Проф. Пламен Киров: Ще се бърза до Коледа конституционните промени да станат факт, пък после ще му мислим

"Явно ще се бърза до Коледа конституционните промени да станат факт, пък после ще му мислим". Това коментира пред БНР проф. Пламен Киров - преподавател по конституционно право.

Според него бързането е необяснимо, но е обяснимо желанието да бъде изменена Конституцията. Той коментира причините, довели до промяна на основния закон:

"Това за националния празник беше, за да се насочи вниманието, да се отприщят едни словоизлияния и емоции, но в тази посока, за да остане същинската промяна – тази за съдебната власт, малко в сянка и там малко по-спокойно да може да се работи. /…/ Оказа се, че за 30 години прокуратурата и по-специално главните прокурори, с едно единствено изключение, показаха как не трябва да се осъществяват правомощията на главния прокурор. Изключението е проф. Борис Велчев. През останалите мандати бяха по такъв безобразен начин упражнявани функциите на главния прокурор, а това рефлектира и върху дейността на цялата прокурорска система – това в крайна сметка даде една негативна оценка на честния труд на стотици прокурори, които си вършеха работата и продължават да си я вършат".

Според професора има опасност с промените да се отиде в крайност и фигурата на главния прокурор да се превърне в главен секретар, а прокуратурата да стане просто подчинена на политиците институция:

"Когато твърде дълго махалото е било отклонено в едната крайна посока, естествено когато то бъде освободено, то отива в обратната посока, отново в крайна точка".

По думите му в рамките на тази седмица има възможност малко да се смекчат нещата, които в първоначалния проект будеха недоумение и остра негативна реакция на различните гилдии в юридическото съсловие.

Междувременно беше открита процедурата за избор на нови двама конституционни съдии. Проф. Пламен Киров обясни това така:

"Крушата узря и падна от дървото, т.е. дойде му времето. Сега е моментът, в който трябва да попълнят състава, при това с обикновено мнозинство от НС, защото ако влязат в сила конституционните промени, тогава конституционните съдии ще трябва да бъдат избрани с квалифицирано мнозинство. Т.е. от сглобката сега са необходими само гласовете на ГЕРБ и ПП-ДБ, за да бъдат избрани конституционни съдии. Тук не са им необходими гласовете на ДПС. Освен това, най-вероятно някои от текстовете, след като бъдат приети, ще бъдат атакувани пред Конституционния съд – защо да не си осигурим двама конституционни съдии, които ще могат да направят някакъв баланс от някакви политически сметки, които вероятно се правят, за съотношението между гласовете при едно разглеждане и гласуване в КС и впоследствие при оспорване".

Местата са свободни от две години, напомни проф. Киров в интервю за "12+3" и отбеляза, че има елемент на подозрителност по отношение на избрания момент и бързината при процедурата.

Безспорен факт е, че парламентът не се ползва с особено доверие сред гражданите, при това той е произведен след избори с много ниска избирателна активност, коментира още той.

"Ако НС и управляващите искаха да добавят легитимност към действията си, то тогава не трябваше да се бърза, а трябваше всичко да мине внимателно, с широко обсъждане и обществото да знае какви са целите и средствата за постигане на конституционната ревизия. Сега около 10% от гражданите са чули какво ще се пипа в Конституцията".

Според него трябваше да има не само професионален дебат, но и обществото да е наясно с всичко.

"Дали ще настъпи всеобща идеална справедливост и след влизането в сила на промените ние ще се събудим в един нов свят, безпроблемен и справедлив, много дълбоко се съмнявам"