Първанов и Плевнелиев коментираха посещението в Скопие

Президентите Георги Първанов (2002 г – 2012 г) и Росен Плевнелиев (2012 г - 2017 г) коментираха темата за отношенията ни със Северна Македония и визитата на премиера Кирил Петков в Скопие, предаде БГНЕС.

Според Първанов трябва да се формира скоростно ново понятие за общата история, а според Плевнелиев по пътя към ЕС Скопие трябва да се откаже от вредни идеологии.

Двамата президенти присъстваха на публична дискусия в Софийския университет на тема "Ролята на политическото слово на държавния глава".

"Имаше много по-големи очаквания. Те се подхранваха от самото правителство, което според мен беше грешка. Тепърва предстои ние да върнем доверието помежду си. Тепърва предстои да решаваме проблемите. Аз смятам, че не са онези документи, които имахме наследени към момента, имайки предвид договора от 2017 година и рамковата позиция и декларацията на парламента. Трябва ни нов прочит, много кратко, много ударно да се формулира едно понятие за общата история", заяви Георги Първанов.

"В РС Македония не са извършени необходимите реформи, за да започне преговори с Европейския съюз. Македонските тайни служби са филиал на сръбските, а сръбските са филиал на руските. Ние не искаме да вкараме Тито и Сталин в ЕС", изтъкна Росен Плевнелиев.

"Всеки има право да бъде оптимист, особено ако е в първите седмици на своето управление." Така Георги Първанов коментира оптимистични сигнали, които премиерът Кирил Петков излъчи след визитата си в Скопие.

„Смущава ме скептичното отношение на някои от неговите македонски домакини, включително на президента Стево Пендаровски, който каза някои думи, които прозвучаха недомакински“, добави Първанов.

Той пожела успех на Петков, но подчерта, че „само с Коридор №8 или някой инфраструктурен проект нещата между двете страни няма да се разрешат“.

„Темата за общата история трябва да получи своето разрешение. Най-важното е да се върнем на положението, че ние сме най-братските народи на Балканите, а не най-вражески, както е в момента“, категоричен е Георги Първанов. Росен Плевнелиев също се съгласи с тази позиция.

"Необходими са реформи в Скопие, които да покажат, че европейските ценности там се уважават. Това означава върховенство на закона. Тоест, договорът за приятелство да заработи, това означава права за всички граждани, независимо от тяхната етническа принадлежност. Това означава отказ от езика на омразата, който е европейска ценност. Това означава отказ от вредни идеологии от миналото, които са осъдени от ЕП, а ЕП не прави разлика между фашизъм и комунизъм. Ще го обобщя с едно изречение. Мястото в ЕС за народа на РСМ е запазен, но не и за македонизма, заяви Росен Плевнелиев.

Президентът Плевнелиев даде за пример Албания, която заедно с РСМ е кандидат за започване на преговори, но за разлика от Скопие, Тирана е осъществила мащабни реформи през последните години.

"Албания е готова, защото през последните години тя направи мащабни реформи, такива каквито в Скопие не направиха. По тази причина България с пълно право заяви, че тя е по-напред. Албания направи честно преброяване на населението и даде права на българското малцинство. Тя направи промяна в учебниците и там по друг начин се говори за комунистическата идеология и минало. Службите на Албания са много по-интегрирани със службите на НАТО и ЕС, за разлика от службите в РСМ", каза Плевнелиев.

Той подчерта, че това е правилният подход, но нито една „подобна реформа не сме видели в РСМ“.

Президентът Плевнелиев призова: „Важно е нашите приятели в Скопие да разберат, че само с лобиране няма да стане. Скъпи приятели в Скопие, необходими са реформи, необходими са действия. Това се ще отключи вратата за желаното европейско членство“.

Георги Първанов се обяви против служебните кабинети, обръщайки се с въпрос към публиката дали знаят колко такива е имало по време на неговото управление. Той бе категоричен, че трябва да се върви по определения от Конституцията ред и правителствата да се излъчват от НС.

"Не съм се опитвал да изпързалям политическите партии със служебен кабинет, не че не съм нямал такъв в джоба", заяви той.

Първанов смята, че "в никакъв случай не се налага президентска република, защото не знаем в чии ръце може да попадне тази форма на управление":

"Президентът и сега заради начина, по който е избран... има авторитет и влияние, което е по-силно от влиянието на политическите партии, които се подвизават в парламента", бе категоричен той.

Георги Първанов отбеляза, че легитимността на българския президент идва от прекия му избор. Той обаче се обяви за разширяването на правомощията му. Както по време на мандата му, така и сега той настоя президентът сам да може да инициира референдуми, "а не те да се осакатяват в парламента, както е сега", както и да може президентът сам да подписва международни договори.

Росен Плевнелиев подкрепи тезата на предшественика си за служебните правителства. Той заяви още твърдение, че вицепрезидента и служебното правителство са излишни институти.

Той допълни, че днес страната е президентска република:

"Конституцията е обърната с главата надолу. Изключително ненормална ситуация и противоконституционна. Имаме президент, чиято дясната ръка е министър на отбраната, лявата му ръка е негов министър на вътрешните работи. Министърът му на външното министерство не знаеше къде е сградата на външното министерство... Министърът на финансите е служебен негов министър... Затова апелирам към премиера Кирил Петков: колкото може по-скоро да се дистанцира от всякакви влияния на силния човек на деня - президента Радев върху неговите действия".

По думите му тази ситуация е изключително опасна за българската демокрация.

Еврозоната

Росен Плевнелиев поиска от премиера да бъде категоричен в изказванията си, че страната ще влезе в еврозоната до 2022 г.

"Ако изпуснем този момент (1 януари 2024 г.), няма да влезем никога в Еврозоната", смята той и добави, че това ще помогне за борбата с корупцията.

Плевнелиев не пропусна да разкритикува Румен Радев, който нямал позиция за приемането на еврото и допълни, че "държавният глава вече шеста година не е споменал думичката "Еврозона".

Според него еврозоната ще е ясен отговор на въпроса дали България е или не под руско влияние.