11 януари 1862 г. Умира Димитър Миладинов

На 11 януари 1862 г. в Цариград умира Димитър Миладинов. Той оставя една от забележимите следи в Българското Възраждане.

Той обикаля македонски села и градове, за да събира помощи за дострояването на българския храм „Свети Стефан“ в Цариград. Заедно с това с брат си Константин събират и записват фолклор. През 1861 година излиза епохалният труд на Миладинови „Български народни песни“. В него те събират, подреждат и систематизират образци на българския песенен фолклор.

Обявен е за „царски душманин“ и арестуван от турски власти на 16 февруари 1861 г. Това става по клевета на гръцкия владика Мелетий Преспански и Охридски. Той е арестуван в Струга, а през Битоля и Солун е откаран в Цариградския затвор, където умира на 11 януари 1862 година, вероятно от тиф. Има съмнения, че е отровен заедно с брат си Константин.

Димитър Миладинов е роден през 1810 г. в гр. Струга. Баща му, Христо Миладинов, се занимава с грънчарство, занаят, останал в наследство и като традиция от бащи и деди. Димитър е най-голямото дете на трудолюбивия грънчар. Той се ражда пръв, а след него още пет момчета (Атанас, Матей, Апостол, Наум и Константин) и две момичета (Ана и Кръста). Последното дете — Константин (1830—1862) — е по-млад от Димитър с 20 години и е роден няколко месеца след смъртта на бащата.

Първият биограф на Братя Миладинови, Кузман Шапкарев (1834—1909), съмишленик и роднина на Миладиновци, си спомня: „Таткото на нашите родолюбци подвижници дотолкова ученолюбив, а особито, христолюбив, макар прост и неук, е бил, щото горещо желание е имал да изучи едного от синовете си на „Глобока книга", за да може да му тълкува Евангелието и да му разказва Христовите и Богородичните чудеса.” По-нататък К. Шапкарев твърди, че бащата изпровожда Димитър да се учи в манастира „Св. Наум", на южния бряг на Охридското, езеро. Там, при игумена, младият послушник изучава гръцко писмо и четмо.

Михаил Арнаудов (1878—1978) от своя страна, наред с твърдението на Кузман Шапкарев, съобщава, че според друго предание — „Димитър сам и въпреки волята на баща си напуснал Струга и заминал за манастира". Според това предание Христо Миладинов настоява първородният му син да се посвети на семейния занаят — грънчарството. Други са обаче мечтите на будното момче. Учителят от Струга го запознава с черковното четмо. Малкият Димитър иска да се учи. Той търси по-голяма свобода. През една нощ бяга от бащиния си дом и се озовава в манастира „Св. Наум". Там е приет за послушник. През 1830 г. Димитър се завръща в Струга, но при условие, че ще бъде изпратен да се учи в Охридското гръцко училище, ръководено от известния тогава еднорък даскал Димитър Мокрянин.

След смъртта на баща си (1830 г.) Димитър е принуден да напусне Охрид по средата на учебната година и да се завърне в Струга. Двадесетгодишният младеж желае да стане учител в родния си град, за да може едновременно да подпомага и многолюдното си семейство. Първенците от Струга обаче го намират твърде млад и неопитен да бъде учител. Но съвсем скоро, още през зимата на 1830 г., Димитър Миладинов е поканен да заеме освободеното учителско място в Охрид. Той приема поканата и така, едва 20-годишен, става учител. Димитър Миладинов, с малки прекъсвания, до края на живота си посвещава знанията, енергията, вдъхновението и таланта си на учителската професия.

Младият учител скоро разбира, че за да може успешно да изпълнява учителските си задължения, е нужно да продължи образованието си. Това му желание не среща разбиране от страна на охридските първенци, поради което през 1832 г. той напуска охридското училище. През същата година Димитър Миладинов се отправя към албанския град Драч. Липсват по-подробни сведения за престоя му в този град. Знае се само, че там той работи като секретар в една търговска кантора. В Албания Димитър Миладинов се запознава и дружи с италиански емигранти. От тях той учи и усвоява италиански език. Но не само това. Те го запознават с прогресивните идеи и с революционните движения в Западна Европа.

През 1833 г. Димитър Миладинов постъпва като ученик в прочутата тогава гръцка гимназия в гр. Янина, където се учи в продължение на З години. Всички изследователи на живота и делото на Димитър Миладинов са единодушни, че годините в Янина играят изключително важна роля при цялостното изграждане на мирогледа и характера на българския възрожденец. Преди всичко в Янинската гимназия Димитър Миладинов изучава основно старогръцки и новогръцки език. Той чете с увлечение произведения на автори от древна Елада, запознава се с безсмъртните идеи, герои и образи от старата гръцка цивилизация и литература. Но наред с това младият българин получава системна и солидна общообразователна подготовка. Янинската гимназия, като един от най-важните центрове на гръцкото образование тогава, разполага с богата библиотека, с добре уреден кабинет по физика и химия.

Когато се сочат традициите и се изтъква високото учебно-педагогическо равнище на Янинската гимназия, не бива да се пропуска, че навремето в нея преподава Евгений Вулгарис (1716—1806) , наричан „новият Платон", както и други големи умове от времето на Гръцкото възраждане. И още нещо, което е особено важно — в Янина Димитър Миладинов се запознава и увлича по идеите на Гръцката революция (1821—1828). Той е горещ поклонник на примера на най-вдъхновените гръцки революционери демократи. Годините, през които Димитър Миладинов се учи в Янинската гимназия, са години, когато върху съзнанието и чувствата на гръцката младеж владеят идеите на великите гръцки демократи и революционери от края на XVIII и първите десетилетия на XIX в. А споменът от Гръцката революция е още жив в съзнанието не само на гръцкия, но в съзнанието и на другите балкански народи. Примерът с Димитър Миладинов още веднъж красноречиво потвърждава колко благотворно е влиянието на гръцката възрожденска мисъл върху Българското възраждане.

Прогресивните идеи на тогавашна Европа често влияят върху българските възрожденци непряко и непосредствено. В много случаи западноевропейските ренесансови идеи упражняват въздействието си върху българската възрожденска интелигенция, след като са обогатени и осмислени, съобразно с условията на Балканите, от гръцките хуманисти и революционери. Сред тях ярко изпъкват имената на изтъкнатия гръцки хуманист Адамантис Коран (1748—1833) и на възторжения поет, мислител и революционер Константин Ригас (ок. 1757—1798). Вдъхновен от идеите на Великата френска революция, Ригас разработва революционна програма, в която възпроизвежда основните положения на френската конституция от 1793 г. съобразно с условията на Балканите. Той провъзгласява идеята за обща революционна освободителна борба на балканските народи, за създаване на федеративна балканска република. Неговият „Боен марш" (Бойна песен) се възприема като програма от много революционни дейци в балканските страни. В програмата си, а така също и в бойния марш Ригас разглежда борбата за национално и социално освобождение като една единна борба. Той призовава християни и мюсюлмани, всички поробени и експлоатирани народи от Османската империя, независимо от расова, национална и религиозна принадлежност, да се вдигнат на свещена революционна борба против султана и османската държава. Съвременниците на Димитър Миладинов недвусмислено потвърждават, че той чете и се вдъхновява от творчеството и от примера на Ригас.

В Янина Димитър Миладинов остава до 1836 г., а след това е учител в различни селища — Охрид (1836-1839); Струга (1839-1840); Кукуш (1840-1842) и отново — Охрид (1842—1845) и Струга (1846). По-късно той е учител в с. Магарево, Битолско (1849-1852), и в гр. Битоля (1852-1854).

През 1855 и 1856 г. Димитър Миладинов живее и работи сред сърбите в Босна и Херцеговина (Мостар и Сараево) и в Австрия (Сремски Карловци и Нови Сад). Макар и в пределите на Австрия, Нови Сад по онова време е средище на сръбската просвета и култура. В Карловци Димитър Миладинов получава предложение да оглави катедрата по гръцки език в тамошната семинария. Той не приема предложението и отива в Сърбия, като се установява за известно време в Белград. През тези години Димитър Миладинов изучава сръбски език, запознава се със сръбското фолклорно творчество, повишава историческата и филологическата си подготовка, установява връзки с много сръбски учени, запознава се със сръбския книжовен живот.

След завръщането си от Сърбия, през 1856 г., Димитър Миладинов е учител в Прилеп, а през 1857 г. по покапа на кукушките българи идва в Кукуш, където постъпва учител за втори път.

Винаги, когато се изучават исторически свидетелства със сведения за Димитър Миладинов и се проследява дейността му като учител и общественик, неминуемо се разкриват богатството и широтата на научните му познания. Заедно с безспорните си интелектуални възможности бележитият възрожденец от най-ранна възраст до края на живота си проявява пословично трудолюбие и постоянство при овладяването на пови знания. Талантлив педагог, той с еднакъв успех преподава старогръцки и новогръцки език, латински, френски и италиански език, философия, математика и политическа география.