Незаконната търговия с "дарена" кръв просперира: Пазарлъците започват от 400 лева

Незаконната търговия с кръв продължава да просперира. Отпадането на районирането при кръводаряването пък засега остава в графата "добри намерения". С проблема се сблъсква всеки при необходимост от спешно осигуряване на кръв за близък, приет за лечение в болница.

С този проблем се сблъсква и журналистът от БНР Диана Янкулова. Нейната майка е приета по спешност в болница "Пирогов" със счупен крак. Лекарите казват, че трябва да се направи спешна операция за смяна на тазобедрена става, за което са необходими двама кръводарители.

В Центъра по трансфузионна хематология започна ходенето по мъките, разказа Диана Янкулова пред БНР. Тя самата не може да дарява кръв, затова прибягва до закупуването на такава:

"Имаше много предложения пред сградата на центъра. Не знаех какви са тарифите. Попитах колко взима един кръводарител. Мургавите момчета, които предлагаха услугата, казаха "Вие колко давате?", а аз споменах на лотариен принцип една сума от 100 лв. и разбрах, че тарифите са много по-високи, защото получих бурен смях. Започна се едно пазарене, което тръгна от 400 лв. на кръводарител. Дълго преговаряхме, докато стигнахме до обща цена за двама кръводарители от 500 лв.".

Когато получат поръчката, тези хора започват да звънят по телефоните и след известно време идва една група от млади хора от ромски произход, които получават указания и бележки с имената на хората, за които трябва да дарят кръв, след което го правят, разказа журналистът. Това се случва "под прозорците на кръвния център и на Второ РПУ". На никой в района това не му прави впечатление, добави тя. По думите ѝ самите кръводарители са получили едва 70 лв. от сумата.

Защо тази дейност не се легализира от държавата, пита журналистът. В момента този черен пазар на кръв нито плаща данъци, нито може да бъде контролиран, нито цените могат да бъдат в прилични граници. За да оживееш, влизаш в дългове, а здравеопазването изобщо не е безплатно, дори за хората със здравни застраховки, каза със съжаление тя.

Според адв. Мария Петрова не е законна и практиката на болниците – да искат бележки за дарена кръв:

"Нито в закона, нито в наредбата, която регламентира начина, по който се дарява и разпределя кръвта след това по лечебните заведения, има подобно нещо. Гражданите трябва да знаят, че не са длъжни да носят тези бележки. Те не носят нито организационна, нито правна стойност на процеса по кръводаряване и след това разпределение на кръвните продукти".

За съжаление обаче, това е практика в цялата страна, добави адв. Петрова. Другият проблем са малкото кръводарители в страната и огромната нужда от кръв.

"Големият проблем в България е, че все по-малко дарителски кампании се организират и все по-често се прибягва до нерегламентирани практики", коментира адвокатът. По думите ѝ продаването на кръв е престъпление, но твърде малко хора биха подали сигнал, защото са участници в това – всеки гледа да спаси живота на неговия близък. Според нея не трябва да се въвежда законна платена практика, в която човек да може да си набави кръв срещу заплащане:

"Това отваря капака на кутията на Пандора и рискуваме да започнем да си купуваме и органи, и други неща. Смятам, че не трябва да се стига до подобно нещо. Просто държавата трябва да организира по-добре начина, по който се провеждат кампаниите, а обществото да е по-информирано за смисъла от даряването".

От Министерството на здравеопазването обясняват, че ако човек има нужда от кръв, за него могат да дарят във всеки друг град. На практика обаче това не се случва у нас – много от кръвните центрове и болници настояват кръводарителите да са от града, където лежи болният, разказа журналистът Спас Крайнин, който направи проверка по въпроса.

Стефка Попова – учредител и председател на Българската организация за доброволно кръводаряване, посочи и друг голям проблем при платеното и роднинското кръводаряване - че хората са склонни да скрият своите противопоказания:

"Това е мечешка услуга, която си правим. Рисковете са тази кръв да не е безопасна. Кръвта освен налична, трябва да е и безопасна. Този, на когото сме платили да даде кръв, няма интерес да сподели своите противопоказания в кръвния център. В центъра изследват кръвта само за спин, хепатит и сифилис, всичко останало остава вътре в нея и се прелива на пациента. Ако той вчера е пил антибиотици или се е друсал, това не се хваща в кръвния център".