Слепотата в публичната дискусия за образованието

Една стара поговорка гласи, че най-лошата слепота е на тези, които отказват да видят. Осъдителният тон на поговорката е критика към отказа на даден човек или дадени хора да обърнат внимание и да признаят нещо твърде важно, за да бъде игнорирано.

За съжаление, що се отнася до образованието, твърде много хора в медийното пространство и на ключови позиции изглежда не виждат това, което трябва да бъде видяно. А то трябва да бъде видяно, признато и огласено като първа стъпка, за да бъде променено.

През 2016 година предаването „Референдум“ на БНТ представи резултати от запитване с въпроса „Кои са най-сериозните проблеми в образованието?“. Трите най-често посочени проблеми се оказаха: липса на дисциплина в училище (64,1%); ниско заплащане на учителите (40,4%); и слаба мотивация на учениците (40%). През 2021 година, 5 години по-късно, единствено проблемът с ниското заплащане на учителите изглежда решен.

Към останалите два проблема – в частност като техен резултат, в частност като причина, може да добавим още няколко:

– огромен дял от учениците ни продължават да бъдат функционално неграмотни – дори в по-голям процент, ако сравним резултатите от тестването PISА през 2015 г. (40%) и 2018 г. (46%). Тези ученици не могат да ползват уменията за четене и писане за конкретни цели в ежедневието;

– огромен дял от учениците ни продължават да отсъстват системно, въпреки че официално се считат за обхванати в учебния процес. В тази насока, данни от изследването PISA за 2018 г. показват, че в предходните две седмици преди тестването, 44,1% от учениците са пропуснали часове. Средният дял за ОИСР е 21,3%;

– много училища в България, особено в малките населени места, се борят за финансово оцеляване, което ги принуждава да правят немислими компромиси в поведенческите и академични изисквания към децата и младежите;

– вербалното и физическо насилие между ученици не е маловажен проблем. Според PISA (2018), 33,9% от тестваните 15-годишни български ученици са споделили, че са били подложени на тормоз от други ученици поне няколко пъти на месец (ОИСР – 22,7%);

– условията за работа в много училища са стресиращи и често подкопават мотивацията за преподаване на учителя. При това положение, привличането и задържането на нови кадри в образованието остава предизвикателно. Младите търсят реализация, смисъл и успех в работата, не само добро заплащане.

Това са няколко примера от многото рани на нашата образователна система. Гледайки към медиите и социалните мрежи през изминалите две седмици обаче, оставаме с впечатлението, че най-големият проблем, който обществото ни вижда в образованието, е програмата, която цели да даде възможност за отдих на 30 хиляди деца. В публичното пространство бяха изнесени, измежду други, притеснения относно: това как ще се решава кои ученици ще ходят; това, че само 5% от учениците биха имали тази възможност; и това, че не се предвижда допълнително заплащане на учителите, които биха придружили учениците.

Тревожно е, че вниманието, което обръщаме на теми от образованието, не е пропорционално на тяхната същественост и важност, а по-скоро на полемиката, която разбуждат. Що се отнася до образованието, дневният ред е превзет от страстни дискусии и критики, въртящи се около възможно най-маловажните, преходни или дори изкуствени проблеми. Дълбоките и системни проблеми чакат да дойде времето, в което ще благоволим като общество да погледнем към тях със същата страст и решителност.

Автор: Явор Хаджиев, учител