3 юли 1908 г. Бунтът на младотурците в Македония

Македония заема ключово място не само в историята на България, но и на Османската империя и съвременна Турция.

През 1908 г. от Македония тръгват събития, които ще променят съдбата на Балканския полуостров.

На 3 юли 1908 г. майор Ахмед Ниязи бей и Енвер бей вдигат бунт сред военнослужещите на Трета армия, разположен в македонския град Ресен. Военни части, командвани от Ниязи бей и Еюп Сабри, влизат в Битоля и пленяват местния военен командир Осман паша.

Група от около 200 военни и цивилни потегля към столицата с искания за възстановяване на конституцията от 1876 г. Въстанието бързо се разпространява сред военните подразделения на цялата европейска територия на империята и правителството в Цариград не успява да организира въоръжено противодействие.

На 24 юли 1908 г. Абдул Хамид II капитулира и официално обявява съгласието си да удовлетвори исканията на бунтовниците.

Така се слага началото на революцията на младотурците.

Младотурци е общо название, с което се обозначават няколко групи от дисиденти и конспиратори, възникнали в края на ХІХ в. както на територията на империята, така и в емиграция. През 1889 г. във висшето военномедицинско училище в Цариград Абдулах Джевдет със свои състуденти основава Комитета за единство и прогрес като нелегална политическа организация, в която бързо се включват студенти и от другите висши учебни заведения в столицата. Впоследствие Комитетът се превръща в доминиращата сила на младотурското движение. При разкриването на организацията от властта, част от лидерите бягат зад граница и се присъединяват към османската дисидентска емиграция в Париж, Женева и Кайро.

Българското правителство на Александър Малинов се възползва от нестабилността, настъпила в Османската империята непосредствено след идването на младотурците на власт, и на 22 септември 1908 г. в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест провъзгласява независимостта на България, като княз Фердинанд I приема титлата цар на българите.

Почти по същото време Австро-Унгария обявява, че анексира Босна и Херцеговина, които са под нейна окупация вече 30 години съгласно Берлинския договор.

Няколко години по-късно един атентат в Сараево пък поставя началото на Първата световна война.

ВМРО и младотурците

Централен елемент от Младотурската революция е единодействието между младотурците и дейците на ВМОРО. Поради хаоса, създаден в централното ръководство след въстанието от 1903 година и смъртта на Дамян Груев през 1906 година Вътрешната организация като че ли няма ясна позиция относно младотурците и тяхната дейност, а редица мемоарни материали от този период говорят за липса на координация, и въобще предаване на информация между различните революционни окръзи непосредствено преди и след обявяването на Хуриета. Въпреки това се стига до размяна на писма между младотурците и най-влиятелният Битолски революционен окръг, благодарение на които се намалява видимото напрежение, породено от неуредените отношения между двете организации.

Първоначалната еуфория и прокламираното ново равноправие между етносите в империята карат българските чети да прекратят въоръжената борба и да слязат от планините с благоволението на османските власти. ВМОРО излиза от нелегалност и основните ѝ крила се разделят в две нови политически партии - Съюз на българските конституционни клубове и Народна федеративна партия (българска секция). През 1908 година четирима български депутати са избрани в турския парламент: Тодор Павлов, Панчо Дорев, Димитър Влахов и Христо Далчев.

Някои войводи като Алексо Стефанов и Тодор Александров докрай не се доверяват на обещанията на младотурците.

Други като легендарния Апостол Петков – Ениджевардарското слънце намират смъртта си в борбата срещу младотурците именно след подновяването на революционната дейност.

Яне Сандански пък извлича полза от смяната на властта в Османската империя.

Не след дълго национализмът на младотурците надделява над реформаторските идеали и те възобновяват репресиите с нова сила.

На 13 април 1909 година армейските части на Истанбулския гарнизон се разбунтуват и настояват за връщане на шериата (обичайното право), на ислямските порядки и за изгонване на ръководителите на младотурците от Османската империя, припомня сайтът "Българска история".

Султанът веднага приема техните искания. Лидерите на младотурците, начело с армейските корпуси в Солун и Одрин, както и създадените паравоенни формирования се отправят на поход към Истанбул. В него участват под предводителството на Яне Сандански, Христо Чернопеев и Тодор Паница 1,200 четници от Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Когато наближават града, на страната на контрареволюционерите преминават и частите на Османския военен флот, които блокират столицата по вода. На 26 април успяват да поставят столицата изцяло под свой контрол и окончателно е осуетен опитът за контрапреврат на султана. На следващия ден Османската империя осъмва с нов султан – Мехмед V.