Все по-малко българи искат да станат приемни родители

Все по-малко българи искат да станат приемни родители, показват данните на Националната асоциация за приемна грижа. Причините за намалелия интерес са свързани основно с липсата на социална сигурност на приемните родители и влошените обществените нагласи срещу приемната грижа. Национално допитване, реализирано през 2019 г. от Изследователски център „Тренд“ по поръчка на НАПГ, показва, че всеки шести българин би станал приемен родител, ако получава заплата и издръжка от държавата за приемното дете, а две трети от сънародниците не биха станали приемни родители при каквито и да е условия.

Преди 5 години на същия въпрос два пъти повече българи декларират, че биха станали приемни родители. В столицата, където живеят близо една трета от сънародниците ни, само 5% биха станали приемни родители.

Една от причините българите да не искат да стават приемни родители е в на липсата на социална сигурност. Към момента приемните родители се грижат за децата в риск по силата на граждански договори, които ги лишават от правото на пълно осигуряване. Те нямат осигуровки за рисковете трудова злополука, безработица, за бременност и раждане и за гледане на дете.

Така остават без обезщетения при прекратяване на договорите им или когато се наложи да проведат лечение, в резултат на което децата се извеждат от дома им. Затова не са и малко случаите на загинали от рак приемни родители, които слез извеждането на децата, остават без доходи, болнични и загиват в нищета. Въпреки многобройните настоявания на НАПГ този проблем да бъде решен, от Министерството на труда и социалната политика и през 2019 г. отказаха да намерят решение. Парадоксално е, че ако приемен родител работи като възпитател в социален дом, той ще има право на трудов договор и социална защита.

Втора причина за ниската мотивация на българите да станат приемни родители се корени в насажданото в последните години лошо отношение към приемната грижа. Приемните родители са обект на атаки за това, че получават възнаграждения за труда си, като политически и религиозни общности създават противопоставяне между родните и приемните семейства. Основната нападка е, че заплатата на приемните родители не се дава на бедните семейства. Малко известен факт, обаче, е че 80% от настанените в приемни семейства деца не са жертва на бедността, а на насилие, неглижиране и лоша грижа. Следователно, причината децата да отидат в приемна грижа е насилието, а не бедността.

По данни на Агенцията за социално подпомагане за периода януари – ноември 2019 година едва 95 приемни родители са получили разрешение от държавата, за да се грижат за деца в беда. 203 са заличените от регистрите приемни родители. 80% от заличените приемни родители са отписани поради лични причини – влошено здравословно състояние, напускане на страната или смяна на местожителството, както и заради промяна на професионалните интереси. В същото време в 507 приемни семейства към ноември 2019 г. няма настанени деца. Най-много приемни родители без настанени деца има във Варна (45), Търговище (39), Велико Търново (37), Монтана (33), Русе (29) и др.

По данни на Агенцията за социално подпомагане 1930 българчета растат в приемни семейства към края на ноември 2019 г. От тях 170 са с увреждания. 90% от децата в приемни семейства идват от родните си семейства, от семействата на близки и роднини, при които са били настанени или от същите или други приемни семейства. Най-много деца, които са били в приемна грижа, биват осиновени – половината в България, половината в чужбина. В чужбина се осиновяват основно българчета с увреждания.

През ноември 2019 г. от 94 изведени от приемните семейства деца, 15 са върнати в родните им семейства или са настанени при близки и роднини. По данни на Агенцията за социално подпомагане бебетата остават средно 1 година в приемно семейство, преди да бъдат върнати в родните си семейства или да бъдат осиновени, децата до 6 години остават средно 2 години, а децата на възраст между 6 и 14 години – приблизително 5 години.