Проучване: Над 75% от гените ни са балкански

Инж. физик Евгени Делев е директор на Българския генетичен проект към американската лаборатория Family Tree DNA. В книгата си "Въведение в генетичната генеалогия" той прави логично продължение на първата си книга - комбинация от класическа генеалогия, генетична генеалогия и популационна генетика на българите, както и на балканското население.

Въпросът как се е създала първата цивилизация на стария континент занимава учените още от Средновековието. Западноевропейските философи и историци на 17-ти и 18-ти век приемат, че римската култура е рожба на елинската, а тя пък идела от Близкия Изток и Египет. И това се повтаря като мантра вече близо 200 години. И се превръща в догма, която се следва и до днес.

Съвременното общество обаче има нужда от по-мащабен и прецизен отговор за своите корени и произход. Мощните инструменти на днешната наука позволиха на изследователите в много области – най-вече на археолозите, да преосмислят огромното количество артефакти от Балканския полуостров, Мала Азия и Близкия Изток, за да стигнат до убеждението, че европейската култура поставя началото си още през неолита. Използването на керамика например датира 4500 години присъствие на палеобалканска култура в Европа, преди появата на елини на Балканите, където вече са съществували първото обработено злато в света, първата писменост, както и развито скотовъдство и земеделие.

Множеството факти, излезли днес на бял свят, разбиват насадените заблуди за това кои са хората, изградили първата цивилизация. Днешната наука разполага с много методи за датировка на предмети и кости.

Авторът проследява миграциите на населението чрез методите на генетичната генеалогия, които се свеждат до извършване на поредица от различни генетични тестове, проследяващи основно преките линии на даден индивид или род.

Изхождайки от индивидуалното, няма как да се пренебрегне общото – кой е този народ, основоположил европейската култура, който много хора наричат траки – тИраки? Тук се намесват техниките за изследване на характерните гени на една популация като цяло – обект на популационната генетика.

Упоритата работа на екипа от учени, работещи през последните осем години по Българския генетичен проект, даде възможност да се установи, че Балканският полуостров се обитава от хомогенно автохтонно население от хиляди години.

Какъв е произходът на българите? Опирайки се предимно на резултатите от проведените генетични тестове, авторът представя категорично становище по спорния и политически неудобен за големите държави въпрос.

Описани са методите за изготвяне на класически родословни дървета, проследяването на дадени характерни физически белези, техниките за набиране на информация от хора и регистри, специфичните особености на българите и балканското население. Отделено е внимание на българското летоброене, важните исторически и геологични събития, предизвикали миграции на населението, както и сведения за българската писменост.

Представени са характерните за българите резултати от генетични тестове и са съпоставени с тези на други популации. Резултатите от изследванията на Сена Карачанак са сравнени с тези на Българския генетичен проект. Разработени са родословни схеми на хаплогрупите при българите, представени са миграционни карти, изготвени са диаграми на разпределение на Y-хромозомните и митохондриалните хаплогрупи и са интерпретирани резултатите. Изводите са подкрепени с безспорни исторически факти, топонимия, езикови особености, писмени текстове, придружени с карти, артефакти и др.

За първи път са описани физическите особености на всяка Y-хромозомна хаплогрупа от антропологична гледна точка. Въведени са т. нар. "Принципи на Делев", свързващи безспорните антропологични характеристики на даден индивид с неговата хаплогрупа. Дадени са примери с генетичните резултати на видни български родове и е проследен техният произход.

Евгени Христов Делев е роден на 18.06.1970 г. в София. През 1988 г. завършва средното си образование в 7-мо ЕСПУ « Георги Димитров » с разширено изучаване на френски език. От 1988 до 1990 г. отбива редовната си военна служба в преходния период. Следва една година физика през 1990-1991 г. в ЮЗУ, след това следва в Университета в гр. Валансиен в северна Франция, а през 1992 г. се прехвърля да следва физика в СУ «Св. Св. Климент Охридски».

През 1996 г. завършва инженерната специалност «Физика на полупроводниците и микровълновите прибори». От ранна юношеска възраст се интересува от класическа генеалогия като първоначално изработва родословни схеми на собственте си родове. През 1998 г. учи аспирантура по физика в университета в Орсе до Париж и остава да живее постоянно във Франция.

През 2006 г. по собствена инициатива става доброволен сътрудник на американската лаборатория «Фемили Три ДНА» като управител на Българския Генетичен Проект. Той започва самоподготовка в този период по не толкова популярната новопоявила се наука - генетичната генеалогия. Успява усърдно да събере и групира в базата данни резултати на първите тествани дотогава българи.

През 2008 г. г-н Делев започва първия по рода си проект да изследва родословието на цялостното население на село Граматиково в Странджа. На няколко рода се правят генетични тестове, част от които г-н Делев сам финансира. Целта на проекта е да се разработят родословни схеми на всички родове, населявали селото в края на 19-ти век и след това част от тях да се изследват генетично.

Резултатите от това изследване поставят началото на изследване на цялото население, обитаващо района на Странджа планина. Разминаването на получените резултати с очакванията пораждат нови интереси за изследователя и той се захваща да изследва по-задълбочено произхода на българите.

През последните десет години той публикува редица статии в българската, английската и американска преса на български език, свързани с изследването на отделни родове, както и представяне резултати от генетичните изследвания на българите като цяло. Голяма част от неговите статии, както и телевизионни интервюта по Нова Телевизия и БТВ, могат да бъдат консултирани по интернет.

Той работи от разстояние в тясно сътрудничество с Българското Дружество по Генеалогия и Хералдика в София, с Българо-Американското Генеалогично Дружество в Чикаго, САЩ, както и с неформалната организация, обхващаща историците-последователи на идеологията на Ганчо Ценов, също така и групичката генетици, участващи във форум Генетика.

Евгени Делев управлява Българския Генетичен Проект самостоятелно до 2014 г., след което с разрастването на базата данни към проекта се присъединяват двама негови сътрудници - Мира Паунова и Елена Куюмджиян. Благодарение на интереса и отзивчивостта на много българи, проектът се развива с бързи темпове и към днешна дата наброява над 700 участници, от които 650 са етнически българи. В проекта участват както обикновени овчари, обитаващи Странджа планина, така и бизнесмени, министри, депутати, прокурори и родоизследователи от всички прослойки на обществото.

Значителен принос в развитието на проекта имат самите управители, неформална групичка на генетици любители, начело с д-р Чавдар Дилов, както и един родолюбец- г-н Попов, живеещ в САЩ, който финансира повече от 50 теста на българи с произход от територията на Вардарска Македония.

До момента в проекта са включени резултатите от тестовете на бащините родове на Димитър Благоев, Никола Вапцаров, майчиния род на Стефан Караджа, женската линия на Васил Левски и много други. В личен план Евгени Делев е семеен, има три дъщери.

Г-н Делев, през последните години много изследователи започнаха свободно да пишат на темата на Вашата книга - Българите, основоположници на Европейската цивилизация, но вече 30 години официалната ни история не е променена и е глуха за подобни факти и изследвания. Каква е причината според Вас?

Това е една много делекатна тема и въпреки, че вече не е научно обоснована, продължава да се подкрепя от професорите от старото поколение. Те не само, че продължават да я поддържат, но и подготвят свои последователи от младото поколение. Как си представяте 4-5 поколения професори, творили в неправилна, политически изкривена насока от освобождението на България до наши дни да си признаят, че са си изгубили времето в писане на политически изкривена история? Та нали би трябвало за целта да им отнемат титлите и съответно изработената пенсия.

Какво Ви провокира да напишете книгата?

Като управител на Българският Генетиен Проект от 2006 г. имаше насъбрана голямо количество информация, която беше добре да се публикува, за да може да добие популярност сред широката публика. Но аз лично бях много затормозен от факта, че получените резултати не съответстваха с изученото от нас в часовете по история. Наложи се да отделя две години време в ровене на факти подкрепящи нашите наблюдения. След което обработих резултатите на тестваните до този момент около 600 българи и ги поместих в опоменатата книга. Най-общо казано голяма част от хората бяха изследвани с тестове по мъжка и женска линии, както и автозонни тестове, което свежда нашия проект към най-подробната база генетични данни на българи, която в този момент надхвърля 800 рода. Говоря за родове, а не само за индивиди, тъй като получените данни от изследвани преки линии сами по себе си се отнасят до резултатите на един цял род, а не са само индивидуални.

Външен или вътрешен и натискът да не се говори за истинската история на българите, която срамно започва в учебниците ни от 681 г.?

Натискът основно е външен, но за съжаление намира много поддръжници и на местна почва. Та на кому е необходимо да се знае, че ние сме една от най-старите култури в Европа, един древен народ, който се опитва сам да се самоунищожи, не правейки нищо да му се съхрани културата? От Средновековието всички се опитват, всичко свързано с нас да бъде заличено, но въпреки големите усилия, положени от страна на Русия и другите големи държави, то не се случи. Въпреки всичко началото на заличаването на българите беше положено, разбивайки нашия народ на 10-тина държави и създавайки между тях конфликти като Балканските войни и др.

Вече и децата знаят, че началото на европейците се формира по земите ни, с нашите гени и ние цивилизоваме континента. Вие показвате разселването чрез генетичните показатели. Кое беше изненадващо в генетичния път на предците ни?

Както всички допускат Балканите наистина са древен кръстопът на култури, народи и езици. Но в нашият произход се преплитат две основни популации – местното палеолитно балканско население, преживяло в Денарските Алпи в Хърватска последния Ледников период, и залято от високоразвитото неолитно население, дошло от Близкия Изток и докарало земледелието и скотовъдството. Същото това неселение с последователни миграционни вълни, вече през бронзовата епоха и по-късно, идвайки от района на град Тир и заселвайки вторично Балканите, ще наречем тираки или траки. Този процес се вижда не само с миграциите на хаплогрупите, но и с пренасянето на керамиката, топонимите и много други методи.

Интервю на Патриция КИРИЛОВА