Почина Анжел Вагенщайн

С голяма болка споделям тъжната новина за кончината на Анжел Вагенщайн. Имах честта и късмета да познавам и общувам отблизо с Анжел и всяка среща с него бе невероятно изживяване.

Блестящ сценарист и писател, Анжел бе преди всичко хуманист и борец за социална справедливост. Еврейската общност в България загуби едно от най-ярките си лица. Искрени съболезнования на Джаки, Раймонд и цялото семейство.

Светъл път, Анжел и до нови срещи!

Зихроно ливраха!

P.S. Желанието на Анжел е да бъде изпратен в тесен семеен кръг. На 30-тия ден, както повелява еврейската традиция ще организираме събитие в Централната софийска синагога и ще си спомним за Анжел.

Това написа във Фейсбук д-р Александър Оскар.

Анжел Вагенщайн е роден на 17 октомври 1922 година в Пловдив в семейство на сефарадски евреи, припомни БНТ. По-голям брат е на Емил Вагенщайн. Прекарва детството си във Франция, където родителите му емигрират по политически причини заради левите си убеждения. След амнистия семейството се завръща в България. Вагенщайн става член на РМС на 16 години.

Участие в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. Включва се активно в дейността на антифашистка бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в „еврейски трудов лагер“ в Македония. Бяга от лагера и става комунистически партизанин. След бойна акция е арестуван и осъден на смърт по Закона за защита на държавата през 1944 година. При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, а затворниците са преместени в сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а смяната на властта в България го спасява.

Завършва кинодраматургия в Москва. Автор е на 50 сценария за филми – игрални, документални и анимационни. От 1950 г. става сценарист в Българска кинематография и в ДЕФА. Филмът по негов сценарий „Звезди“ от 1959 година на режисьора Конрад Волф е удостоен със Специалната награда на журито на кинофестивала в Кан. Сред най-известните му сценарии са тези за филмите „Допълнение към закона за защита на държавата“, „Гоя“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Борис I“ и „След края на света“. През 1980 г. е член на международното жури на 30-ия Берлински международен кинофестивал.

През 90-те години се отдава на писателска дейност и публикува романите „Петокнижие Исаково“, „Далеч от Толедо“ и „Сбогом, Шанхай“, последните два с международни отличия. Книгите му са преведени на много езици, включително френски, английски, руски, немски, испански и италиански.