Еврокомисар: Финансирането на обществените медии трябва да е прозрачно и да не се използва за натиск

Младите хора вече нямат интерес към традиционните медии. Това каза пред БТА Ренате Шрьодер, директор на Европейската федерация на журналистите, по време на международната конференция на тема „Свободата на медиите в ЕС – какво остава неизяснено“ в Брюксел.

По думите ѝ, младите хора използват интернет платформи като „Ютуб“, за да гледат документални филми и не търсят пресата, където „нивото пада в много отношения“.

В рамките на събитието, организирано от Euractiv.com и евродепутатът от групата на Социалистите и демократите Елена Йончева, бе обсъден Европейският законодателен акт за свободата на медиите. Той бе предложен от Европейската комисия (ЕК) през месец септември миналата година. Скоро ще видим ефекта от този закон, надявам се да е положителен, каза по време на конференцията Вера Йоурова, еврокомисар за ценностите и прозрачността. „Моята амбиция е един ден журналистите да не ходят да плюят на гроба ми“, каза тя. По думите ѝ, има вероятност триалозите с Европейския парламент и Съвета на ЕС да започнат през месец ноември тази година.

„Актът е много ясен, че държавна намеса в редакционните решения на медиите е забранена“, коментира Йоурова. По думите ѝ, законодателният акт гласи, че нито една обществена медия не трябва да се превръща в канал за пропаганда за която и да е партия. „Финансирането на обществените медии трябва да е прозрачно и предвидимо и да не се използва като инструмент за натиск“, каза еврокомисарят. Вера Йоурова допълни, че законодателният акт предвижда предпазни мерки срещу наблюдението на журналисти.

Ренате Шрьодер коментира, че в текста, предложен от ЕК, са необходими подобрения именно в посока наблюдението на журналисти и защитата на източниците им. Друга промяна, необходима в законодателния акт, е свързана с прозрачността на медийната собственост. „Ние оценяваме усилията, но мислим, че е необходима база данни на ниво Европейски съюз, за да може до тази информация достъп да имат и учени, и гражданското общество“, каза директорът на Европейската федерация на журналистите.

По думите ѝ, в момента се наблюдава сблъсък между интересите на издателите и журналистите. „Мисля, че имаме много различни концепции за това какво означава „свобода на медиите“. Те казват на журналистите, че ни защитават и правят всичко за медийната свобода. Но изпитват страх, че икономическият им бизнесмодел, който е под натиск заради платформите и т.н., ще бъде унищожен дори повече. Ние смятаме, че само прозрачна медия може да помогне за завръщането на доверието на хората. Много издатели са се ориентирали прекалено към „кликбейта“ и хората губят доверието си в медиите“, допълни Шрьодер.

„Вярваме, че текстът на предложението на ЕК трябва да остане амбициозен и дори да повиши своята амбиция“, коментира пред БТА Живка Хаския, съветник в постоянното представителство на България към Европейския съюз. Тя разказа, че все още се прави анализ на всички документи от шведското председателство на Съвета на ЕС, а сред промените, които са необходими в първоначалния текст на регламента, предложен от ЕК, са свързани с държавната реклама.

Според Хаския е необходимо да бъде премахнато ограничението, според което информация за държавната реклама се съобщава публично единствено в населени места с над един милион жители. „Искаме равни права за всеки играч на пазара. Други държави членки искат да има някои прагове, за да могат да се създадат изключения за дадени институции и така те да останат извън обхвата на тези правила. Така те няма да се налага да се отчитат във връзка с финансирането, което предоставят за реклама“, каза Живка Хаския, като допълни, че е нужно подобрение и на мерките, свързани с прозрачността на собствеността на медиите.

„Аз си спомням една антична максима, която твърди, че нищо не е в състояние да доведе до пълна безпомощност всяка свобода, колкото прекалената защита на свободата. А когато се касае за свобода на словото, мисля, че нещата са още по-сложни. Темата е твърде деликатна“, коментира председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова. Според нея, законодателният акт ще доведе до свръхрегулация, заради която има опасност медиите да станат жертва на цензура.

По думите ѝ, средата в различните държави членки е различна. Според нея, специфичен проблем на средата в България е „комасацията“ на медийно влияние. „Тук обаче СЕМ не би могъл да бъде ефективен в решаването на този проблем“, каза тя и допълни, че предложеният акт от ЕК предвижда националните регулатори в ЕС, какъвто е и Съветът за електронни медии, да правят оценка при промяна на собствеността на всички медии.

„Към настоящия момент това е съвършено невъзможно. Със сега действащия Закон за радио и телевизия, по който ние работим и който съблюдаваме, с настоящия капацитет, с финансовите параметри, в които е разположен бюджетът на регулатора, това е немислимо. Това, както и регулацията на интернет, на печата, на информационните агенции. Това е огромна по обем дейност, която изисква изключително много ресурси, много сериозно финансиране. А знаем, че предишната директива за аудиовизуални услуги не беше изцяло транспонирана и Съветът за електронни медии продължава да бъде хронично недофинансиран“, каза тя.

В рамките на конференцията, Елена Йончева коментира темата за фалшивите новини. „Не съм привърженик на затваряне на сайтове, на забрани, на банове. Смятам, че най-силният, най-ефективният начин да се борим с всяка фалшива новина и пропаганда е със силата на проверената на информацията, със силата на самата истинска журналистика“, каза тя.

По темата за работата на журналистите говори и Иван Бакалов. „Ако до преди двайсетина години журналистите са могли да общуват директно с публични личности. Не само с политици, говорим и за хора от шоубизнеса, звезди във футбола, в киното и т.н. Днес всички тези личности са обградени от щабове пиар експерти. Цялото съдържание на някои издания, или две трети от него, се прави от пиар щабове на някакви личности, които спускат на медиите готови новини или уреждат договорени интервюта със съответните въпроси, да няма рискове и неприятности“, коментира журналистът. Според него, журналистът е станал излишен. „Днес не говорим дори за журналисти, говорим за копирайтъри“, допълни той.

„От гледна точка на Инициативата за свободни медии на Балканите, от която съм част, ние много силно приветстваме този законодателен опит да създаде по-високи стандарти в целия ЕС“, коментира по време на конференцията Питър Хорокс, бивш директор на BBC World Service, учредител на Инициатива за свободни медии на Балканите (BFMI). Според него, все още има въпроси, които следва да бъдат решени в акта, но въпреки това той приветства посоката, поета от Европейската комисия.