Владия Михайлова: Това в Княжеската градина не е паметник, това е настоящник

Фактологията все повече се изяснява, но закъсняваме с равносметката, смята д-р Михаил Груев, директор на Националната агенция "Архиви", който е консултант на документалния филм "Второто освобождение" на проф. Евелина Келбечева.

"Емоцията на първите години на демокрацията беше пропусната. Символи на тоталитарното минало бяха махнати. Тогава беше и моментът за премахването на ПСА. По-късно защитниците на този паметник се опитаха да го отделят от наследството на комунистическия режим и да акцентират единствено върху освободителната амбиция на Червената армия. Проблемът е, че наред с освободителната мисия тя установи в цяла Източна Европа един окупационен режим, а след това и един марионетен режим, който продължи 45 години."

Картината е много по-пъстра и много по-сложна от това, което пропагандата внушава, подчерта Груев пред БНР. Според него "този демонтаж е безкрайно закъснял, но все някога трябваше да се случи". Той счита, че паметникът трябва да бъде запазен и преместен, а не разрушаван.

"Самата скулптура не е изграждана монолитно, а постепенно и на части. Нейният демонтаж може би се случва точно по тази логика. Не е необратим процес, но как точно ще се случи, могат да говорят реставратори", поясни в предаването "Хоризонт до обед" културологът, изкуствовед и куратор Владия Михайлова. За нея силната емоционална реакция на обществото, която е разнопосочна, показва неговата фрагментираност.

В някакъв смисъл паметникът престана да бъде паметник и е настоящник, смята Михайлова.

"Превърна се в гореща точка. Неговата символика, неговата историческа репрезентативност се отнесоха към настоящето. Той не е просто паметник днес. Той е настоящник. Точка на конфликт на разминаващи се представи, хоризонти, идентичности, исторически ключове, през които хората осмислят себе си, обществото си и принадлежността си."

Много е важно да има информация какво се случва с този паметник. Тя да бъде публична, ясна и достъпна, за да няма интерпретации и манипулации, категорична е Михайлова. По думите ѝ, без този разговор и публичност процесът потъва в мъгла и се задълбочава създалият се конфликт, а чуването на различните гледни точки е важно за разтоварването на конфликтността.