Адвокатски колегии поискаха оттегляне на законопроекта за длъжниците

Пет Адвокатски колегии поискаха оттегляне на законопроекта за длъжниците, намирайки го за лобистки. Повече за мотивите им вижте в писмото до парламентарните структури?

До:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА 44 ОНС

До:
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ ПРИ 44
ОНС

До:
НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ОТ

До:
ВСИЧКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ГРУПИ
В 44 ОНС

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

В деловодството на Народното събрание е внесено предложение за законодателни промени с вх. No 054-01-67 от 10.07.2020 год., подписано от 14 народни представители, с което се инициира поредното изменение и допълнение на действащия Граждански процесуален кодекс. В параграф първи и единствен от предложения Закон за изменение и допълнение на ГПК, вносителите предвиждат създаването на нов член 482а в ГПК, именуван „Процедура за доброволно изпълнение“, чието съдържание е подробно описано по-нататък в текста на новопредлагания член.

Въпреки, че така предложения текст не е приет на заседание на Правната комисия, то с изненада установяваме, че той е гласуван на първо четене в пленарна зала на 22.07.2020 година.
Ние, българските адвокати, като лица професионално и морално призвани да защитаваме всестранно интересите на гражданите, организациите и юридическите лица, съгласно чл.134 от Конституцията на Република България, считаме, че с така предлаганите изменения и допълнения на Гражданския процесуален кодекс, се засягат съществено правата на българските и чуждестранни граждани и юридически лица, като се въвежда процедура, която е несвойствена за гражданския процес и няма място в него, цели се заобикаляне на закона, необосновано облагодетелствуване на определени
кръгове и лица, поради което еднозначно определяме законопроекта като чисто лобистки и настояваме за неговото незабавно оттегляне.

Очевидно е за всички, които се занимават с право и правораздаване, че с предлаганите изменения на закона се прави безсрамен опит на съдебните изпълнители да бъдат делегирани несвойствени функции по провеждането на преговори за доброволно изпълнение, по поръчение /възлагане/ от един предполагаем кредитор на вземане с предполагаем длъжник. По този начин, очевидно, съдебният изпълнител излиза извън делегираните му от държавата правомощия и функции на лице,
осъществяващо от нейно име властта да привежда в изпълнение влезлите в сила и подлежащи на принудително изпълнение актове на съдилищата.

Държавата няма и никога не е имала за своя изключителна функция провеждането на преговори за доброволно изпълнение между субектите, респ. не може и да делегира такива правомощия на съдебните изпълнители.

Прозрачната цел на този законопроект е гражданите и юридическите лица, получавайки покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител, да бъдат въведени в заблуждание, че въпросът с доказаността по основание и размер на претенцията вече е решен и е предаден за изпълнение на съдебен изпълнител, тъй като именно това му е функцията – да привежда в изпълнение влезли в сила и подлежащи на изпълнение съдебни актове, т.е. адресата на тази покана да се почувства заплашен от
репресията, която държавата е делегирала на съдебните изпълнители за принудително
събиране на вземанията.

В предлаганите текстове никъде не се предвижда разяснение до предполагаемия длъжник, че е в негов интерес е да проведе консултация с квалифициран адвокат относно правата, с които разполага, както и за задълженията, които евентуално биха възникнали в резултат на тази процедура. Напротив,
предвидено е предполагаемият длъжник да контактува единствено със съдебния изпълнител, за който се предвижда да бъде оправомощен лично да разговаря с длъжника, дори и да му изпраща и повторна покани за доброволно изпълнение.

Съдебният изпълнител обаче не може да бъде безпристрастен правен съветник и на предполагаемия длъжник, тъй като в тази процедура безспорно представлява предполагаемия кредитор, от когото е получил договорено по размер възнаграждение не по-малко от 10% от размера на дълга/, но само в случай ,че го събере, т.е. налице е лична парична заинтересованост на съдебния изпълнител от убеждаване на предполагаемия длъжник да извърши доброволно плащане на претендирания дълг.
Дали ще прояви съответната добросъвестност в случая съответния съдебен изпълнител, може само да се предполага, още повече, че законопроекта не предвижда задължително представяне на документи за доказване съществуването на вземането, а само едно голословно писмено искане от предполагаемия кредитор.

Напомняме Ви, че в Република България е приет с решение на Народното събрание и публикуван в ДВ бр.110/2004год. Закон за медиацията, който все още е в сила и който закон предвижда и регулира именно извънсъдебното уреждане на гражданските спорове. Хиляди лица бяха преквалифицирани със съответните курсове в провеждането на процедура по медиация, а към съдилищата в цялата страна бяха организирани медиационни центрове. Голяма част от тези квалифицирани медиатори са български адвокати, които познават добре законите в страната и винаги дават най-добрия правен съвет на своите доверители, правата и интересите на които са се клели да защитават.

Така предложеният законопроект има зле прикритата цел да облагодетелствува за пореден път колекторските фирми, частните съдебни изпълнители, банкови и кредитни дружества, както и монополните дружества в българската икономика, които имат интерес да събират претендираните си вземания от българските граждани без да се гарантира конституционното право на защита на последните и без произнасяне на българския съд. Ето защо, този законопроект грубо нарушава принципа за правовата държава и върховенството на закона, при това в момент, в който общественото доверие в Правителството и Народното събрание е преминало санитарния си минимум поради
грубото погазване именно на тези конституционни принципи.

С оглед на горното настояваме за незабавното оттегляне на този законопороект, в противен случай заявяваме готовност да защитим правата на българските граждани с ефективни протестни действия!

Инициативен комитет „ЗА ПРОМЯНА“ от органи на:
Адвокатска колегия Благоевград,
Адвокатска колегии Пловдив,
Адвокатска колегия Стара Загора,
Адвокатска колегия Хасково,
Адвокатска колегия Смолян