Румънецът - турист номер 1 в България

Румънецът - турист номер 1 в България, брои в. „24 часа“

Румънците са най-многобройните чуждестранни туристи в България, показват данните на Института за анализи и оценки в туризма.

Годишно 1,1 млн. румънци пресичат границата с цел почивка или екскурзия. В това число статистиката включва и транзитно преминаващите около 30%. Още около 350 хил. са северните ни съседи, влизащи у нас в командировка, като студенти за обучение, военни и др. Те обаче не са в туристическата статистика.

И данните на министерството на икономиката потвърждават, че за 2012 г. румънците са били най-многобройните ни чужди туристи - 932 208.

Те оставят 210 млн. евро годишно в българската икономика, каза директорът на института Румен Драганов. Като приход за страната ни обаче не са на първо място. Румънците вече са залели и южните ни морски курорти, както и СПА центровете във вътрешността на страната. Те идват също за Великден, Гергьовден, 24 май и Нова година.

Съдия за сина си наркоман: Никога не съм го прикривал, искам само да го спася от дрогата, разказва в. „Труд“

"Никога не съм прикривал сина си, нито съм разпъвал чадър над него, защото съм съдия. Не бих го направил", казва Димитър Кацарев, съдия от Пловдив.

Преди дни 18-годишният му син Васил бе хванат да кара дрогиран нерегистриран мотоциклет. Младежът бе задържан в ареста за 24 часа, след това бе освободен срещу гаранция от 500 лева.

"Единственото, което искам, е да го измъкна от капана на наркотиците. Той ми е дете - казва Димитър Кацарев, който има 23 години стаж като съдия. - Борим се години наред. Ходили сме по доктори, психолози, експерти от педагогически стаи. Няколко месеца прекара в кризисен център... без резултат. Не мога да си позволя лечение в чужбина"

Проверяват матури в нета, разкрива в. „Стандарт“

Оценителите на матурите вече ще могат да ги проверяват от разстояние, дори от вкъщи. Просветното министерство е възложило поръчка за изготвяне на нов софтуер, с помощта на който писмените работи ще се сканират и ще могат да се гледат през нета. По този начин проверителите, които са от други градове, ще си спестят пътуването до столицата. Досега пречка за подобни проверки бе това, че в тестовете има и въпроси с отворен отговор, по които абитуриентите трябва да пишат. Заради това всеки проверител трябваше да чете писмените работи на място. С новия софтуер ще се проверяват матурите по български и чуждите езици. Системата ще дава възможност двамата проверители да гледат писмената работа на зрелостника едновременно, вместо да се изчакват и единият да чете каква оценка е писал другият. Ако между бележките има голяма разлика, системата автоматично ще праща работата на арбитър. Предвижда се и възможност софтуерът да дава възможност работата да бъде върната във вида, в който е била преди проверката. По този начин ще се улесни и автоматичното извеждане на средния успех по предметите. Ако системата е готова догодина, тя първо ще заработи пилотно само в някои области. От МОН поясниха, че най-големите разходи при проверките на матурите били за командировки, а сега те ще бъдат спестени. Системата струва под 58 000 лева.

България може да се размине с 1.5 млрд. евро за образование и наука, предупреждава в. „Сега“

България може да се размине с исканите 1.5 млрд. евро за образование и наука в следващия програмен период 2014-2020 г., научи "Сега". Европейската комисия е отправила поредица от критики към проекта за новата оперативна програма и финансовият ресурс за нея вероятно ще бъде драстично намален до 400 млн. евро. За парите тече и война между министерствата, които ще управляват евросредствата в следващите 7 години.

За получените от Брюксел забележки се разбра от разпратено до медиите обръщение на сдружението на младите учени "Когито". Според председателя му Петко Тодоров Европейската комисия е изпратила неофициално становище по проекта за нова оперативна програма, в което изтъква, че Министерството на образованието и науката не разполага с достатъчен административен капацитет да управлява програмата, а проектът е незадоволителен и недовършен. Според младите учени в него изобщо не става дума за развитие на образователната и научната дейност. На въпрос на "Сега" какво конкретно не одобряват в приоритета за развитие на научната дейност, за който трябва да има 568 млн. евро, Тодоров заяви, че не са предвидени никакви средства за развитие на човешкия капитал в науката. "Инвестира се в инфраструктура, а в науката не останаха хора", посочи той.

Топли връзки край "Ораново", разказва в. „Капитал дейли“

Двадесет дни след трагедията в мина "Ораново", при която загинаха 4 миньори, а пети почина при издирвателната операция, въпросителните със собствеността и отговорността около мината остават. Макар официално собственик на концесионера да е Красимир Михайлов Христов, по-известен като Паргов, а от фирмите на Христо Ковачки да отричат някаква собственост, между двамата и мината излизат различни бизнес и политически отношения.