ФАКТИ.БГ

ВКС остави запора над имотите на Баневи

Искът на държавата към фамилията е за близо 88 млн. лв.

Публикувана: 10 Февруари, 2020 16:34
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1031
ВКС остави запора над имотите на Баневи
Снимка: Shutterstock
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 3.7 от 3 гласа.

С Определение № 57/06.02.2020 г. по частно гражданско дело № 278/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) определи, че не допуска касационно обжалване на определение по в.ч.гр.д. № 363/2019 г. на Апелативен съд – Бургас в обжалваната му част, с която частично е отменено определение по ч.гр.д. № 363/2019 г. на Окръжен съд – Бургас и е допуснато обезпечение на бъдещ иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена до размера от 87 353 328,96 лева. Определението е окончателно, уточняват от ВКС.

Производството е образувано по частна касационна жалба на Николай, Евгения и Мария Баневи, Валентин Расоков, „АКБ Актив“, „АКБ Форес българска инвестиционна група“ АД, „Бреза – Н“ ООД, „Партнърс Комерс“ ЕООД, „Паррус“ ЕООД, „Русалка Тур“ ЕООД, Финансово клирингова къща „Сконто Съксес“ ООД, „Хелио-Тур-С“ АД и „Холандска мечта“ АД срещу определението от 6 ноември 2019 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е отменено определение на Окръжен съд – Бургас и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество с цена 141 820 225,19 лв. до размера от 87 353 328,96 лв. чрез налагане на запор на акции и дялове от капитала на търговски дружества, запор на движими вещи, запор на моторна яхта, запор на банкови сметки и възбрана върху недвижими имоти.

Тричленният състав на ВКС приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е твърдението, че актовете на окръжния и апелативния съд са недопустими, тъй като съдилищата не са били местно компетентни да се произнесат по искането за обезпечение на бъдещ иск, доколкото чл. 116, ал. 3 от ЗПКОНПИ предвижда, че компетентен е съдът по местонахождение на имота с най-висока данъчна оценка, който в случая се намирал в гр. София. Според върховните съдии компетентен да разгледа искането е бил именно окръжният съд в гр. Бургас, тъй като в неговия район (гр. Созопол), както е заявено и в искането, се намира имотът с най-висока данъчна оценка, включен в списъка на имотите, по отношение на които се иска допускане на обезпечение.

В частната жалба се поставя въпросът дали е в съответствие с разпоредбите на чл. 389 – 391 от ГПК вр. чл. 152, ал. 1 от ЗПКОНПИ искане за обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на възбрани и запори за недвижими имоти и движими вещи, придобити извън проверявания десетгодишен период, като се поддържа противоречие с практиката на ВКС. Върховните съдии пишат в мотивите си, че не се разкрива твърдяното противоречие с практиката на ВКС, а ограничението, въведено в чл. 152 от ЗПКОНПИ, ще бъде съобразявано от съда в производството по разглеждане на иска.

Поставя се и въпросът длъжен ли е съдът да изложи мотиви, от които да е видно как е формирано вътрешното му убеждение и въз основа на какви фактически обстоятелства и правни основания е стигнал до крайния си правен извод, при условие че, за да постанови акта си, следва да направи преценка за вероятната основателност на иска и че този акт подлежи на обжалване. Частните жалбоподатели поддържат, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с тълкуването на ВКС. В определението си върховните съдии пишат: „В процесния случай не е допуснато твърдяното противоречие с практиката на ВКС. Невярно се твърди, че липсата на мотиви в съдебния акт прави невъзможно да се проследи логиката, по която съдът е достигнал до извода за наличие на законовите предпоставки за допускане на обезпечението, което да нарушава правото на защита на жалбоподателите в производството по обжалване.

Въззивният съд, макар и лаконично, е изложил съображения за наличието на общите по ГПК и специалните по ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като освен изводите си за основателност на искането за допускане на обезпечение за част от имуществото на частните жалбоподатели е мотивирал и защо приема, че за част от сумите и за част от имуществото не може да се направи извод за вероятна основателност на бъдещия иск“. В определението на ВКС се посочва още, че предмет на производството по чл. 153 и следващи от закона е установяването по несъмнен начин на размера на несъответствието между приходите и разходите на ответниците, начина на изчисляване на това несъответствие и от какво произтича то и това установяване не може да бъде извършено в обезпечителното производство (чиято цел е да се предотврати осуетяването или затрудняването на осъществяването на правата по решението за отнемане на имуществото), в каквато насока са твърденията на жалбоподателите.

София / България

Поставете оценка на статията:
Оценка 3.7 от 3 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
Ангел Джамбазки
Евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки коментира искането на воеводите за връщането на задължителната казарма.
Не съм ходил в казармата, защото 10 години учих право"

Още бисери
ТОП 5