руски АЕЦ допълнително ще увеличи зависимостта на България от Русия.

България реши да се откаже от сделката с руската компания "Атомстройекспорт" за строителството на нова АЕЦ на река Дунав, предаде АФП.

Но постоянното противоречие с Русия за цената на новата централа и неуспеха при намирането на нов западен инвеститор, който да се присъедини към проект, след излизането през 2009 г. на германския енергиен гигант Ер Ве Е, накара българското правителство да намекне неотдавна, че може да се откаже от дълго отлагания проект.

Горанов заяви, че България ще плати на Русия за завършването на реактора и ще го инсталира в АЕЦ "Козлодуй". Това обаче ще струва около един милиард евро, припомня АФП, цитирайки заместник-финансовият министър Владислав Горанов.

В четвъртък се очаква новият министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев да посети Москва, за да се опита да убеди руската компания да не дава България на съд за решението да се откаже от сделката, обобщават руските медии.

Решението на София за АЕЦ „Белене“ не е загуба за Москва, заяви ръководителят на „Росатом“ Сергей Кириенко.

В момента имаме 20 поръчки за изграждането на ядрени реактори и провалянето само на една поръчка не е проблем. Все пак похарчихме сили и време по проекта АЕЦ „Белене“, което е жалко, заяви Кириенко. Той посочи, че позицията на ръководената от него компания е строго прагматична: „Ако София иска – ще строим атомна централа, ако не иска -няма“.

РИА „Новости“ отбелязва, че след провалите на петролопровода Бургас-Александруполис и АЕЦ „Белене“ „Южен поток“ остава единственият проект, който се подкрепя от София и Москва.

По-рано тази седмица премиерът Бойко Борисов обсъди съдбата на "Белене" с новоизбрания руски президент Владимир Путин, припомня ИТАР-ТАСС.

България се отказа от изграждането на Втора атомна централа, коментира АП. Агенцията не пропусна да припомни, че миналия декември ръководеното от Бойко Борисов дясно правителство попари плановете на Кремъл да увеличи износи на енергийни ресурси за ЕС, отказвайки се от €1 млрд. ($1,34 млрд. ) проект за петролопровод Бургас-Александруполис.

Основно причина за това решение бяха изтъкнати финансови причини като високата цена на проекта и ниската възвращаемост на инвестицията.

История на проекта:

България започва изграждането на АЕЦ "Белене" още през 80-те години на ХХ в., но с разпадането на социалистическата система проектът е замразен в началото на 90-те години с основен мотив за земетръсния район и липсата на пари.

Новият договор за изграждането на централата е сключен през ноември 2006 г., на базата на който се изпълняват всички дейности по проекта "Белене". През юли 2008 г., след подписването на Протокол за откриване на площадката "Белене", започват строителните дейности.

"Атомстройекспорт" предложи на страната ни един от най-съвременните проекти за атомна станции, който се отнася към поколението „3+". Проектът отговаря на всички изисквания на възложителя и на международните норми и препоръки на Международната агенция за атомна енергия, обясниха от руската компания.

Една от важните задачи, която стои пред такъв мащабен проект, е намирането на финансиране. Първоначално към проекта прояви интерес германският енергиен гигант „Ер Ве Е", но той се отказа през 2009 г. заради неясноти. Държавната корпорация "Росатом", чиято дъщерна компания е АСЕ, също така привлече и инвеститори за "Белене". Това бяха водещият финландски енергиен концерн "Фортум" и френската компанията "Алтран". Подписан бе тристранен меморандум между НЕК, "Росатом" и чуждестранните инвеститори. В съответствие с него чуждите компании получават възможността да увеличат своя дял в Проектната компания от 1% на 25%, за сметка на намаляването на дела на Русия и България.

Стойността на централата се оценява на 6,4 млрд. евро.