Държавата буксува заради бюрокрацията

Държавата буксува заради бюрокрацията, предупреждава "Труд"

Намаляване с 20% на административните тежести за бизнеса и за гражданите и спад с 10% на регулаторните режими. Това се очаква като ефект от прилагането на новата оперативна програма "Добро управление", която трябва да се прилага в периода 2014 - 2020 г.
Нейният пореден вариант бе пуснат за обществено обсъждане вчера. При анализите на буксуващата административна реформа е изчислено, че у нас загубеното от бизнеса и хората време за вадене на някакъв документ е пет пъти повече от времето в останалите страни на ЕС. Заради некачествени услуги и неефективна администрация пък изостава икономическото развитие на страната, не се реализират и европейските политики и сериозно стратат потребителите. Програмата набляга на електронното управление освен в администрацията и в съдебната система и митниците. При въвеждането на безхартиено правосъдие ще се блокира явлението "загуба на дела", се казва в програмата. Отчита се и фактът, че родните чиновници застаряват. Едва 10% от тях са млади хора. Към 2010 г. страната ни е на последно място и по добро управление.

ДАНС засякла съмнителни преводи към бежанци у нас, тревожи се в. „Сега“

И Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) се закачи за актуалната тема за бежанците - в годишния доклад на финансовото разузнаване за 2013 г. се твърди, че са засечени съмнителни парични операции към бежанци от Сирия, Иран и Афганистан. Към имигранти в България с хуманитарен статут са били правени едновременно десетки парични преводи от различни страни, като получателят е един и същ. Вероятно става дума за плащания по т.нар. схема "хавала", чрез която се финансира и терористична дейност, тъй като е трудно да бъде проследена от държавни органи. В доклада липсва всякаква конкретика. Не става ясно нито колко са случаите, нито дали въобще някой от чужденците е уличен в терористична дейност, или в участие в схема за пране на пари. Финансовото разузнаване посочва, че то няма полицейски и разследващи функции, затова не разполага с данни за резултатите от последвалите разследвания.

Ръст на икономиката на България през 2016 г., очаква в. „24 часа“

Учени от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) виждат възможности за леко увеличаване на темповете на растеж на икономиката на България и прогнозите са през 2016 г. за растеж от близо 3%, обяви на пресконференция проф. д-р Митко Димитров, директор на Института, при представянето на доклад за икономическото развитие у нас през 2013 г.

 

Паника за отровена вода, тревожи се в „Стандарт“

5000 жители на три села край Панагюрище са в паника, че питейната им вода е отровена. Съмненията тръгнали, след като е открита мъртва риба в река Луда Яна. Хората пият вода от кладенци, които са на метри от бреговете на реката. Над селата Баня, Бъта и Попинци е хвостохранилището на миннообогатителния комбинат "Асарел Медет". Оттам неведнъж са отравяли реката. Най-скандалните случаи бяха през лятото и зимата на 2010 г.

"Прелели шахти с вода и хвост са най-вероятната причина за замърсяването на р. Луда Яна", коментира шефът на Регионалната екологична инспекция в Пазарджик Костадин Гешев пред "Стандарт".

Товарният транспорт се разбунтува срещу държавата, информира „Капитал Daily”

Пълно неглижиране на цял сектор и проблемите му от страна на държавата и ресорните й институции. Това е общото във всички обвинения, които Съюзът на международните превозвачи (СМП) отправи към сегашната власт в понеделник на специална среща с медиите. Цялата гама от утежнения за бизнеса на товарните превозвачи, натрупана със съдействието или мълчаливата подкрепа на ведомствата, ще бъде обсъдена на среща на превозвачите с транспортното министерство и "Автомобилна администрация" в четвъртък. Дали ще има някакво решение - засега не е ясно. Ако обаче не бъдат предприети конкретни мерки в спешен порядък, превозвачите заплашват и с протести. Основен упрек на бизнеса срещу автомобилната администрация е, че издава безконтролно лицензи за тежкотоварен международен транспорт.

Младежката безработица намалява, рапортува „Дума”

До март т.г. безработните младежи до 29 г. са над 73 хил., докато м.г. по това време са били 80 хил. От началото на година 10 176 младежи до 29 г. са започнали работа. Това съобщи Корнелия Нинова, председател на парламентарната комисия по труда и социалната политика по време на публична дискусия за младежката безработица, в която участва и еврокомисарят по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор.
"Дългата финансова и икономическа криза вече е зад гърба ни, проблем обаче остава безработицата, която е 11% в ЕС, а в еврозоната е приблизително 12%. Младото поколение бе силно засегнато в последните няколко години", обясни Андор. Той припомни, че Европа е започнала серия от инициативи, свързани с младежката гаранция. Еврокомисарят е убеден, че са необходими нови подходи, преосмисляне на пазара на труда. Според Андор е нужно ново качество на образованието, което трябва да отговаря на нуждите на пазара на труда. Необходима ни е по-силно подкрепяща фискална политика, която да допринесе за преодоляване на дисбалансите в Европа и еврозоната, каза Андор.