Инициатива за ефективно гражданско участие в публичните политики

Кой да представлява гражданите в обществените съвети към институциите у нас? Как тези съвети да се отчитат пред хората? И какви правила да спазват те, за да са прозрачни и да работят ефективно? Модели за ефективни обществени съвети, които да бъдат прилагани у нас, ще разработи Българското училище за политика (БУП) „Димитър Паница” .

В следващите 18 месеца екипът на училището ще работи по проекта „Модели и добри практики за легитимно гражданско представителство”, финансиран в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Целта на проекта е да подпомогне диалога и взаимодействието между вземащите решения, гражданските организации и останалите заинтересовани страни, като предложи добри практики и модели за функциониране на ефективни консултативни органи, в които гражданското представителство да е легитимно и които могат да бъдат ползвани в България.

„Ако искаме да променяме страната си към по-добро и да имаме работеща институционална среда, трябва да имаме механизми за по-качествени решения, които да се вземат при прозрачни процедури, ясни правила и при по-ефективен и евтин начин“, заяви изпълнителният директор на БУП Ирина Алексиева.

За да изведе модели за ефективни обществени съвети, Българското училище за политика „Димитър Паница” ще стъпи на международния опит. Екипът ще направи проучване на европейските практики за конструиране и функциониране на консултативни органи. Ще бъдат подбрани 10 държави по няколко критерия – държави-членки и държави-нечленуващи в ЕС, нови и стари членки на ЕС, държави с различно географско разположение по оста север-юг. Ще се проследят обхвата на консултативните съвети, равнище на представителност, правомощия, механизми на функциониране, механизми за избор на граждански представители, механизми за отчетност и прозрачност, интернет форми за граждански консултации. Второ проучване ще проследи съществуващите обществени съвети и у нас чрез анализ на нормативната база и дълбочинни интервюта с членове на съветите. На база на двата анализа ще бъдат създадени база-данни и наръчник с добри практики, а моделите на консултативни органи, които могат да бъдат ползвани у нас, ще бъдат обсъдени на кръгла маса с всички заинтересовани страни.

В момента у нас съществуват 75 консултативни съвета, които трябва да консултират изпълнителната власт в изработването и осъществяването на политики. Според Портала за консултативни съвети на Министерския съвет (http://saveti.government.bg) със закон са създадени 35 консултативни съвета, с постановление - 21, а с "друго" - 18. Пред 2013 година едва 4 от тях са провели заседание. Само 3 съвета имат програма за 2014 година. Друг проблем е, че често нормативната база дава право на самия министър да избере кой да се включва в съветите, което поставя под съмнение безпристрастността на органите. Законът за малките и средните предприятия например предвижда създаване на консултативен съвет, като предоставя правото на министъра на икономиката и енергетиката да назначи членовете му. Икономическият министър може да реши и кои са представителните сдружения в областта на защита на потребителите, които могат да влязат в националния съвет за защита на потребителите. Законът за насърчаване на заетостта споменава създаването на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила, в който освен национално представените организации на работодатели и работници влизат и неправителствени организации, но не регламентира как става това.

За сравнение първоначалните ни проучвания за Холандия показват, че там има 18 съвета, които покриват всички социални, политически и икономически сфери. Постоянните членове варират между 9 и 15. Всеки има и асоциирани членове от специалисти по конкретни въпроси. Дейностите са напълно прозрачни. Има централизиран сайт за всички съвети. Отделно всеки един съвет поддържа свой такъв, като всичко се качва на сайтовете на съветите, които са на английски и холандски, а доклади, които засягат и други страни, се публикуват и на трети езици. Практиката във Великобритания е коренно различна. Там има над 300 различни видове съвети, част от които са консултативни. В по-голямата си част техните членове се назначават чрез конкурси. С цел подобряване дейността им в момента, до 15 март, правителството е инициирало проучване сред гражданите доколко са доволни от дейността на съветите.

Съществуването на консултативни органи у нас и по света е гаранция, че намерените решения по обществено важни въпроси ще са прозрачни и устойчиви, тъй като в изработването им следва да се включват всички заинтересовани страни. Това допринася за укрепване развитието на гражданското общество, както и за прилагане на принципите на демократичното управление и обществения контрол върху публичните политики.