Служебен премиер на 4 март, избори на 19 май

Президентството става кабинет?, задава въпрос "Труд"
Президентът Росен Плевнелиев вероятно ще назначи част от своите съветници и секретари в бъдещия служебен кабинет, научи "Труд". Най-споменаваното име за министър-председател е на Екатерина Захариева, главен секретар на администрацията на президентството. Тя има дълъг административен опит - работила е в министерството на околната среда и на строителството. Освен това се ползва и с доверието на държавния глава. Друг негов служител - шефът на кабинета Цветлин Йовчев, е вероятният бъдещ вътрешен министър. Той е най-запознатият човек от екипа на Плевнелиев с работата на службите. Името му е обсъждано и за премиер, но тъй като дългият му стаж в контраразузнаването би породил обществени критики, засега плановете са да е само министър или най-много силов вицепремиер.

Служебен премиер на 4 март, избори - на 19 май, информира "24 часа"
Президентът ще насрочи избори на 12 или 19 май, а служебния кабинет ще обяви в дните между 4 и 9 март, научи "24 часа". Държавният глава го е уточнил и с екипа си от съветници на заседание в събота. Плевнелиев бил склонен да бави указа си за парламентарните избори, за да даде възможност на протестиращите да се регистрират за участие във вота, ако решат. Към момента най-обсъждана за служебен премиер била Екатерина Захариева, която бе зам.-министър на регионалното развитие, а в момента е главен секретар на президента.

Църквата прогледна за тежките проблеми в държавата, отбелязва "Сега"
Политическите страсти, които се вихрят на улицата, не подминаха и църквата вчера, когато беше избран новият български патриарх Неофит. В храма "Св. Александър Невски", където беше интронизацията му, прозвучаха слова, които засягаха не само чисто църковни въпроси, а и светските проблеми, които вълнуват цялото общество. Говоренето за кризата беше започнато от сливенския митрополит Йоаникий. В словото си той обърна специално внимание на факта, че новият патриарх е избран в тежки времена на безработица и криза, в които обществото е объркано и демотивирано. Наблюдатели изтъкнаха, че подобни думи се чуват много рядко от устата на представители на висшия клир, които традиционно отбягват да се ангажират активно с обществените проблеми.

Бунтарите: Бой по монополите, не избори, обобщава "Стандарт"
Над 150 000 българи излязоха на протест срещу монополите и политическата система у нас. Шествията заливаха страната като мексиканска вълна, а улиците се напълниха с недоволни. Протестиращите се заканиха, че митингите ще преминат в гражданско неподчинение, ако не се вземат спешни мерки парламентът да продължи работата си и да намали сметките за ток и парно. Бой по монополите, а не предсрочни избори. Този ултиматум постави протестът в София и още над 40 града на президента Росен Плевнелиев.

Турция си иска децата, осиновени от гей двойки в Европа, съобщава "Новинар"
Турското правителство поде кампания за връщането на турски деца, осиновени от европейци и по-специално от хомосексуални двойки. Причината е, че новите семейства на малчуганите не отговаряли на техните ценности и култура. Темата отдавна съществува в югоизточната ни съседка, но отново излезе на дневен ред миналата седмица, след като холандски съд отхвърли искане на турски родители, живеещи в страната, да им бъде върнат 7-годишният син, осиновен от гей двойка. Родителите се възмутили, че изоставеното от тях дете ще живее в неподходяща среда и затова настояли малчуганът да им бъде върнат. В тяхна помощ се притекоха турските власти, които им осигуриха правна защита и консултации.

Пазарът на труда ще тегли българската икономика назад, посочва "Капитал Daily"
Бавен икономически растеж на фона на задълбочаващи се проблеми на пазара на труда очакват България през 2013 и 2014 г. Прогнозата е на Европейската комисия. Тя сочи растеж от 1.4 през тази година и 2% за 2014 г., а по предварителни данни през 2012 г. брутният вътрешен продукт е нараснал с 0.8%. Същите прогнози за България ЕК направи и през ноември, когато публикува предходния си доклад. Базовият сценарий за Европейския съюз като цяло е икономически растеж от 0.1% и рецесия от 0.3% за еврозоната. За 2014 г. пък се очаква европейската икономика да нарасне с 1.6%, а БВП на еврозоната с 1.4%. Причината е, че въпреки подобрените условия на финансовите пазари данните за икономическата активност през четвъртото тримесечие на 2013 г. разочароват