147 години от гибелта на Апостола на свободата

В София се провежда възпоменателната церемония по повод 147 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски.

Към събитието се присъедини държавният глава Румен Радев, който се присъедини пред президентската институция към гражданското шествие, за да извърви „пътя на безсмъртието“ – от килията до паметника на Васил Левски. Към церемонията се присъединиха също вицепрезидентът Илияна Йотова и председателят на БСП Корнелия Нинова. Организатор на шествието е Общобългарският комитет „Васил Левски“.

Паралелно шествие тръгна от църквата "Света София" и също се отправи към паметника на Левски. В него взеха участие кметът на столицата Йорданка Фандъкова, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, главният прокурор Иван Гешев и патриарх Неофит.

Двете шествия се обединиха, с което пред паметника му започна възпоменателната церемония по повод 147 години от обесването на Апостола на свободата.

"Преди 147 г. на това място Васил Иванов Кунчев извървява последните си земни стъпки и вместо смърт среща безсмъртие и вечна слава. Той запалва факелът на свободата." Така започна словото си кметът Йорданка Фандъкова по време на възпоменателната церемония пред паметника на Васил Левски в София.

"С делата си Апостолът на свободата става Апостол на сърцата, който с примера си изтрива страха. Той сее семената на надеждата и любовта към Отечеството. Днес трябва да си спомним неговите думи и да надскочим егото си. Историята се прави със съучастие, обща вяра и стремеж. Днес трябва да помним, че белият лист, на който пишем историята си, стои пред нас и трябва да пишем в него“, заяви Фандъкова.

По време на тържественото си слово кметът на София Йорданка Фандъкова беше освиркана от събралите се граждани. От тълпата се чуха възгласи "Мафия, мафия".

В последвалата реч на президента Румен Радев той призова множеството да се въздържа от подобни скандирания в ден, отдаден на героя, паднал за свободата на България.

"На 19 февруари българите почитаме Апостола. Свикнали сме да казваме, че идваме на този паметник, за да склоним глави пред Левски. Но Левски не обича склонени глави. Не да склоним, а да изправим глави сме дошли тук! Време е да спрем да търсим утеха в историята. Време е да се отучим да черпим достойнство от саможертвата на героите ни. Твърде удобно е да се гордеем с чужди подвизи. Свободата и достойнството нито се наследяват, нито могат да се вземат назаем. Всяко поколение води своите битки за тях."

"Нашата битка за идеала на Апостола е сега. Свободното слово, честните избори, разделението на властите, които са основата на демокрацията, са похитени и опорочени. И днес се питаме това ли е чистата и свята република на Дякона? На такива ли хора оставихме народната работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, както ни завеща Левски? Или на ония, които по думите на Апостола, подменят демократската република с деспотско-тиранска система?

"Причините за неволите ни не са само търговците в храма на българската демокрация. Причините са и в нашето собствено униние, което ги допусна там. Примирението с лъжата и грабежа. С бедността и несправедливостта. „Нашите българи желаят свободата, но я приемат, ако им се поднесе в къщите на тепсия“, пише Дяконът в онези години. Но тази горчива констатация няма да го спре да буни духовете, да просвещава, да отстоява идеала за чиста и свята република. Неговата смърт му само ще ускори пътя към Освобождението."

"И когато жалеем за бесилото, нека да не забравяме, че Левски е символ на безсмъртието. Това безсмъртие, което осветли следващите поколения на България. Той е живо слово и дух, които продължават да събуждат и днешните българи. И хилядите хора, които сте тук, сте най-убедителното доказателство. Затова нека днес изправим глави. Нека не забравяме, че всичко зависи от нашите „задружни усилия“. Че времето нас обръща, но и ние него обръщаме. България има нужда от доблестта и усилията на всеки от нас. Нашата мисия не е да оплакваме героите си, а да сбъдваме мечтите им. Да живее чистата и свята република! Да живее България!"