ЕК иска да види по-бърз напредък в България

ЕК би искала да види по-бърз напредък в България. Това заяви говорителят на Европейската Комисия Марк Грей пред журналисти по време на представянето на докладите по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) за България и Румъния.

София има още работа за вършене и във връзка с борбата срещу конфликтите на интереси и в областта на обществените поръчки. Грей подчерта, че са нужни промени в законодателството за обществените поръчки. В същото време, институционалната рамка по отношение на конфликтите на интереси не дава резултатите, на които се е надявала ЕК.

Грей все пак припомни, че България продължава да отчита прогрес.

 Наблюдението над България по Механизма за сътрудничество и проверка продължава и следващият доклад ще бъде след около една година.

Според документ България е отбелязала слаб напредък от последния доклад на Комисията, който бе публикуван през лятото.

Въпреки напредъка в някои области, прогресът на страната остава слаб и крехък. В същото време остават и много проблеми. Като проблемни теми Грей посочи спорните назначения на ръководни постове в България, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, както и бягството от правосъдието на фигури от организираната престъпност и поредицата от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система. Той подчерта, че фактът, че в рамките на 18 месеца България е имала три различни правителства не помага за постигане на консенсус. Грей все пак допълни, че ЕК не дава оценка на правителствата, а на процесите в страната.

Според доклада продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край.

Комисията приканва България да ускори напредъка си по отправените препоръки за реформата в съдебната система, професионалната етика и борбата с корупцията и организираната престъпност.

ЕК вече е казала „да” на България и Румъния за Шенген. Това заяви на свой ред говорителят на ЕК Микеле Черконе.

Той обяви, че България и Румъния вече са оценени по критериите за влизане в Шенген и имат категорично „да”, затова двете страни нямат нужда от повече одобрение.

Всички други критерии и политическо обвързване между докладите и готовността на двете страни за членство в зоната идват от страните членки на Шенгенското пространство, с чието единодушие трябва да влязат двете държави.

По повод доклада председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу заяви: „В доклада се посочва, че в България трябва да насърчават радетелите на промяната и да се осигури лидерство. Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа. Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка.“

Какво се казва в днешния доклад?

В днешния доклад се заключава, че от последния доклад на Комисията от юли 2012 г. досега България е предприела няколко стъпки в правилната посока. Направени бяха някои подобрения на процедурите за назначаване, главният прокурор предприе някои полезни управленски мерки и Висшият съдебен съвет постигна известен напредък по въпроса за натовареността.

Цялостният напредък обаче все още не е достатъчен и остава несигурен. Повтарящи се скандали, свързани например с назначения, които трябваше да бъдат прекратени по етични съображения, изплъзване от правосъдието на осъдени шефове на организираната престъпност и поредица от разкрития относно политическото влияние върху съдебната система, подкопаха общественото доверие. Продължава да има твърде малко дела за престъпления, свързани с корупцията или организираната престъпност, достигнали до успешен съдебен край.

Тези въпроси са в основата на модернизацията на българското общество: за да успее процесът на реформи, той се нуждае от последователен и съгласуван подход, основаващ се на широк консенсус в българското общество. Фактът, че този период бе белязан от управлението на три различни правителства, не спомогна за изграждането на този консенсус. Въпреки това събитията показаха, че в обществото съществуват широки нагласи за реформа.

Докладът съдържа редица конкретни препоръки в областите на независимостта, отговорността и интегритета на съдебната власт; реформата на съдебната система; ефективността на съдебната система; корупцията; и организираната престъпност.

Какви са следващите стъпки?

Комисията счита, че сега България трябва да ускори реформите и да демонстрира убедителни резултати във всички области. Следващият официален доклад се очаква да бъде изготвен след около една година с цел да се осигури необходимото време, за да се оценят резултатите и техния ефект. Отсега до изготвянето на следващия доклад Комисията ще следи отблизо и редовно напредъка с редовни мисии, както и посредством редовен диалог с българските власти и с други държави членки.

Комисията счита, че процесът на мониторинг посредством МСП, възможностите, предоставени от средствата на ЕС, и конструктивният ангажимент на Комисията и редица държави членки продължават да оказват ценна подкрепа за реформата в България. Комисията приканва България да ускори напредъка по отправените от нея препоръки във връзка с реформата на съдебната система, професионалната етика и борбата срещу корупцията и организираната престъпност.