Прокуратурата не се отказва, пак иска имунитетите на Ибрямов и Рангелов

Днес, 04.02.2025 г., в деловодството на 51-вото Народно събрание са внесени нови искания за сваляне на имунитетите на народните представители Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов.

Съгласно Конституцията парламентът бе сезиран с искания за разрешение за възбуждане на наказателно преследване срещу Дж. Ибрямов на 13.11.2024 г. и срещу М. Рангелов - на 19.12.2024 г. Народното събрание с решение от 24.01.2025 г. отказа да даде разрешение за провеждане на разследванията срещу лицата с имунитет.

Наблюдаващите прокурори при Софийска градска прокуратура (СГП) са изготвили повторни предложения за сваляне на имунитетите на Дж. Ибрямов и М. Рангелов с мотива, че и към момента са налице достатъчно доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 НПК за привличане към наказателна отговорност и за предявяване на обвинения спрямо двамата народни представители. В хода на разследванията са извършени редица действия – претърсвания и изземвания, разпити на множество свидетели, приобщени са писмени и веществени доказателства и др.

Прокурорите от СГП са изложили допълнителни аргументи за исканията си. Посочва се, че основен принцип в наказателния процес е разглеждане и решаване на делата в разумен срок, каквато е и практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). С отказа да се даде разрешение за възбуждане на наказателно преследване реално се прегражда пътя за разкриване на обективната истина и се възпрепятства наказателното правораздаване, което не е в обществен интерес, се посочва в исканията.

По отношение на Дж. Ибрямов обвинението е, че през октомври 2019 г. в гр. София е поискал и приел дар, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице от Министерство на здравеопазването във връзка със службата му - да издаде разрешение за предоставяне на пазара на група биоциди (престъпление по чл. 304б, ал. 1, пр. 1 от НК).

На 26.09.2024 г. в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага Дж. Ибрямов възбудил у М.Т. заблуждение, че ако му даде сумата от 400 000 лева ще упражни влияние при вземане на решение от длъжностни лица от Министерство на отбраната във връзка със службата им по възлагане на обществени поръчки. На 02.10.2024 г. в гр. София той поддържал това заблуждение у М.Т. и направил опит да му причини имотна вреда, като опитът останал недовършен по независещи от Ибрямов причини - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл.209, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 2, вр. ал.1 от НК.

В настоящия случай се установява противоречие в подхода на Народното събрание, тъй като с решение на председателя на 50-ото Народно събрание е дадено разрешение за възбуждане на наказателно преследване по отношение на Дж. Ибрямов в началния етап на производството, а с решението си от 24.01.2025 г. 51-вото Народно събрание отказва да даде такова разрешение при значително по-богат обем от доказателства.

По отношение на М. Рангелов наблюдаващият прокурор посочва, че събраните доказателства са достатъчни за привличането му в качеството на обвиняем: за образуване и ръководене на група с цел престъпления против политическите права на гражданите (престъпление по чл. 169г, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК); за това, че е предоставил имотна облага и е организирал даването на сума в размер на
15 000 лв. с цел склоняване на гласоподаватели да упражнят избирателното си право в полза на определена коалиция при изборите за народни представители на 27.10.2024 г. – престъпление по чл. 167, ал. 4, вр. ал. 3, вр. с ал. 2 от НК и чл. 167, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В искането за сваляне на имунитета на М. Рангелов се посочва, че характерът на разследваните по конкретното производство престъпления и заявената непримиримост от всички политически субекти към посегателствата върху политическите права на гражданите, предпоставят завишени очаквания на обществото към борбата с тях и към органите, натоварени от Конституцията и законите да я осъществяват. Законодателната власт следва да гарантира своята легитимност чрез безкомпромисно отношение към подобен род деяния.
И по отношение на двамата народни представители следва да се отбележи, че Наказателно-процесуалният кодекс регламентира правата на всеки един обвиняем чрез презумпцията за невиновност и в конкретика чрез изрично предвидените в чл. 55 от НПК възможности за защита на обвиняемото лице.