Доц. Атанас Славов за ФАКТИ: Трябва да има дълбока реформа на целия сектор „Сигурност“

„Още в първите мигове на внасяне на законопроектите (б.р.: за закриване на специализираните съдилища и прокуратури) се очерта гласът на Прокуратурата. Прокуратурата се хвърли да брани спецправосъдието, твърдейки, че има нарушаване на принципите на независимост на съда и прокуратурата, принципът на правовата държава бил нарушен. Забележете обаче, че нито една авторитетна съдийска организация, нито един авторитетен съдия не започна да брани специализираното правосъдие по една проста причина - българските съдии от самото създаване на спецсъдилищата и спецпрокуратурата повтарят едно и също нещо: „Това е извънреден съд. Този съд и прокуратура обслужват властта, а на правосъдието“. Неслучайно при създаването на спецсъдилищата и спецпрокуратурата нито един авторитетен магистрат не се включи, не премина на работа към тези органи, а ВСС се принуди да прави конкурси, на които се явиха хора от провинцията, и то от районни съдилища. Така спецсъдилищата се напълниха с хора, които нямат опита на съдиите от по-висшите инстанции“.

Това каза пред Лили Маринкова в студиото на ФАКТИ конституционалистът доц. д-р Атанас Славов, народен представител в 45-тото Народно събрание от „Демократична България“.

„От самото начало беше много ясно какво се гласи – една симбиоза между съд и прокуратура, обслужваща властта“, категоричен беше той. „Те бяха създадени с много ясната директива, че това са съдилищата, които ще обслужват обвинителната теза. Това е най-големият порок в тяхното създаване – че на тях им се възлага да борят престъпността и корупцията по високите етажи на властта, а всъщност съдилищата имат една основна функция и тя е да правораздават справедливо в разумен срок, спазвайки и защитавайки правата на гражданите“.

„На Прокуратурата могат да се възлагат всякакви публични функции, дори политически функции, както се случва в България, но съдилищата трябва да останат независими и не могат да бъдат с мисията да борят организираната престъпност“, уточни доц. Славов.

„Беше много важно в дискусията по законопроекта на първо четене в Правна комисия. Там, разбира се, представителите на ГЕРБ, на управляващата към онзи момент формация, бяха твърдо против. Забележете обаче, че вместо те да изразят свое подготвено, авторитетно становище, те просто взеха становището на Прокуратурата и започнаха да четат от това становище в залата по време на дискусията. Каква симбиоза! Това подаване на топката между ГЕРБ и Прокуратурата очевидно показва за какво става дума – не за независимо правосъдие, а за поръчково, инквизиционно псевдоправосъдие“, каза още той.

На въпроса до каква степен има доверие в анализите, които ВСС ще направи по отношение на спецправосъдието, доц. Славов отговори: „Дано да бъдат произведени цялостни и критични анализи. Разбира се, в рамките на подготовката на законопроекта ние бяхме направили анализи. Такива са правени и от НПО-та. За да предложим тези промени в Закона за съдебната власт и в Наказателно-процесуалния кодекс, те почиват на много ясен, конкретен и критичен анализ на тези 10 години специализирано правосъдие. Доколко ВСС ще направи анализ, доколко този анализ ще може да се ползва за целите на бъдещ законодателен процес и инициатива, предстои да видим“.

„От гледна точка на обществена приетост и легитимност на процеса трябва да припомним, че миналата година по време на многохилядните протести, имаше няколко основни искания. Едното беше оставката на премиера, второто беше оставката на главния прокурор и третото много ясно формулирано искане – за ликвидирането на спецправосъдието, защото то не е никакво правосъдие, а се възприема и от обществото като някакъв инквизационен орган, като поръчково извънредно правосъдие, което обслужва властта. За целия този вой, който нададе Прокуратурата – как били нарушавани някакви принципи, нека да погледнем социологическите изследвания, нека да видим гражданите, които с гласa си, на улицата буквално с телата си защитаваха идеята, че в България не трябва да има извънредно правосъдие. Аз вярвам повече на тази обществена преценка, отколкото на гласа на българската прокуратура в този конкретен случай“, каза още той.

Разговорът продължи в посока анализа, който ще бъде изготвен от ВСС и това, което е ясно от досега изготвените анализи. „Министърът на правосъдието постави срок от два месеца – тоест в рамките на мандата на служебното правителство дано ВСС да организира процеса. От досегашните анализи обаче се вижда нещо много ясно. На първо място, осъдителните присъди, които са потвърдени във ВКС, тоест на последна инстанция, всъщност са много малко“, каза доц. Славов и допълни: „ВКС отменя повече присъди на Специализирания съд, отколкото на общите съдилища. Това показва какво е нивото на това специализирано правосъдие“.

„На следващо място, като видим отчетите на тези съдилища, голям процент от "делата" са разрешения за прилагане на специални разузнавателни средства. Това обаче не е нормално дело, това е едно искане от съответните органи до председателя на съда – там няма процес, няма спорещи страни, няма доказателства. Прави впечатление, че специализираните съдилища в много по-голяма степен разрешават прилагането на СРС-та, отколкото общите съдилища. Тоест отново имаме обслужване на обвинителната теза и на властта“, обясни той.

Като следващ извод доц. Славов извади това, че „голям процент от делата завършват със споразумения“. „Това означава, че ние сме създали една много скъпоструваща специализирана съдебна система, която в крайна сметка не стига до окончателното произнасяне на вина със съдебен акт, а се сключва някакво споразумение. Къде е тогава смисълът от съществуване на специализираното правосъдие?“, каза той.

След коментара на Лили Маринкова, че Татяна Дончева нарекла въпросния процес „начин за изземване на средства от задържаните“, доц. Славов каза: „Г-жа Дончева, която е наказателен адвокат, има право да каже това поради простата причина, че в момента, в който се стартира производството пред съдилищата и се повдигне обвинение по тези специални състави на Наказателния кодекс, стартира и производството пред антикорупционната комисия КПКОНПИ. Тоест от една страна осъществяваме процесуална принуда и репресия към нарочените хора, а от друга страна КПКОНПИ започва процедура по запориране на имущество. Втората процедура дори продължава след приключването на наказателната процедура с оправдателна присъда“.

„Ако искаш да ликвидираш някой като бизнес, като публичен авторитет, е достатъчно просто да го обвиниш. Това, че след пет години ще бъде освободен от наказателна отговорност, ще бъде обявен за невинен, няма вече никакво значение. Бизнесът на този човек вече е руиниран, с авторитета му е свършено, целта е постигната – това лице е ликвидирано“, категоричен беше той.

Доц. Славов поясни, че би се радвал да види по-ясна позиция от страна на служебния правосъден министър по отношение на специализираното правосъдие. Той изрази мнение, че в 45-тото Народно събрание е имало консенсус от страна на опозиционните партии по отношение на закриването на тази система. „Мисля, че има политическа воля и обществена подкрепа да се приключи с тази система“, каза той и потвърди, че не се притеснява от потъване на темата за закриването на специализираното правосъдие след изборите на 11 юли.

„Очаквам от Министерството на правосъдието да постави по-ясно въпроса за продължаването на съдебната реформа. Напомням, че т. нар. Актуализирана стратегия за продължаване на съдебната реформа изтече през 2020 година. Досега няма никаква заявка от Министерството на правосъдието работи ли се по нова стратегия, каква е визията на министерството за продължаване на съдебната реформа. Би могло служебното правителство да постави най-малкото жалоните за следващия кабинет и министър по посока поемане на ангажимент за съдебна реформа“, заяви доц. Атанас Славов.

„Доц. Бойко Рашков още в предишното си качество - като председател на Бюрото за СРС, индикира много ясно проблемите, назова проблемите със злоупотребата със специални разузнавателни средства. Тогава целият този случай беше заметен под килима от бившия главен прокурор. Редно е вече тези проблеми да бъдат сложени на масата и наистина да се започнат проверки и разследвания за злоупотреби със СРС.

Напомням, че в началото на миналата година ги имаше казусите с подслушването на президента, което по Конституция е недопустимо и е форма на много тежко служебно нарушение, както и неговото публикуване. Всички тези казуси трябва да бъдат не просто проверени, трябва да бъдат разследвани. За да се случат, очевидно е имало намеса от хора в специалните служби, прилагащи СРС-та – дали ДАНС, дали Държавна агенция технически операции, дали някоя друга. Подобно отношение и към държавния глава, и към всеки български гражданин – да бъдат застрашени неговият живот, независимост, чест, добро име, е недопустимо за една правова държава“, каза още доц. Атанас Славов.

Реакциите от европейските институции на сигналите относно специализираното правосъдие, той коментира така: „Първата реакция, която дойде след писмата на главния прокурор, беше много сдържана. Да, процесът се следи, но трябва да е ясно, че още преди 10 години, когато бяха създадени тези органи, тогава препоръката на Европейската комисия беше да се въведе специализация на съществуващите съдии и прокурори. ЕК никога не е искала създаването на отделна система на специализирано правосъдие, каквато беше направена“.

„Ако главният прокурор си мисли, че ще получи изведнъж подкрепа от страна на Европейската комисия, това няма да се случи“, категоричен беше Славов, а след това заяви, че „в бъдещия парламент темата отново ще бъде поставена на законодателно ниво. „Ще бъдат внесени законопроектите за отмяна на специализираното правосъдие, като, разбира се, ще бъдат чути всички легитимни мнения“, каза той.

След това разговорът премина към решението на Конституционния съд за фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор. На въпроса какъв сигнал дава КС с решението, че тази фигура в този си вид е противоконституционна, доц. Славов отговори: „КС се връща към решението си от миналата година, в което казва, че всеки прокурор има право да разследва главния прокурор. От тази гледна точка не е нужно да има специализирана институция. Моята логика обаче е по-различна. Тази институция, която беше създадена, не гарантираше в достатъчна степен независимост на разследването на главния прокурор. Напротив – беше създадена една институция, която лесно можеше да бъде вкарана в политическа употреба. Решителната стъпка напред - по въпроса с отговорността на главния прокурор, е да се намери ясен механизъм за освобождаване. Не просто за разследване, а за освобождаване на главния прокурор, когато е извършил системни нарушения. Веднъж освободен, тогава вече всеки може да го разследва“.

Доц. Славов коментира и казуса с отпуска до септември месец на ръководителите на службите за сигурност. „Това е базова реакция в администрация – когато се задава буря да излезеш или в болничен, или в отпуск. Самият факт, че това са шефове на държавни служби, назначени с указ на държавния глава, това са партньорски служби на службите на НАТО, и те си позволяват по този начин да заобикалят съществуващите правила, показва само нивото, на което се намираме като специални служби и защита на националната сигурност. Мисля, че правителството трябва да действа много решително в тази ситуация и всеки, който си е позволил по този начин да заобикаля процедурите, да бъде освободен“, каза той.

“Трябва да има дълбока реформа на целия сектор „Сигурност“ – не само смени по върховете, а цялостно на процеса, по който се рекрутира съставът на тези служби. Изтече информация, че в последните години е имало голямо текучество там – тоест назначени са верни партийни хора, а не професионалисти. В развитите демокрации има специални системи, които да гарантират, че там са независими хора, които не се поддават на политически натиск, които не се изкушават от финансови средства“, допълни доц. Атанас Славов.

„Ако искаме да започнем да изграждаме наистина нови служби, които да служат на демокрацията, а не на тази или онази партия, трябва да започнем с реподбор в цялата тази система“, каза още той.

Лили Маринкова направи паралел между тази употреба на службите от страна на досегашните управляващи от ГЕРБ и начина на употреба на службите за сигурност в комунистическите държави. „Единствената разлика е, че доскоро имаше съвсем фалшив плурализъм. Сега тази система малко се разчупи. Имаше обаче определено срастване между партията и държавата. Начинът, по който връщането на извънпарламентарната опозиция в Парламента предизвика интерес у хората, сравним почти с интереса от първите години на демокрацията към случващото се в Парламента, говори за повторението и за това, че сме били много напред в авторитаризма, макар и дегизиран като някаква приемлива за европейците власт“, коментира от своя страна доц. Атанас Славов.

„Цялото психологическо усещане от това последно управление на Борисов беше, ако ми позволите да цитирам едно от прекрасните есета на Георги Марков в началото на втория том „Задочни репортажи от задочна България“ – „Когато часовниците са спрели“. В него има едно усещане за непоносимост, за ограничения, които са навсякъде. Борисов за 10 години успя да възстанови това усещане в българските граждани. Затова хора от най-различен политически порядък, с различна идеология, искаха той да си тръгне“, каза още той.

В края на разговора доц. д-р Атанас Славов коментира и предстоящата предизборна кампания: „Кампанията този път ще е по-различна от предишната, в която тогавашното правителство разчиташе много на официозните медии (…). Сега очевидно ще бъдат мобилизирани други ресурси, няма да бъдат само националните медии. Ще бъде вкарана много сериозна финансова мощ на ГЕРБ, която е била съхранявана, ще бъде използвана местната власт, където ГЕРБ все пак има запазени позиции. Очаквам много агресивна кампания“, каза той.

Целия разговор можете да чуете в следното видео: