Експерти: Либерализацията на енергийния пазар е "шок за всички", защото тя променя фундаментално всичко на пазара

Николай Денков увери, че няма да плащаме по-високи сметки за ток. Успокоението идва на фона на това, че заради подготвени промени в Закона за енергетиката и изпълнението на европейски стандарти, страната ни трябва по-стремглаво да се насочи към либерализация на пазара. С това се появиха и притесненията на бизнеса и битовите потребители как това ще рефлектира върху цените на тока, припомня Bulgaria ON AIR.

"Закъснели сме с либерализацията на пазара на електроенергия, която започна още през 2008 година, а у нас първите наченки бяха през 2015 година. Сега е последната вълна, когато битовите потребители излизат на свободния пазар", коментира Виктор Минчев от Асоциация "Свободен енергиен пазар".

"В България има множество срокове, които текат. Един такъв срок са договорите с американските централи, които приключват догодина, а те са основен доставчик на енергията, която се използва в енергийни микс. На 1 януари 2024 г. е крайният срок по ПВУ да си предадем плановете, с които да се реформира индустрията във въглищните региони. Те ще бъдат много тежко засегнати от тази структурна промяна на пазара и ако не вземем тези пари, рискуваме да сринем голяма част от икономиката", обясни той.

По думите на Минчев либерализацията на енергийния пазар е "шок за всички", защото тя променя фундаментално всичко на пазара. Той поясни, че сега е моментът, в който трябва да бъде помислено за мерките, които ще бъдат приложени за компенсация на потребителите – дали ще се дават за основно жилище или на база на консумирана енергия. Според Минчев, когато има свободен пазар, корупционният риск отпада по естествен път.

"Когато различните доставчици се конкурират за цена на доставка на стока, злоупотребите и корупцията изпадат от пазара. Когато сме регулиран пазар, се получава така, че все тук-там хора успяват да си прокарат скандалните сделки. Либерализацията със сигурност ще намали злоупотребите в енергетиката, ролята на КЕВР ще бъде да регулира, че договорите между клиентите и снабдителите ще бъдат в рамките и ще бъдат спазени", допълни гостът.

Минчев допълни, че страната ни ще продължи да бъде износител на енергия и пред нея не се затварят възможностите да се правят инвестиции в допълнителни мощности.

"Ако реагираме бързо и адекватно и това ще ни даде възможност да сме още по-конкурентоспособни", смята той.

Според Минчев инвестицията на едно домакинство в соларен парк е със стъпка от 1000 лв. "Чисто технологично, това е по-гъвкаво и доста по-ефективно - хората могат да пускат капиталите си във всякакви инвестиции. Неслучайно сега има бум на соларни панели в дворовете и по покривите", каза още експертът.

Пред Bulgaria ON AIR Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН каза, че връзката между пазара и домакинствата е скъсана. Според нея не е ясен още механизмът за това коя точно институция ще управлява схемите за компенсациите на отделните потребители.

"Проблемът, който е между социалното и икономическото министерство, продължава и в момента, като всяко едно от тях абдикира от необходимостта за това как ще се компенсират енергийно бедните и домакинствата", коментира Пенева.

По думите ѝ трябва да се намери механизъм, по който компенсациите да бъдат обвързани с доходите на домакинствата, а не да се дава "на калпак".

"Ако продължаваме с подпомагане и компенсиране на киловатчас и литър, както беше при горивата, този фонд за електроенергийната система ще компенсира всички, независимо колко електромери имат", допълни Пенева и каза, че възможен механизъм е компенсациите да бъдат давани за определено изразходвано количество енергия.

Според нея изходът е в дългосрочните инвестиции във възобновяеми енергийни източници. "Това е най-добрият вариант, за да се компенсира зависимостта от свободния пазар, от динамиката на цените и рисковете, които това ще донесе. Ние трябва да се оборудваме, трябва да имаме възможност да сме независими от този пазар като клиенти. И това трябва да е държавна политика", подчерта Теодора Пенева.

Трябва да има механизъм компенсациите да бъдат насочени към рисковите групи, иначе е възможно да има напрежение, обърна внимание тя.

"Хората, които не могат да инвестират в собствена инсталация, трябва да бъдат защитени", категорична е Пенева.