Константин Пенчев: Законът за личните данни е кух

Екипът на предаването „Здравей, България” на Нова телевизия откри съвсем лесно в интернет ЕГН-тата на редица политици. Сред тях са данните на президента Росен Певнелиев, на Сергей Станишев, на Бойко Борисов, Лютви Местан и Ахмед Доган.

„Това е голям скандал. Законът за личните данни очевидно е кух закон”, коментира обмудсманът Константин Пенчев.

Според него обаче най-опасното от скандала с откраднатите от партиите ЕГН-та е това да не откаже хората от изборите.

„Страшното е да не си кажем, че няма да има честни избори и няма смисъл да гласуваме”, заяви Пенчев.

Омбудсманът коментира още, че Законът за защита на личните данни и комисията не работят ефективно, затова трябва да се вземат мерки и такова нещо повече да не се случва.

Според него темата е много сериозна и тя е в полето на всички нас.

Коонстантин Пенчев коментира още, че не намира нищо нередно нито в стария Изборен кодекс, нито в сегашния.

„Законите не са направени за престъпниците, за тях има наказания. Но аз съм за това всеки да може да провери, кой е злоупотребил с данните му", заяви Константин Пенчев.

Миналата година най-много жалби има срещу доставчиците на обществени услуги. Според Константин Пенчев обаче нищо не е направено след бунта на гражданите и проблемите си стоят.

Папка с лични данни на десетки хора от Своге, които живеят на различни места, беше намерена на столичната ул. „Позитано”. На bTV я връчи Стефан Чолаков, който е обявен за най-младия банков обирджия в света. На 31 май 1997 г. успява да източи 181 млн. неденоминирани лева от българска банка, без да има пряко участие в цялата схема. Мъжът живее в центъра на София и докато разхождал кучето си се натъкнал на наръча с ЕГН-та близко до боклукчийска кофа. Списъкът изглежда така, сякаш идва от ГРАО.

Преди 3 г. имаше подобен случай, пак на същото място. Тогава мъж намери материали на Софийския градски съд, пълни с имена, адреси и ЕГН-та на граждани. След репортажа на bTV нямаше последствия.

„Ако кучето намери няколко хиляди подписа, може да стане кандидат за евродепутат”, коментира пред "Тази сутрин" по бТВ Стефан Чолаков. „Ако не бях председател на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), щях да се смея”, заяви в студиото на bTV Венцислав Караджов, който седна на шефския стол преди броени дни. Той увери, че администраторите на лични данни ще бъдат подложени на допълнителен контрол.

Математикът проф. Михаил Константинов уточни, че нашата лична данна са последните 4 цифри от ЕГН-то. Според него подписките като тази, заради която избухна скандал с кражба на лични данни, са излишни. „Основен източник на лични данни е собствената ни глупост, а знайно е, че във вселената са най-разпространени водородът и глупостта”, каза Константинов. По думите му българинът 10-20 пъти годишно си пише ЕГН-то на различни места.

Проф. Константинов смята, че българската система с ЕГН е тотално компрометирана и предлага да бъде унищожена, защото не върши никаква работа, а само дава възможности за злоупотреби. Математикът посочи като пример случай, в който възрастен човек се разделил с апартамента, а после и с живота си, след като личните му данни били откраднати.

Константинов не скри, че при отпадане на ЕГН-тата ще има объркване, но по думите му и сега цари хаос. „Трябва да се въведе нов идентификатор. Няма активен българин, на когото да не са му взели ЕГН-то”, заяви Константинов.

Според председателя на КЗДЛ Венцислав Караджов това няма да свърши работа. „Рано или късно идентификаторите пак ще станат публични”, заподозря той. По думите му ЦИК трябва по-рано да извършва процедура на съгласуване какво да е нивото на защита на личните данни. Такова съгласуване е в ход и вероятно ще се стигне до общо мнение или предписание към това как следва софтуерът да бъде защитен така, че личните данни да бъдат защитени, обясни Караджов.

Проф. Константинов предложи компромисно решение. По думите му трите имена и първите 6 цифри от ЕГН-то еднозначно определят човека. Той даде идея да се провери в масивите на ГРАО колко души у нас имат еднакви три имена и първи 6 цифри от ЕГН-то. Ако те са пренебрежимо малко, да се въведе практика последните 4 цифри да се съобщават само в извънредни и наистина наложителни случаи.

В ефира на TV7 лидерът на Земеделски народен съюз (ЗНС) и член на "България без цензура" (ББЦ) Румен Йончев заяви, че процедурата по събиране на подписи за явяване на избори е излишна. Това е един от начините да се избегне злоупотребата с лични данни за политически цели.

ЗНС например е стара партия, която има солидна членска маса и за нея 2500 подписа не са проблем, а всяка нова формация така или иначе минава през процедура на регистрация, за която също се изискват подписи, при това много повече от необходимите 2500 за регистрация на избори, аргументира се Йончев.

Румен Йончев и Рада Коджабашева от ББЦ коментираха скандала с кражбата на ЕГН-та и подписи, които бяха открити в подписки, подкрепящи определени партии, без притежателите на личните данни изобщо да подозират, че са се подписали. Очевидно е, че има лошо управление на личните данни и е скандално, че някой злоупотребява с тях за политически цели, заяви Йончев. Самият той е станал жертва на измама, след като откри подписа и ЕГН-то си в подписка на "Синьо единство". В същото време личните му данни липсвали от подписката, където реално се е подписал.

Още по-скандално е според него, че всеки работодател разполага с данните на служителите си и в момента някои началници привикват подчинените си и ги разпитват защо са се подписали в даден списък.

Тайна на личните данни у нас на практика не съществува, заяви Рада Коджабашева. Злоупотребите налагат да се промени Закона за личните данни, смята третата в евролистата на ББЦ.