На 20 април 1984 г. в 18:15 ч. Христо Проданов изкачва връх Еверест. Така той става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.
Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.
18,15 часа. Леко пропукване в радиостанцията и глас: "Аз съм на върха, на върха съм — Христо!"
Ура-а-а! — чувам до мен. Виждам как от палатката изскача Кънчо Долапчиев и продължава да вика и навън. Срещу мен се задават хора, много хора — наши алпинисти, шерпи, индийски алпинисти, офицерът за свръзка на индийската експедиция, ръководителят на индийската експедиция... и ръце, ръце, протегнати за поздрав. Спомням си само, че подадох и аз ръка на полковник Кулар и просто влетях при Стефчо в палатката с радиостанцията.
Христо предава: "Тук на върха няма нищо. Има само изградена една малка пирамида от четири съветски кислородни бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам."
Така в книгата си "Еверест по Западния гребен" (1987 г.) ръководителят на втората национална експедиция в Хималаите Аврам Аврамов описва един от историческите моменти в историята на българския спорт, съчетал в себе си мигове на триумф и на трагедия.
Остава на върха прекалено дълго - 33 минути. От разговорите от тогава става ясно, че е забравил българското знаме в раница по склона, че се чуди какво да прави с камерата (която оставя на върха), че не му работят сигналните ракети. Прави опит да откъсне парче от съветското знаме.
"Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него", казва той.
Слизането му от върха по същия опасен маршрут се превръща в в една от големите трагедии в българския спорт. Налага му се да пренощува на открито в "Зоната на смъртта", без спален чувал и палатка, тъй като става прекалено тъмно и слизането е невъзможно. На 21/22 април той умира на около 8700 м в близост до т.нар. Сива кула.
Репликите в радиостанцията: "Ице, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Всичко е окей, към тебе тичат хора. Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!" в опит на радиста да държи буден Проданов до идването на подкрепата отдолу пресъздават в най-пълна сила драматичността в онези напрегнати часове в Хималаите.
Преди да осъществи мечтата на живота си, Проданов казва: "Най-огромното ми желание е нашата експедиция да завърши успешно, да завърши успешно не само с изкачване на кой да е от нашите алпинисти, но всички живи и здрави да се върнем в България. Това ще бъде най-големият ми успех, всичко останало е пепел".
По ирония на съдбата, именно той не успява да се върне жив.
Две седмици по-късно - на 8 май 1984 г. на върха се изкачват Иван Вълчев и Методи Савов, ден след тях и Кирил Досков и Николай Петков. До днес това е последното изкачване по Западния гребен.
През 1997 г. Дойчин Василев също стига до най-високата точка, а през 2004 г. това успяват да направят Петко Тотев, Дойчин Боянов и Николай Петков за втори път. Тогава върхът е изкачен и от Христо Христов, който обаче загива по обратния път.
Последните двама българи, които стъпиха на Еверест са Петя и Камен Колчеви през 2009 г.
В списъка на загиналите българи под върха има още една българка - три дни след смъртта на Христо Христов там живота си губи Мариана Масларова.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Моамар
До коментар #2 от "Последния Софиянец":
По времето на Проданов от БГ излизаха само разузнавачи /ДСта внедрени в чужбина/ за да следят какво правят други българи, недай си боже да проспериратКоментиран от #6, #9, #25
05:02 20.04.2021
6 Саддам
До коментар #5 от "Моамар":
И ги следяха по чукарите на 8000 метра ?...точно тъй си беше :))05:16 20.04.2021
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Чичо Ади
Коментиран от #13, #14
06:15 20.04.2021
11 БАЙ Х@Й ‼
Коментиран от #24
06:17 20.04.2021
12 Лост
Коментиран от #17
06:23 20.04.2021
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Лост
До коментар #10 от "Чичо Ади":
И сигурно затова е искал да вземе част от съветското знаме, че на 22се е родил Ленин.06:26 20.04.2021
15 ФИГУРАНТА
06:39 20.04.2021
16 Гост
07:07 20.04.2021
17 Гост
До коментар #12 от "Лост":
Е качил се ама сега е мъртъв , умрял от студ заради , едната слава. Тръгнал сам да се прави на герой . Казват , че е бил егоист искал всичко за него той да е пръв , е сега е пръв замръзнал .07:10 20.04.2021
18 Ааа..., той не е
07:36 20.04.2021
19 Гост
07:41 20.04.2021
20 нищо
08:07 20.04.2021
21 Герой
08:12 20.04.2021
22 Гост
08:17 20.04.2021
23 Госあ
08:18 20.04.2021
24 България
До коментар #11 от "БАЙ Х@Й ‼":
и тиквата от милионер стана милиардер.08:48 20.04.2021
25 сила
До коментар #5 от "Моамар":
ЧОВЕКА НА ДС В ГРУПАТА БЕШЕ ДОЙЧИН ВАСИЛЕВ.....08:56 20.04.2021
26 Анонимен
10:12 20.04.2021
27 Задай си въпросът
Коментиран от #29
15:22 20.04.2021
28 Софиянчето
16:41 20.04.2021
29 ИМПЕРИАЛИСТ
До коментар #27 от "Задай си въпросът":
Бог да го прости!Хората със свободен дух умират под открито небе, а тези с робска душа - на кревата.
17:17 20.04.2021
30 Мдаа
19:07 20.04.2021
31 Вал
Да се знае
Тръгнал е сам защото на никой друг не му е стискало и им е бил мил животеца им
На 33 ден никой не е тръгвал след недобра аклиматизация Никой не е ходил нагоре надолу да зарежда лагерите никой не е имал опита и хъса му
Затова и избра пътя по западния гребен
За мен той е най добрият и чист алпинист на нашето време
Христо проданов няма да бъде забравен За него писаха че не е имал смелост да се страхува Това е
Гордейте се с него
Към мечтите се тича независимо от цената
Поклон
22:46 20.04.2021