Създателят на PISA: В България учениците все още се учат да повтарят информацията едно към едно

Тази седмица стана ясно, че деветокласниците в България са на последно място в ЕС по математика, а по четене - на предпоследно. Това сочат новите резултати от международния тест PISA.

Каква е причината за тези резултати и означава ли това, че българските ученици няма да станат конкурентноспособни възрастни - със създателя на програмата PISA разговаря bTV.

В едно интервю казвате, че образованието не е свързано с конкретно място, а постоянно търсене и преоткриване. Какво имате предвид с това?

В днешния свят човек трябва да се справя добре в училище, но и да има способността да разширява кръгозора си, да му хрумват нови идеи и да се усъвършенства непрекъснато, докато светът се променя. Вече не можем да се подготвим само за една професия, трябва да сме готови да практикуваме професии, които преди не са съществували, да използваме технологии, които не са били изобретени, да решаваме социални проблеми, които все още не можем да си представим. Затова това учене, което продължава през целия ни живот, е наистина важно.

Затова ли решихте да направите PISA световен критерий за учениците?

Да, мисля, че PISA ни предоставя една платформа, чрез която можем да видим колко добре подготвени са 15-годишните за бъдещето, до каква степен могат да мислят като математици, колко са добри в решаването на задачи по природни науки, колко са грамотни. PISA е едно огледало на това как образованието е послужило на младите хора.

Мислите ли, че PISA успя да постигне целите си в последните години?

PISA е насърчил много важни промени в образователната система и е създал една представа за това какво е възможно. Естествено, PISA винаги ни посочва важните проблеми в националното образование, но също така ни показва как можем да достигнем най-напредналите образователни системи. Показва ни че, бедността не трябва да бъде определяща, че всяко дете може да постигне добър резултат, ако условията са правилни и това подкрепя образованието и допринася за неговия напредък. Не можем да подобрим това, което не виждаме. PISA се опитва да покаже целите на ученето.

Успявате ли да видите промените в отделните държави? Тази седмица лошите резултати бяха основна тема в Германия, откъдето сте, както и в България. Какво точно означава това?

Германия получи своите първи резултати от PISA през 2000 г. и направи много промени от тогава – създаде и по-големи амбиции и стандарти на национално ниво, по-голяма подкрепа за учениците в неравностойно положение. През последните 10 години Германия не се притесняваше за образованието и вече не полагаше същите усилия и после резултатите станаха по-лоши. Това може нагледно да се види. Всъщност аз виждам многото важни промени, за които PISA е допринесла в България. Вие преминахте към по практически метод на обучение, при който учениците не трябва да възпроизвеждат сух материал, но и да прилагат наученото. Това е много важен напредък и подобряването на резултатите от PISA ще отнеме време.

Какви усилия трябва да положим, за да получат нашите ученици по-добри резултати от тези, които сме свикнали да виждаме?

Знаете ли, всъщност България си е поставила правилните цели – реформата в учебния план е много напреднала и допринася за тях, предизвиква прилагането им на практика в класните стаи. Това наистина означава, че трябва да се инвестира не само в добре подготвени учители, но и в постоянното инструктиране на тези учители. Наистина е важно учителите да не измислят урока сами в класната стая, а да работят в професионална среда и да си сътрудничат с останалите.

Другата част се състои в това родителите да са по ангажирани и да подкрепят децата си. Виждаме, че в България родителите често гледат на училището като на клиент. Аз изпращам детето си на училище, но аз не съм част от системата – в много образователни системи, които са на по-високо ниво, родителите са много по-активни в подкрепянето на децата си вкъщи, но също така поддържат връзка с учителя и работят с него, за да допринесат към по-добрите крайни резултати, особено родителите в неравностойно положение.

Третият аспект се състои в това България да стане по-добра, за да привлича най-талантливите учители към класните стаи, които представляват най-голямо предизвикателство. Има много големи разлики в крайните резултати на тези, които са в неравностойно положение и останалите. Нужни са ресурси, които да изравнят тези резултати. Ако идваш от заможно семейство, винаги ще имаш отворени врати пред себе си – това няма да е проблем. Но ако семейството ти е в неравностойно положение, често ще имаш само една възможност в живота да си намериш добър учител и добро училище. България може да се справя по-добре в подсигуряването на еднакви ресурси. Дори само тези три неща могат да допринесат за едно значително подобрение в образователната система.

Но какво означават тези резултати за България. Че нашите ученици за глупави и не могат да бъдат конкурентноспособни на съвременните нужди?

Всъщност въпреки общите резултати има и ученици с добър резултат. Интересно е, че някои от българчетата, макар и идващи от по-бедни семейства, имат дори по-добри резултати от своите връстници с по-големи финансови възможности. За тези резултати според мен допринасят и учителите, които умеят правилно да разчитат новите препоръки в образователната система и най-вече умеят правилно да разпределят учебния материал спрямо броя часовe. Според мен проблемът в българското образование е по-скоро свързан с това, че учениците все още се учат да повтарят информацията едно към едно, но светът вече не се нуждае от хора, които просто знаят нещо, а хора, които могат да правят нещо с усвоените знания. Да учиш отговорите някак си не е полезно във времето на ChatGPT, от най-ранна възраст трябва да се научиш да задаваш правилните въпроси, за да подобриш знанията си.

Защо държави като Исландия се справят добре, защо някои страни са по-нагоре в класацията?

Българските ученици разполагат с много знания, но не знаят как да ги прилагат правилно в ежедневието си, как да правят причинно-следствени връзки. Затова трябва да бъдат дадени повече отговорности на учениците, те трябва да създават проекти, да участват в разпределянето на темите, да решават с помощта на учителите си къде и как да фокусират енергията си. Просто да седиш на чина в класната стая и да слушаш не е начинът да си успешен в 21. век. Образователната ни система има нужда от лидери, които създават отбори, в които работят заедно със своите колеги, за да създадат нови образователни практики. Затова отборната работа е важна, тя предразполага традицията да се превърне в иновация.

Какъв е Вашият съвет към всеки ученик, който след като е разбрал резултатите си, се е прибрал леко разстроен вкъщи?

Моля те, като ученик не слушай просто уроците. Намери страстта си, интересите си и мечтай смело за бъдещето. Бъди добър в знанията си, не ги копирай и се увери, че това, което правиш, е в унисон с нуждите на съвременния свят. Тогава много бързо ще започнеш да бъдеш успешен и в училище.