Несъстоялата се българска лустрация

Това, което не свършиха политиците навреме, ще бъде направено от естествената смяна на поколенията. Лустрацията в България е толкова закъсняла, че вече няма никакъв смисъл тепърва да се въвежда, твърди д-р Марко Арндт.

От деня на германското обединение през 1990 година на територията на Източна Германия бяха въведени законите на Федералната република, а ключовите институции бяха поети от западногермански експерти, служители и магистрати. Бързото разкриване и обнародване на делата на Щази и нейния апарат доведе до ефективно прилагане на лустрацията и до прочистване на всички публични длъжности – държавни и общински, от сянката на зловещата тайна комунистическа полиция.

Разликите с България са очевидни,

коментира ръководителят на софийското бюро на фондация Конрад Аденауер д-р Марко Арндт. Ако бъдат подредени един до друг томовете с разкритите документи на Щази, ще се получат невероятните 170 километра на дължина, казва той и уточнява, че като обем те са десетки пъти повече от преминалите през Комисия по досиетата документи на апарата на ДС. В източногерманските съдилища са се състояли над 1 000 съдебни процеси срещу замесените в престъпления ръководители и пазители на режима на Хонекер, а в 300 случая са произнесени и тежки осъдителни присъди. От 250 хил. политически затворници в някогашната ГДР 170 хиляди доживяват своята реабилитация. Федералното правителство им отпуска по 300 евро доживотна месечна компенсация за причинените страдания. Над 2 милиона души в Германия вече са успели да прочетат в досиетата си, как зловещата комунистическа полиция се е бъркала в живота им и този на най-близките им хора. Д-р Арндт намира прилики между България и бившата ГДР само в размерите на посткомунистическата носталгия, особено сред по-възрастните хора. Подобно на България, около 80 на сто от младите хора в източните германски провинции не знаят за престъпленията на комунизма, сочат изводите от социологическите сондажи.

Българската действителност

„В България въпросът за осмислянето на комунистическото минало определено е вече въпрос на смяна на поколенията“, изтъква германският историк. Според него обаче процесът на отварянето на досиетата трябва да продължи независимо дали говорим за вътрешни или външни доносници. "Германският закон не прави разлика между действалите на територията на бившата ГДР и извън нея агенти на Щази“, посочва д-р Арндт по повод актуалните протести и брожения в МВР и Министерството на отбраната около отварянето на досиетата на кадри на ДС, които и днес са на работа в чужбина.

Не само липсата на „Западна България“ по подобие на Федералната република през годините на Студената война обаче е причина за изумителната жизнеспособност и инфилтрация на апарата от агенти и доносници във всички сфери на българския обществен и икономически живот. „Шокиращото за нашата действителност е, че демократичните правителства на Филип Димитров и Иван Костов  не успяха да отворят досиетата на доносниците от ДС и военното разузнаване. Това стана възможно едва след като бе прокаран написаният от бившите комунисти Закон за досиетата от 2006-та година“, констатира бившият правосъден министър от правителството на СДС Васил Гоцев. Според него демократите били направили всичко възможно за разкриването на апарата на тайната милиция, но

„трима доносници от Конституционния съд“ били провалили усилията.

Справянето с комунистическото минало и осмислянето на последиците му за България и българите продължават да са част от несвършената работа на прехода към демокрация, пазарна икономика, гражданско общество и върховенство на закона. Вместо повод за ясна равносметка на изгубените години в българската история, спомените за „ситите“ времена на комунизма пораждат несекваща носталгия по „татовото“ време. Но едновременно със смяната на елитите и поколенията нещата се променят, казва д-р Марко Арндт, който вижда потвърждение за това и в резултатите от проведения наскоро референдум за бъдещето на „свещената крава“ на българския комунизъм – ядрената енергетика. „Привържениците на АЕЦ Белене категорично загубиха“, коментира шефът на софийското бюро на фондация  Конрад Аденауер.