Мюсюлманите честват Курбан байрам

Свещеният празник Курбан байрам започва днес с молитва в 1100 джамии у нас.

Курбан Байрамът е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманският календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. На него се колят жертвени животни (наречени курбани) — овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди коленето.

Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 3 или 4 дни. От по-възрастните отново се иска прошка. За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан. Който не отглежда животни за курбан, ако има възможност си купува.

Преди да се заколи животното, най-възрастният мъж от семейството рано сутринта отива на джамия, за да се моли и кланя. След като се върне чете първо молитвата и тогава коли животното.

Една част от курбана се разпределя на нечетен брой(3,5,7,9) парчета (нарича се пай) и се раздава на бедните и съседите.

Иска се прошка (целува се ръка) от по-възрастните от теб членове на семейството, като се почва от дядото, бабата, бащата, майката, по-голям брат/сестра. Най-малките членове от семейството се възнаграждават с пари.

Дните на Курбан Байрама за мюсюлманите са свещени и благословени. Те вярват, че произнесените в тези дни молитви непременно биват чути от Всевишния, а желанията им се сбъдват.

С Курбан байрам са свързани следните вярвания и легенди:

• За курбан винаги се избира най-добре охраненото животно, овен или агне, понякога теле, защото Мохамед забранил за този случай да се взима животно, което има телесни дефекти – „нишан”. Вярват, че именно курбанът ще послужи да „ намерят на оня свят”, че животното ще се превърне в кон и ще ги пренася по моста Сърат, който е връзката между рая и ада, когато мъртвите трябва да се явят пред Страшния съд.

Легендата разказва, че мостът бил тънък като косъм от женска коса и по-остър от най-острата сабя. Затова за курбана не трябва да се коли сляпо, куцо, без уши, без опашка и наскоро стригано животно. То трябва да има рога, за които мъртвият човек да се хване, когато го понася. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста, за които мъртвият човек да се хване, когато го пренася. Който не прави курбан или го прави със слабо животно, не може да мине по моста и пада в ада.

• Според Корана и мюсюлманското суеверие, закланото животно умира само временно и се възнася на небето. От всяка капка кръв на курбана Аллах създавал по една неземна хубавица (хури къзъ). Със седемдесет красавици Аллах дарявал всеки мъж, достоен да влезе в рая.

• Жертвоприношението е указано в Корана, Сура 37:102-107, където всъщност е преразказана легендата за Авраам, който нямал кого да принесе в жертва и в определения ден завел сина си Исак. Но тъкмо го положил на земята за да го заколи, пред него застанал ангел с един овен. В корана дословно се казва: „Бог ти повелява да пожертваш своя син!” Когато настъпило утрото, бащата се поколебал дали не го подвежда сатаната, но след като три нощи му се явявал същия сън, разбрал, че това е Божа повеля. Аллах само искал да изпита вярата на своя раб и в последния миг отменил повелята.

Ислямът забранява за жертва – курбан да се принася свиня, магаре, кон. Курбанът може да се яде само от вярващи.