Станишев: БСП е длъжна да спечели над милион избиратели

БСП е длъжна да спечели над 1 милион избиратели на изборите догодина. Тази висока летва вдигна председателят на Партията на европейските социалисти - Сергей Станишев на сегашния лидер на червените - Корнелия Нинова. Ексклузивно за „Неделята на NOVA“, отстраненият от Националния съвет на червените бивш премиер подкрепи решението на президента Радев да насрочи вота за 28 март. Интервю на Таня Иванова със Сергей Станишев.

Господин Станишев, след много напрегнати преговори и няколко пъти събиране на лидерите на срещи на върха, вече ЕС има бюджет, има фонд за възстановяване от кризата – с едни малки отстъпки по отношение на Полша и Унгария, които направиха вето. Какво според Вас означава това, че в декларация записаха, че все пак държавите няма да могат да бъдат санкционирани, докато обжалват и няма решение на съда на ЕС?

Най-важното е, че има вече бюджет и фонд за възстановяване, защото десетки милиони европейски граждани очакват ЕС да предприеме действия, да помогне на икономиките, да помогне на бизнеса, да помогне на хората, които губят доходи или губят работа и това беше изключително важно.

От първия ден на тази криза ние настояваме да има мащабен европейски план и този план да бъде навременен и най-вече - сега вече се случва, което е много важно. А иначе това... този компромис, който беше постигнат – той отлага за известно време под условие някои от разпоредбите на този механизъм, но факт е, че той реално влиза в действие още от януари следващата година. Унгария и Полша печелят може би няколко месеца или една година, но този механизъм за връзка между ползването на европейските фондове и върховенството на закона вече е факт – той е договорен, не се променя неговата същност и основните параметри, които са записани в регулацията.

Между другото – 80% от българските граждани подкрепят да има такъв механизъм. Имаше наскоро проучване в България, което беше доста категорично. И това е добре, защото хората искат да знаят – и в страните донори и в страните бенефициенти, че тези средства, които идват като европейска солидарност ще бъдат усвоени прозрачно и с полза за всички, а не за малцина.

Точно такива са и обвиненията в България към сегашното управление, точно за тези средства, че няма да има прозрачно разпределение и че няма да знаят хората как и къде ще отиват тези пари. Има ли такава опасност – въпреки, че кабинетът твърди, че всичко ще бъде прозрачно и ще се вижда сума по сума?

Ние имаме опит вече от предишните 10 години членство в ЕС, в които от Съюза са налети десетки милиарди левове в нашата икономика, затова, че често няма достатъчно прозрачност и страховете на хората са обосновани. Може би си спомняте, че аз от пролетта на тази година – още от първата вълна на кризата, говоря затова, че трябва да има национален план за възстановяване, който да бъде обсъден широко.

Да, искахте икономически щаб.

Да, исках икономически щаб, исках всички политически партии и всички институции да се съберат и да се направи - с неправителствените организации, с работодателите, със синдикатите, наистина този план да бъде национален, а не просто бюрократичен и изготвен от едно правителство, което така или иначе си отива, което е накърнено като доверие след всички протести, които продължиха месеци.

Затова настоявах още от пролетта. Радвам се, че най-сетне, след обвиненията към мен, че търся съглашателство с ГЕРБ и БСП тръгна в тази посока, поискаха парламентарна дискусия – това е необходимо и хората трябва да знаят какво се планира и най-вече този план да бъде смислен. Не просто да се усвоят някакви пари, някакви фирми да вземат средства без ясни критерии, а да се помисли как не само ще се възстанови икономиката до състоянието преди кризата, но най-вече да се използват тези ресурси, те ще бъдат значителни – близо 28, 29 милиарда евро за България, на следващите години, така че де се модернизираме, да имаме догонващо развитие. Защото ние продължаваме да бъдем на опашката на ЕС – като сила на икономиката, като ниво на доходите. И това са огромни предизвикателства, особено сега, когато толкова много хора и в България живеят все по-трудно, неравенството нараства, страхът от бедност и загуба на работа нараства и хората са в изключително напрегнато състояние.

Към днешна дата вече има изготвен бюджет за следващата година в България. Обвиненията на Ваши колеги от БСП пък и на опозицията като цяло е, че той е предизборен, че се дават пари, които след това ще зейне голяма дупка – понеже казвате, че кабинетът си отива. Има ли вероятност наистина да се купува време, раздавайки тези пари или наистина кабинетът твърди, че това са помощи за хората, които са понесли икономически щети от пандемията и са наистина социални плащания към най-уязвимите?

Аз мисля, че го има и едното, и другото, реално погледнато. Първо, по време на криза, когато икономиката не работи в нормален режим, не работят механизмите на пазарната икономика, държавата трябва да помогна – на реалния сектор и на хората. И трябва да го има и наливането във фирми за изграждане на инфраструктура, за модернизация на икономиката, и в хората - в образование, в здравеопазване, в доходи. Всичко това е необходимо. Със сигурност го има и предизборния елемент в политиката на ГЕРБ, така че критиките на опозицията имат своето основание, но принципно не бива ние да се страхуваме в тази крайно необичайна обстановка, в тази тежка криза, която според мен по мащаб е по-тежка от кризата през 2008-2009 -2010г., да помогнем на икономиката да оцелее и да се развие.

Така или иначе България има много ниски нива на дълга. Да, те са по-високи, отколкото в края на моя мандат – тогава нивата на дълга бяха 14 процента от БВП, бяхме ги свалили от 30 на 14, а сега пак нарасна до 30 процента, но така или иначе това е едно от най-ниските нива на държавен дълг в ЕС.

Ако Вие сега бяхте министър-председател, какъв бюджет според Вас трябва да се направи така, че да се балансира между икономика и здраве. Да не се избира дали да са здрави хората или да имаме икономика?

Няма такъв избор. Между другото нещата са много взаимносвързани и едно от нещата, които проличаха от тази криза са, че всички хора, навсякъде по света, осъзнаха значението на социалната държава, защото без нея нямаше да оцелеем и до този етап. Всички осъзнаха колко важно е публичното здравеопазване и че за него трябва да се изразходват много повече средства, за да бъде модерно, ефективно и достъпно.

Всички осъзнаха, чрез собствения опит, колко важно е образованието на децата и то да се модернизира, да става все по- дигитално и да дава нови знания и умения на децата. Така че аз бих определено влагал средства в инвестиции – производствени, инфраструктурни и наред с това в социална защита, защото хората сега имат огромна нужда от такава защита.

Много критики се отправят към Европа. Знаете, това е хоби, бих казал в България, но така или иначе – единственият ресурс, който постъпва в българската икономика, свеж – това е европейският. Общоевропейският бюджет, който беше одобрен окончателно и планът за възстановяване са един трилион и 800 милиарда евро. За България повтарям – близо 30 милиарда евро.Затова трябва много добре да преценим как да изразходваме този ресурс, така че той да не бъде разпилян за брошки грубо казано или за проекти, които няма да променят нещата към по-добро.

Това е шанс. И шансът е също така за левицата в Европа и в България, защото в такава криза има нужда от леви политики, от силна държава, която може да помогне на икономиката, която защитава хората, която протяга ръка на тези, които имат нужда.

Има нужда от леви политики, но левицата в България като че ли не е в много добро състояние чисто вътрешнопартийно. Нещата от кухнята показват напрежение, раздори след прекия избор на председател. Готова ли е БСП, както дава заявки, че иска да управлява, да управлява в този си вид и да е лявата партия, която да даде тези леви политики, за които и Вие говорите?

Най-точната оценка на една политика – това са изборите. До изборите не остана много време и тогава ще си проличи коя партия какво доверие е спечелила и дали е разпозната като алтернатива. След като мина конгресът и избора на председател толкова безапелационно и се подреди един национален съвет, който е много удобен за лидера на БСП, мисля че няма никакви основания БСП да занижава своите цели, своите амбиции. Ние трябва категорично да търсим победа на тези избори и тя трябва да има и съвсем конкретни измерения, защото вижте – през 2017г. БСП получи 950 000 гласа, сега сме 4 години по-късно, ГЕРБ са тежко отслабени, износени, дискредитирани в голяма част на обществото. БСП ако сега не може да привлече допълнителни гласове и не вземе да кажем 1 100 000 гласа – кога?

Давам Ви пример 2009г. ние загубихме от ГЕРБ тежко, имаше вълна в тяхна полза, взехме 780 000 гласа, 4 години по-късно, в годините когато ГЕРБ беше на върха, Борисов имаше 70 процента личен рейтинг взехме в крайна сметка с близо 200 000 гласа повече. Това трябва да бъде амбицията и на БСП сега.

Тогава БСП не беше така разединена и нямаше такива вътрешни конфликти, а и мислите ли, че БСП е редно да ползва кадрите си, дългогодишните си – например най-дългогодишният председател на БСП в новата история, президент на ПЕС, тоест Вие – Сергей Станишев, не е в нито един ръководен орган на партията. Това първо обидно ли е и редно ли е така да се действа?

Аз мисля, че всички делегати на конгреса знаят начина, по който стана избора на национален съвет – със съответни списъци,в това число и с „черни списъци”, но това е волята на конгреса, отразява се някаква нагласа и аз уважавам това решение. В крайна сметка обаче атмосферата в една партия винаги се определя от ръководството. Аз винаги съм се старал разногласията, които в такъв голям организъм, стар организъм като БСП са били налице – различните мнения да се преодоляват и да има обединяване на силите и на посоката, за да бъде ефективна партията, защото винаги съм казвал – ако не можеш да подредиш собствения си дом по начин, по който това дава енергия на партията, самочувствие на хората и хъс в една кампания – нищо няма да се получи.

Казарменото подреждане, то е добре може би за армията, но не и за политическата партия, която е жив организъм. Това са хора, които са там доброволно, обединени от една идея, от едни ценности и това трябва да се усеща. Някакси чувството за другарство, за вътрешна толерантност и за диалог просто изчезна при нас за съжаление.