Стъклените дворци

Америка - класически пример за симбиозата между каменния градеж и стъклото, която съчетава старата колониална фасада със стъкления огледален фон на изградения зад нея супернебостъргач. Америка - историята за съвместяването на много пари и скъпа земя. Там правилото е колкото повече и по-високо, по-добре. И ако може всяка такава сграда да се оглежда в отсрещната подобна, още по-добре. Защото създава впечатление за още повече. С една дума, Америка.

Преди няколко години и в София се появиха първите "стъклени дворци", за да ни докажат, че крачката към капитализма е направена и ние също можем да се равним по първите. Може би първата завършена такава сграда беше "кристалният дворец" на ъгъла на ул. "Шипка" и ул. "Кракра". След обособяване на собствеността в частна старата изоставена сграда е съборена и оглозгана до две фасади, които ще бъдат гвоздеят на бъдещия градски хотел. Това, че новата постройка е задължително да бъде застроена на максимална площ, е принцип, отговарящ на стойността на земята (сега 1000 евро и нагоре на км. м парцел). Като интериор и функция сградата отговаря на класическия 3-4-звезден хотел с всичките приемни пространства, ресторант и лоби-бар, декорирани може би малко претенциозно в приповдигнат класически стил. Екстериорно са експонирани двете останали класически фасади на фона на растерираното огледално стъкло. Достойнството на проекта е, че "реконструкцията" запазва и реставрира фасадите с истинските им светли цветове, което създава търсения контраст между минало и настояще - според мен в полза на класиката.

Старата градска библиотека или сегашният GRAND HOTEL SOFIA, е другият пример за "овладяването" на скъпо струващата земя (2000 евро и нагоре). И тук примерът за собствеността е класически - през евтина общинска земя към частна собственост. Интересното в случая е, че е съборена старата сграда, паметник на културата, с цел да бъде възстановена и превърната в офиссграда. Но с метаморфозите на времето и собствеността се превръща в луксозен хотел, в който всичко е GRAND. Голяма е етажността, голяма е застроената площ, голяма е и стъклената площ. Но идеята, че в центъра на София върху скъпо струваща земя застрояването трябва да е максимално, невинаги е точен принцип. В много случаи тя играе лоша шега на архитектурния облик на завършеното творение.

Съизмеряването на стъклената надстройка на хотела със съседната 18-етажна сграда е твърде амбициозен опит, който сигурно е в полза на собствениците, но не е в полза на старата градска библиотека. Независимо че перфектната каменна облицовка в сиво и тъмнозелено осигурява солидна визуална основа, стъкленият обем е внушителен и действа потискащо дори и на каменната сграда. И докато в предния пример неутралната стъклена фасада извежда напред архитектурния исторически фрагмент и помага за неговото по-добро възприемане (само фрагмент е, по-малък е и е по-светъл), то в случая имаме цялостна и завършена сграда (паметник на културата), върху която е поставен стъклен куб. Той в никакъв случай не помага за по-доброто възприемане на сградата под него и тогава възниква резонният въпрос: защо е било необходимо поставянето му отгоре? Отговорът е: интересът го налага. И тук е мястото да си дадем сметка за най-важното - за мярката между пропорция, естетика, историческа памет на града и икономическата изгода на инвеститорите! Мярка, която трябва да бъде спазена не само в обемите и пропорциите, но и в материалите и детайлите. Ако искаме да покажем тежест - с гранитната облицовка, и лекота - с окачената стъклена фасада, не можем да завиваме виенската сладкарница от ковано желязо към парка с полиетиленово фолио или пластмасови щори.

Може би най-завършеният и добре направеният пример е този на ул. "Руски" 2, до хотел "България". Тази сграда беше реституирана на наследниците на едър фабрикант, чийто корен идваше от Сливен. Не зная дали са я продали или отдали под наем, но понастоящем сградата се ползва от BNP PARIBAS. Запазена е в автентичния си вид като рустика и цвят до котата на корниза. Излизайки от строгостта на класицизма, проектантът е предложил овално остъкляване над корниза, което може да се възприеме като падаща вода или премерена стъклена декорация. Премерена, защото стъкленият растер излиза над каменната фасада само с два етажа. Централният вход е подчертан в горната си част със стъклен овал, който наподобява по съвременен начин декорирания класически купол на сградата на ДЗИ малко по-надолу по бул. "Руски". Подчертава и застрояването в дъга на основния градеж, което от ул. "Руски" преминава в площадното пространство, както и засводяванията в партерния и първия етаж. Всичко това засилва значимостта на съществуващата сграда и съобразяването на инвеститор и проектант с архитектурната даденост.

Сега, когато предстои приемането на новия Закон за паметниците на културата, е може би моментът да се вмени отношението към културното и архитектурното ни наследство. Крайно време е законодателната и изпълнителната власт да сътворят качествен закон и да осигурят стриктното му изпълнение - ако не заради нашето настояще, то поне заради европейското бъдеще на идващото ново поколение. За инвеститорите и проектантите тогава ще бъде и по-ясно, и по-лесно.