Н. Пр. Хюсеинов: Не трябва да има притеснения относно газовите запаси на Азербайджан

Азербайджан скоро ще се превърне в един от основните доставчици на газ за България. Освен това - съвсем скоро, на 5 юни двете страни ще честват 30 години от установяване на официални взаимоотношения.

Пред БНТ говори посланикът на Азербайджан у нас - Н. Пр. Хюсеин Хюсеинов.

БНТ: Ваше превъзходителство, очаква се скоро Азербайджан да бъде основен енергиен доставчик на газ в България? Може ли Азербайджан да бъде сигурен и дългосрочен партньор на държавата ни?

Хюсеин Хюсеинов: Азербайджан вече е надежден и дългосрочен енергиен партньор на България. През 2013-а бе подписано споразумение между двете страни за срок от 25 години. Фактът, че между България и Азербайджан има подобни дългосрочни споразумения за доставка на газ е чудесен. Показваме, че Азербайджан е ангажиран във въпросите, свързани с енергийната диверсификация и гарантирането на енергийната сигурност на вашата страна. Така че без никакво съмнение ние сме и ще бъдем близки и благонадеждни партньори на България, що се касае до енергийните въпроси и всички сфери на сътрудничеството между държавите ни.

БНТ: Азербайджан обаче захранва с газ и други южноевропейски държави-клиенти. Можем ли да се чувстваме подсигурени за следващите десетилетия, какъв е газовият потенциал на Азербайджан?

Хюсеин Хюсеинов: Да, Азербайджан играе своята роля като износител на енергийни ресурси от 1994 г., когато бе подписан "Договорът на века". Назовахме го така заради геополитическото му значение. Тогава започнахме сътрудничеството си с 13 световни компании за енергия и стартирахме много проекти за транспортиране на ресурсите ни към европейския пазар. От 2005-2006 г., вече повече от 16 години, Европа получава азерски газ и петрол без каквото и да е прекъсване или манипулиране. Всичко се случва по един много предвидим и последователен начин. Не трябва да има каквито и да е притеснения или резерви относно газовите запаси на Азербайджан. Доказано е, че към момента имаме количества, които са достатъчни за покриване на вътрешните ни нужди и за покриване на нуждите на износа ни за следващите 100 години.

БНТ: Какъв ще бъде отговорът на страната Ви, в случай че търсенето на газ в Европа нарасне ударно? Да си представим, че се наложи ембарго на руския газ. Ще пази ли Азербайджан залежите си, ще следвате ли дългосрочните си планове и стратегия или ще действате изцяло предвид търсенето?

Хюсеин Хюсеинов: Разбира се, ще следваме енергийната си стратегия, защото не се считаме за конкурент на големите енергийни играчи. Идеята е да се подкрепя енергийната диверсификация. Както заяви президентът на Азербайджан Илхам Алиев – значението на Южния газов коридор не е да доставя допълнителен газ, а най-вече да диверсифицира енергийните източници. Ще следваме енергийната си стратегия, защото тя служи на всички замесени страни. Но все пак при нужда и търсене, сме готови да увеличим количествата, които изнасяме. Можем да го направим, защото, както споменах, имаме големи газови резерви.

БНТ: Предвижда ли се изграждането на нови газопроводи към Европа от Азербайджан и можем ли да "мечтаем" за газова връзка през Грузия и по черноморското дъно към България? Изглежда ли Ви подобен проект реалистичен?

Хюсеин Хюсеинов: Досега Азербайджан е изградил 5 големи газопровода в западна посока, към европейския пазар. За момента това е достатъчно за доставката на азерски газ към Европа. Трябва да мислим и за възобновяемите източници и зелената енергия. Азербайджан стартира и обмисля проекти, които проучват възможността за производство на електроенергия от вятърни турбини в Каспийско море. Румънското правителство е заинтересовано от сътрудничество в тази сфера и текат преговори и на европейско ниво. Възможно е пренасянето на електроенергия през връзка по дъното на Черно море.

БНТ: Да засегнем и темата с нефта. Находищата по каспийския бряг са едни от най-старите известни на човечеството, а Съветският съюз е черпил оттам в продължение на десетилетия. С какви залежи разполага Азербайджан към момента?

Хюсеин Хюсеинов: Абсолютно прав сте, защото Азербайджан е известен като първата страна, добивала и преработвала нефт, още през 19-ти век. Както споменах, големите ни нефтени проекти са от 90-те години на миналия век. Ако трябва да говорим за цифри, имаме доказани няколко милиарда барела нефт в залежи.

БНТ: Някои от находищата на Азербайджан се разработват съвместно от азерски, британски, ирански, турски, руски и други енергийни компании. Трябва да отбележим, че този модел е приложен от Хейдар Алиев, изключително важна за Вашата нация личност. Гарантира ли този модел все още сигурност и просперитет за всички замесени или вече има потенциал за конфликт?

Хюсеин Хюсеинов: Прав сте, че има консорциуми, които управляват една част от газовите ни находища. Основата наистина бе заложена от националния ни лидер Хейдар Алиев. Тогава, през 90-те, бе наистина важно за Азербайджан да има гарантирана политическа независимост, а присъствието на глобални компании в страната доведе и до икономическа сигурност. Отвориха се възможности за значителни инвестиции в азерската икономика, благодарение на износа на нефт и газ, а това цялостно покачи общото благосъстояние на държавата ни. Относно възможността от конфликти - няма как да се случи. Причината е, че енергийната ни политика е много отворена, прозрачна и бизнес-ориентирана и насочена към взаимодействието. Всичките ни партньори за момента работят в взаимна полза без да се образуват конфликти между тях.

БНТ: Нека сега да оставим настрана енергийната дипломация и да отидем към конвенционалната дипломация. На 5 юни ще отбележим 30 години от началото на официалните двустранни отношения между България и Азербайджан. Какво постигнахме през тези три десетилетия, Ваше превъзходителство?

Хюсеин Хюсеинов: Благодаря Ви за въпроса, наистина скоро имаме повод за чествания. Независимостта си сме получили още през 1918 г., но след болшевишката инвазия станахме част от Съветския съюз. С разпада на Съветския съюз възстановихме независимостта си и тогава България бе от първите държави, признали Азербайджан. През последните 30 години постигнахме много успехи и прогрес в двустранните си отношения, най-вече в търговско-икономически и културен план. Културните ни връзки са на много добро ниво, както и политическият диалог. През 2015 г. подписахме декларация за стратегическо партньорство. Във всички сфери на двустранните ни взаимоотношения следваме и се водим от принципите на това стратегическо партньорство.