Велизар Шаламанов: Можем да дадем бронирана техника и зенитно-ракетни комплекси на Украйна

Днес депутатите трябва да се произнесат окончателно дали ще предоставим военна и военно-техническа помощ на Украйна. Вчера две комисии одобриха проектите, внесени от ДБ и от ГЕРБ-СДС. Решението обаче не беше единодушно.

По въпроса се произнесоха комисиите по отбрана и по външна политика. Гласуването приключи с 12 гласа в подкрепа и 4, които не подкрепят. Проектите бяха подкрепени от ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС и ДБ. Против гласуваха „Възраждане“, БСП и „Български възход“.

Георг Георгиев от ГЕРБ заяви, че този въпрос трябва да бъде разглеждан политически и да заявим категорично членството си в НАТО и ЕС.

Атанас Лалов от ДБ подчерта, че и двата проекта за предоставяне на военна помощ са обвързани с превъоръжаване и модернизация на армията ни.

Даниел Лорер от ПП поясни, че двете предложения обединяват важни за партията му принципи.

Джейхан Ибрямов от ДПС увери, че партията му ще подкрепи проектите.

За Костадин Костадинов целта на това решение е България да бъде въвлечена във войната срещу Русия и да бъдат изпратени български военни контингенти в Украйна.

Кристиян Вигенин от БСП призова за разумно решение.
Ивайло Мирчев обясни, че имаме най-старото въоръжение в Европа, а това е шанс да поискаме модерно, както и че в момента има специален фонд за това, разполагащ с около 3 млрд. евро. Проектът предвижда до месец Министерски съвет да изпрати предложение за изпращане на конкретна помощ. Военният министър заяви, че ще препоръча тя да е такава, че да не се намалят възможностите на българската армия и че трудно би могло да се предостави тежко въоръжение.
От партия „Възраждане“ организират протест пред парламента.
Важно е какъв ще е окончателният текст в пленарна зала, заяви пред БНР Велизар Шаламанов, който е бивш министър на отбраната и експерт по въпросите на националната сигурност.
„Очаква се професионален подход от нашите експерти по отбрана като част от НАТО, а не в защита на интересите на Кремъл, тъй като знаем каква е позицията на президента Радев и на служебното правителство“.

Важно е какъв ще бъде механизмът на контрол от парламента, както и как обществото ни ще възприеме дезинформацията и пропагандата на Кремъл, която ще се засили, обясни той и поясни, че е най-добре е да чуем украинските българи.

Закъснели сме с 8 месеца в предоставянето на военна помощ на Украйна и е добре да видим опита на Гърция, Словакия, Румъния, Полша и балтийските страни, каза Шаламанов.

„Така ще се ориентираме какво въоръжение може да бъде предоставено и с какво може да бъде заместено то. Трябва да се замислим и за отношенията между министерството на отбраната и българските отбранителни компании. България може да предостави бронирана техника и ракетно-зенитни комплекси, включително и самолети, но най-вече боеприпаси. Страната ни има мобилизационни запаси за много по-голяма армия от тази, която поддържаме“.

Получаването на заместваща техника става по ясна програма за превъоръжаване, поясни експертът по въпросите на националната сигурност.

„Възможно е в кратки срокове да имаме батареи „Патриот“, които са с по-високи способности от комплекса С300. Те могат да гарантират сигурността на столицата и други градове, както и на АЕЦ. Можем да засилим и противовъздушната отбрана в пограничните райони.

Видяхме, че Германия предостави бронирана техника на Гърция. Други страни също получават техника, включително хеликоптери и артилерийски системи. Колкото повече закъсняваме с решението, толкова възможността да получим нова техника намалява. Складовете на Запад не са претъпкани“.

Никакви заместващи самолети не са необходими на България, заяви той.

„Трябва само да се ускори подготовката на хората и инфраструктурата за приемане на F16. Могат да се използват на ротационен принцип бойни самолети на нашите съюзници до получаването им. Така ще спестим 1 млрд. лева. Необходимо е да спре дезинформацията относно въздушното ни пространство“.