Избират делегатите за Патриаршеския събор

днес Българската православна църква провежда своите епархийски избори за представителни делегати на Патриаршеския избирателен църковен събор, съобщават от Светия синод.

В изпълнение на чл. 41, 43 (и сл.) от Устава на БПЦ-Българска Патриаршия тази неделя предстои да бъдат избрани епархийските представители, които ще участват в избирането на нов Български патриарх и Софийски митрополит. Тяхното включване в предстоящия на 24 февруари т.г. патриаршески избор ще се състои на принципа: „по петима представители на всяка епархия – трима клирици и двама миряни, а от Софийска епархия десет представители – шестима клирици и четирима миряни” (защото в лицето на патриарха софийските избиратели избират и своя митрополит).

В епархийските центрове следва да бъдат излъчени предвидените от църковния Устав общо 80 епархийски избиратели, които ще решат избора за Български патриарх заедно с другите участници в Патриаршеския избирателен църковен събор:

- всички архиереи на БПЦ - в момента 14 митрополити и 19 епископи;

- по един представител на ставропигиалните манастири - Рилски, Бачковски и Троянски;

- по един монах и една монахиня от всяка епархия;

- по един представител на Софийската и Пловдивската духовни семинарии.

Датата 24 февруари съответства на УБПЦ-БП, според който изборът на патриарх трябва да стане в неделен ден в срок до 4 месеца след кончината на приснопаметния патриарх Максим (+ 6 ноември 2012 г.). Всъщност, това е последната приемлива дата за провеждане на патриаршески събор, защото най-последната възможна неделя е 3 март, но тя съвпада с националния ни празник.

На 24 февруари всички патриаршески избиратели ще участват в св. Литургия в ПКСХП "Св. Алeксандър Невски". След това по предварителен план членовете на Избирателното бюро ще бъдат избрани в салона на БАН с явно гласуване от страна на всички участници. После делегатите в събора ще се отправят към Синодната палата, където Избирателното бюро, оглавявано от Наместник-председателя на Св. Синод, ще координира същинското гласуване и преброяването на гласовете, дадени за избиране на новия ни църковен първопредстоятел.

„След откриване на заседанието наместник-председателят обявява имената на тримата кандидати за патриаршеския престол, избрани от Светия Синод, и приканва членовете на Патриаршеския избирателен църковен събор да изберат с тайно гласоподаване един от тримата. Гласоподават всички присъстващи членове на избирателния събор.

(2) Кандидатът, получил най-малко 2/3 от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия Синод за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

(3) Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по ал. 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.

(4) За извършения избор се съставя Акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от избирателното бюро и членовете на Събора, след което наместник-председателят закрива Патриаршеския избирателен църковен събор. Екземпляр от Акта се предоставя на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит.

(5) Светият Синод отслужва благодарствен молебен и извършва интронизацията на новоизбрания Български патриарх и Софийски митрополит, който поема правомощията, свързани със званието му” (чл. 47 от УБПЦ-БП).

"Нека всички се молим Св. Дух да направлява предстоящите дела, подготвящи и осъществяващи избора на нов Български патриарх – за слава Божия, за преуспяване на светата ни Църква и за благото на целия ни народ!"1 завършва съобщението.