Обсерваторията в Рожен е пред закриване заради фалит

Ако не се намерят половин милион лева, Националната астрономическа обсерватория в Рожен ще бъде затворена след последното намаляване на бюджета на БАН с 18%,  съобщи БНТ. Учените не разполагат с необходимите средства за издръжка.

Директорът на института по астрономия Таню Бонев призова правителството за целево финансиране на обсерваторията, която е най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа. Според него за оцеляването й са нужни 300 000 лева годишно, а за нормалната й експлоатация - 600 000. За да бъдат привлечени обаче младите учени, които сега търсят реализация в чужбина, трябват поне милион и двеста хиляди лева за година. Обсерваторията обаче разполага само със 150 000.

Астрономите заявиха, че биха приели всякакъв вид партньорства с държавни институции и с частни инвеститори за участия в проекти. Последното откритие на обсерваторията е от миналата седмица и е направено с двуметров телескоп. Това е т. нар. кафяво джудже, което е между планета и звезда.
„Апелът ни е към Образователното министерство и МС да отпуснат нужните средства. В противен случай обсерваторията ще бъде затворена и вероятно ликвидирана, с което свършва астрономическата наука в България“ - каза Бонев.

„Националната астрономическа обсерватория на Рожен ще бъде затворена през ноември и декември поради липса на средства“, уточни пък за Радио Пловдив Никола Петров, директор на Националната астрономическа обсерватория в Рожен и заместник директор на Института по астрономия към БАН. Според него, ако орязването на бюджета, което е практика от три години, продължи, обсерваторията ще изпадне във вариант „обреченост”, а българската астрономия ще започне да изчезва”.

В цял свят обсерваториите са на държавна издръжка, твърди Петров. Собствените приходи на „Рожен“ за тази година са 20 хиляди лева, но това е крайно недостатъчно за издръжка на обсерваторията, а спасителната възможност за европейски проект се оказва, също не работи.

Засега не се обмисля предложението за продажба, защото от „Рожен“ още защитават каузата за развитие на българската астрономическа наука, заяви Никола Петров. До момента нито една държавна институция не е отговорила на ежемесечните сигнали от страна на учените в Рожен, затова те се обръщат за пореден път към медиите.

През 1976 г. български и немски специалисти започват строежа на обсерватория «Рожен». Пет години по-късно тя е завършена и в нея работи най-големият телескоп в Югоизточна Европа, припомни Би Ти Ви. "Една обсерватория е много сложен организъм, той се различава от лампата в хола, която се пали и гаси с едно копче.

Ние и преди сме правили изчисления - парите, които бихме икономисали сега, спирайки обсерваторията, после ще ги дадем двойно, за да я пуснем обратно”, каза ст.н.с. дфн. Илиан Илиев в ефира на медиата.
Така ще спре и потокът от туристи, ученици и студенти, които идват тук, за да разгледат или изучават астрономическия явления, както и ежегодните летни школи, за които идват млади учени от целия свят.

На пресконференция учените от БАН представиха и 20-минутен филм  „Космическите очи на България”, който показва дейността на Oбсерваторията и на астрономите в България. Боян Карамфилов, режисьор на филма и сценаристите Евгени Овчаров и Владимир Божилов представиха идеята и работата по документалния филм, направен за посетителите и туристите на Рожен.

Те заявиха, че астрономията у нас е на световно ниво, напълно конкуретноспособна на изследванията, които се правят в големите обсерватории по света. Тя се посещава годишно от около 10—15 000 туристи. От посетители, които дават по 3 лева за вход приходите са 20 000 лева на година, а толкова е сметката за ток за един зимен месец.