Проф. Евгений Дайнов пред ФАКТИ: Путин не е световен лидер, а регионално вождче

''Това от историята се знае, че когато се появи чувство за заплаха на цялото, на нацията, в случая на националната държава, тогава се сработват механизми на самозащита и оцеляване, при които хората се подреждат зад онези лидери, които имат в момента.В момента в света има много по-големи парадокси. Има хора в Западна Европа, лидери, които са им се вдигнали чудовищно, с някакви чудовищни проценти подкрепата от населението. Да, по време на криза хората застават зад лидерите, които имат. Това е отдавна известен факт, въпросът е какво става с това доверие, когато кризата свърши'', това заяви пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ политологът проф. Евгений Дайнов.

Измеренията на пандемията от коронавирус в България, проф. Дайнов коментира така: ''Факт е, че в България много малко случаи има, няма взрив, няма експлозия, нямаме и тестване. Вижте, ако имаше истински взрив, ако имаше истинска експлозия, ако имаше нещо подобно на Северна Италия, ние щяхме да имаме познати, които са загинали, щяхме да имаме познати, които са болни. Няма, повечето българи не познават такива. Очевидно, че в България е малка тази заболеваемост и тук сработва един рефлекс, който между другото е от социализма. Ако помните навремето се примиряваха хората в България с много неща, защото винаги може да бъде по-зле. Всички казваха: ''Виж в Румъния, Чаушеску ги остави без ток и без храна''. Половин Румъния просеше по ЖП гарите. И българинът си казва: ''Ей, може да бъде по-зле''. И тъй като може да бъде и по-зле, и тъй като по принцип народите застават зад своите лидери в извънредни ситуации, средният българин си казва: ''Ми, хубаво сега, хвали се човекът, може да бъде по-зле, я виж Италия''.

Най-рисковите групи са не само гетата в градовете, но и малките населени места, където хората живеят по един южноевропейски начин. Те живеят навън, те живеят на селския площад, пред магазина, пред кафенето, ако има такова, и те не могат да си представят живота като нещо различно от постоянното групово обсъждане на селски работи, на световни работи. Така че в България има доста рискови групи, които не са само ромските махали. И не, тези, да ги наречем рискови групи, не са шведи, те не спазват никаква социална дистанция. Аз до вчера 40-50 дена бях по провинцията, не бях в София, голяма част от селата започнаха да слагат маски преди две седмици. И то по-младите.''

Водещата Маринкова запита госта си как му се отразило това отшелничество на село, а той отговори по следния начин: ''Една от причините да реша да се върна, по едно време, защото аз седях вкъщи, малко по двора работа, да съм на слънце, защото все пак слънцето убива вируса, доста ходене за риба, пак на слънце, преди да забранят риболова, миналата седмица си казах: ''Ей, аз ставам мъдрец, селски мъдрец, мъдрец от планината. А и реших, че на това безобразие трябва да се сложи край и да се върна в някакъв по-реален живот. Чудесно се отразява, стига да е на природа човек и да не му е забранено да си ходи по двора, да си прекопава лехичките, да си реже гроздето. Едно такова отшелничество в контакт с природа е препоръчително на всеки, мисля, поне веднъж годишно.

За промените в света, след като кризата с COVID-19 приключи, Евгений Дайнов заяви: ''Няколко неща очевидно, че ще се случат. Те са много големи неща, но ще водят до бавно преподреждане на световните дела. Първото нещо, което ще се случи е, че очевидно загиват онези идеологии, политически, според които ''хората живеят сами, те само само индивиди, нямат никакво задължение на солидарност към други хора и най-добре е човек да се оправям сам''. Този ултра неолиберализъм свърши. Видя се, че когато има истинска опасност хората трябва да са заедно и да си помагат. Крайната десница, полуфашистка, както е при Орбан, ''затваряме нашата нация и тя ще се оправи сама, без никакви други нации'', е също пълна глупост. Тези крайности няма да ги виждаме повече да претендират да са основни идеологии или да печелят на важни избори като тези за Европейски парламент, например. Другото, което ще стане, вече в по-политически план, връща се политика. 30 години ни обясняваха, че политиката е умряла, няма спорове за идеи, икономиката е най-важна, финансовите показатели са най-важни, а управляващите трябва да решават рутинно възникващи технически проблемчета с експертни иструменти, народът го няма никакъв, народът може и да не гласува. Това изчезна. Видя се, че без народа, без демоса, политическият народ, нищо не може да бъде решено. Видя се, че никакви идеи не са победили окончателно, че винаги има различни идеи, че трябва да се развиваме. Тоест, връща се политиката. Третото, което ще стане най-видимо, цивилизованите страни ще започнат доста бързо да се откачат от всякакви зависимости с Китай. Това вече е очевидно. Вадят се производства от Китай, замразяват се контакти. Това е първото нещо, което ще се види. Другите неща по-бавно ще ни променят живота.Не е само заради вируса, тази работа покрай вируса беше последната сламка, която чупи гърба на камилата. Китай стана велика икономическа сила, първо, а второ увековечи управлението на сегашния Си Дзинпин и го вкара в Конституцията дори. Откакто тези неща се сглобиха преди 7-8 години, велика икономическа сила, ''управлявана от Мао Дзедун'', общо взето комунистически лидер, китайците започнаха да правят изключително гнусни номера на всички останали индустриални цивилизовани държави. Не само да хакват системи и да се намесват във вътрешните дела, но и груби сцени на изнасилване на дневния ред в ООН, в СЗО, във всякакви такива преговори, за които се сетите. Опит за подкупи на политици, шантаж, натиск върху фирми, натиск върху журналисти. Те бяха много брутални. Китайците са имали в последните 10 години изключително агресивно и подло поведение спрямо всички останали, което другите велики са търпели, защото трябва да се търгува с Китай. Доказуемо е, че това беше спусъкът, който отприщи едно 10-годишно натрупване на желание на демократичните страни да реагират срещу намесата на Китай. Аз много добре помня как светът се развиваше чудесно, когато китайците ядяха по една паничка ориз на ден и мечтаеха за велосипед. Особено разлика не виждам, освен че всичко стана по-евтино. Но всичкото си го имаше.''

Политологът направи коментар и на позицията, в която се намира Русия на Путин: ''Русия, аз мисля, че Путин започна да разбира нещо, което е ясно поне от 10-15 години, че Русия спрямо Китай вече е джудже. Русия има икономиката на Португалия, икономиката на Южна Корея е по-голяма от руската. А на Китай икономиката е почти колкото американската. Путин разбра най-сетне, че не може да изманипулира китайците те да са му негови инструменти, а напротив - той е станал техен. И сега е в изключително слаба позиция, защо това, което изнася Русия е петрол и газ. Те са без пари в момента на световния пазар. Путин ще започне да лавира, както правеше преди него досега Лукашенко, диктаторът на Беларус. Беларус няма нищо, има един тракторен завод и една мина за... копаят сол с едни кирки и багери. Това има Беларус. Нищо нямат, никаква икономика. Но Лукашенко виртуозно лавираше между Русия и Запада, прави го непрекъснато. На Путин ще му се наложи сега да прави това, да играе това, което е. Той не е световен лидер, той е регионално вождче и ще има това поведение.''

Евгений Дайнов не очаква голяма икономическа криза, защото според него правителствата няма да гледат да занулят дефицита, а ще харчат колкото е необходимо.

Що се касае до темата ''Еврозона'' и изказванията на премиера Борисов, проф. Евгений Дайнов е на мнение, че министър-председателят ни няма и понятие как функционират междудържавните институции. ''Той не разбира националните институции защо изобщо съществуват, той затова замести институционалното действие в България с еднолично, варварско, вождистко управление на всички ресори. Той не разбира две неща. Първо, защо трябва да има институции, след като трябва да се прави това, което точно шефът каже. И нищо друго. Второто нещо, което не разбира, е защо трябва да има разделение на властите, след като това разделение ще пречи да се прави онова, което каже вождът. Той не ги разбира тези неща. Така че, моля ви, вярвайте на Бойко Борисов за каквото си искате. Някой път казва истински неща. Но стане ли дума за институции, междудържавни, този човек няма ни най-малка представа. Той не може да си го представи как изглежда, камо ли да го коментира.''

Според политолога Бойко Борисов и Доналд Тръмп си приличат по това, че и двамата имат нуждата да се хвалят, защото някак си вътрешно не вярват, че са се издигнали достатъчно.

Целия разговор можете да изгледате във видеото: