Атака поиска неутралитет за събитията в Украйна

Политическа партия "Атака" внася проект за декларация за позицията на България към събитията в Украйна с мотиви към него, съобщиха от партията. Проектът на декларация е изпратен до председателя на НС Михаил Миков.

В декларацията относно позицията на Република България към събитията в Украйна от партията заявяват: “Народното събрание изразява безпокойство от намесата на външни фактори в политическия живот на Украйна. През последните седмици в столицата на тази държава действаха въоръжени и финансирани от други страни терористи, които извършиха поредица от убийства, палежи и разрушения. Тези терористи бяха пряко подстрекавани от помощник държавния секретар на САЩ Нулънд, сенатори от САЩ и други официални лица, представляващи Съединените щати или държави от ЕС. Както и от правителствени щатски организации като Националния фонд за демокрация, която се финансира от Конгреса на САЩ всички тези официални лица и организации подпомагаха откровени фашисти, антисемити и криминални елементи в тяхната терористична дейност.”

Народното събрание приема намесата във вътрешните работи на суверенна страна като недопустима, още повече когато е свързана с кръвопролития и насилие.

Народното събрание е против извършването на държавни преврати по насилствен начин и не приема самопровъзгласилата се власт в Украйна за легитимна.

Народното събрание категорично е за неутрално отношение на Република България към конфликти, незасягащи пряко интереса и териториалната цялост на Република България.

Народното събрание е против предоставянето на бази и пряко или косвено военно участие на страната ни в подобни конфликти.

Мотивите за това са: “Във връзка с възникналото напрежение между властите в Киев и югоизточните региони на Украйна, и в частност Автономна република Крим, подкрепяни от Руската федерация, както и опасността от предстоящ военен конфликт с участието на държави-членки на НАТО на територията на Украйна, АТАКА се обявява категорично против участието на Република България в евентуална въоръжена намеса.

Събитията, разтърсили Република Украйна, все още не са получили адекватна и обективна оценка от страна на международните организации и националните правителства. Първо, легитимността на новите власти в Киев е твърде спорна предвид едностранното нарушаване от страна на опозицията на постигнатото на 21 февруари 2014 г. споразумение за примирие, подписано и от външните министри на Германия, Франция и Полша. Процедурите във Върховната Рада по отстраняване на президента на страната Виктор Янукович, по изменение на Конституцията и разпускан е на Конституционния съд на Украйна, както и по избор на ново правителство, начело с Арсений Яценюк, подлежат на дискусия що се касае до тяхната юридическа легитимност и валидност. В състава на това правителство участват 4 министри (един от които вицепремиер) от Всеукраинско обединение „Свобода” – екстремистка партия, изповядваща неонацистка идеология, чиито представители отправят заплахи срещу малцинствата в Украйна и се борят за ограничаване и дори забрана на употребата на малцинствените езици, вкл. българския. На 23 февруари 2014 г.

Върховната Рада отмени Закона за държавната езикова политика, предоставящ на българския език статута на регионален. Междувременно са депозирани законопроекти за забрана на политически партии, вкл. парламентарно представени, а народен депутат от ВО „Свобода” беше назначен за генерален прокурор на Украйна. Представители на радикални въоръжени групировки, сътрудничещи си с „Ал Кайда”, като „Десен сектор”, контролират големи части от страната, безнаказано нападат представители на съдебната власт и преследват хора по политически и езиков признак. Разграбени и опожарени са стотици клубове на Партията на регионите и Комунистическата партия на Украйна, разрушават се паметници и се превземат и оскверняват православни храмове. В същото време лидерът на „Десен сектор” Дмитро Ярош не само не е изолиран от управлението, а дори е назначен от и. д. президент Олександър Турчинов на поста заместник-секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна! Правителството на САЩ и институциите на ЕС признават новите власти в Киев и техните действия за легитимни по силата на „революционната целесъобразност”, докато Русия и властите на Автономна република Крим определят случващото се като „държавен преврат”. Страната е на практика на ръба на гражданска война. В тази ситуация именно позициите на ръководството на Крим и на намиращия се в изгнание президент Виктор Янукович, както и масовите демонстрации на населението в южните и източните региони на Украйна, доведоха до решението от 01 март 2014 г. на Съвета на Руската федерация да позволи на президента Владимир Путин въвеждането на въоръжени сили в Украйна. В резултат на това, територията на Автономна република Крим е поставена почти изцяло извън контрола на властите в Киев. На 03 март Република Полша поиска съгласно чл. 4 от Северноатлантическия договор свикването на извънредно заседание на Съвета на НАТО. С оглед на това развитие, изключително тревожна изглежда възможността Въоръжените сили на Република България да бъдат привлечени като страна в конфликта, а територията на страната да бъде използвана от наши партньори в НАТО за логистична подкрепа или стратегическа точка за нападение срещу трета страна.

Като пълноправен член на ООН, ЕС, НАТО, ОССЕ и Съвета на Европа, България трябва остро да осъди всяка форма на екстремизъм и радикализъм, и в частност опитите за дискриминиране и асимилация на българите от страна на властите в Киев, и трябва да положи всички усилия за разрешаване на конфликта по мирен път, чрез преговори между противоборстващите в Украйна страни с участието на международни медиатори и наблюдатели, и за защита на живота и правата на украинските българи. Всяка необмислена външна въоръжена интервенция във вътрешнополитическия конфликт между регионите на Украйна от страна на НАТО и с участието на България би била пагубна за възстановяването на мира, законността, реда и стабилността в Украйна, както и за интересите на българското малцинство там.”