Медиана: Преднина от 6% на БСП пред ГЕРБ

Широко тиражираните в последните месеци внушения, че обществото е разделено на твърди и непримирими противници на кабинета и също толкова твърди негови поддръжници,  не отговаря на реалността.  Това твърди изследване на Медиана за политическите нагласи в периода 14-18 ноември сред пълнолетни граждани.

Преднина от 6% на БСП пред ГЕРБ дава последното изследване на социологическата агенция.Ако сега имаше парламентарни избори, 22.8% биха гласували за БСП, 16.9% – за ГЕРБ, 8.6 на сто – за Реформаторския блок. Според данните на агенцията 7.6% биха подкрепили ДПС, а 4.3% – движението на новият политик Николай Бареков. Патриотичният съюз, съставен около НФСБ – партията на телевизия СКАТ, има подкрепа от 2.9 на сто от българите, а "Атака“ – 2.8%.

Ако това, което показва изследването стане, бихме имали 7-партиен парламент с неясно бъдеще. Вижда се, че не се привижда ясна политическа алтернатива, коментира социологът Кольо Колев.

Налице са още две големи групи с приблизителен обем от 50 % от пълнолетното население. Едната група (с обем от 31 %) е съставена от хората, които не са поддръжници („фенове”) на властта, но биха искали да видят нейните действия, за да си направят преценката. Другата група (18 %)  е на политически индиферентните, които не се вълнуват от политиката и политическото. И двете групи са обединени от това, че не се вълнуват от субекта на политическата власт, а от реалните действия на тази власт.

Съответно и разнопосочните внушения – „Хората (мнозинството) искат оставката на правителството!”, респективно „Хората (мнозинството) подкрепят правителството!” не отговарят на истината. И двете групи са малцинство! Между двете групи са хората, които не желаят да споделят политическите им пристрастия и заявяват: „Да видим как работят и тогава да преценим дали да им искаме оставката или не!”.  Тази група представлява приблизително една трета от обществото.

Към момента оставка на правителството искат 37 %, докато 45 % искат то да бъде оставено да работи (до края на мандата (14 %) или докато докаже своята пригодност или непригодност - 31 %).

Приблизително същото е съотношението по въпроса за предсрочни парламентарни избори (сега или в близките няколко месеца). 37 % от хората смятат, че такива избори биха били добре за страната; 41 % смятат, че провеждането на предсрочни избори не е добре за страната.

Вероятно една от причините да не се искат предсрочни избори към момента е липсата на ясна политическа алтернатива. Налице е силна раздробеност на електоралните нагласи – на границата на 4 %-ната бариера и над нея се намират 7 политически формации, което предполага непредвидима политическа конфигурация в един бъдещ парламент.

В рейтинга на политиците са настъпили значими промени. Класацията се води от Йорданка Фандъкова – вероятно поради това, че не се привижда като страна в острото политическо противопоставяне. Кристалина Георгиева е загубила част от високия си престиж – вероятно поради бежанската криза, тя се подрежда на трето място . На второ място е Георги Първанов. Прави впечатление, че премиерът Пламен Орешарски се ползва с по-голямо доверие отколкото правителството като цяло. Значителен спад наблюдаваме при президента Росен Плевнелиен – привиждан вероятно именно като страна в политическата борба.  Бойко Борисов е едва на осмо място като добър политик.

Наблюдава се подчертан песимизъм в обществото по отношение на бъдещето. Доминиращото настроение е: „Зле е, а вероятно и по-зле ще става!” Тази нагласа се основава на безработицата, намаляващ жизнен стандарт, политическата конфронтация и новия за страната проблем с бежанците.