Интервю

Imot.bg,
Архитект Диков, кога ще бъде приет новият градоустройствен план на София?
- Силно се надявам, че ще бъде приет до началото на лятната ваканция на Народното събрание. Мисля, че това трябва да се направи, защото София не може да стой повече без общ план. Старият е от 1961 г. и през всички тези 45 години са правени кръпка до кръпка и не е останало нищо от него.


Какво друго е необходимо да се направи, за да изглежда София по-добро място за живеене?
Най-важното е да може да се отворят широко вратите на големи инвеститори в столицата. Затова настоявам за приемането на новия устройствен план, защото в момента към София има уникален инвестиционен интерес.


От страна на български или чуждестранни инвеститори?
Основно на чуждестранни инвеститори. Има и български фирми, но едрите, стратегически компании са чуждестранните. Няма друг начин София да се оправи освен с пари. Не е измислен друг механизъм в пазарната икономика, а финансови средства ще има, само когато дойдат големи стратегически инвеститори.


Предприемачи от кои страни имат най-голям интерес към инвестиции в столицата ни?
Има от Европейския съюз (ЕС), САЩ, дори арабски инвеститори. На всички страни, на които им е предстояло влизане в ЕС, инвеститорският интерес е бил много силен. Именно това се случва в момента и у нас. България и Румъния може би са европейският инвестиционен хит сред предприемачи от други страни. Според мен, този интерес ще продължи между 5 и 7 години. Ако не използваме точно този период, няма да се оправим.


Коментирате, че тук ще дойдат големите стратегически инвеститори. Всеки от тези инвеститори обаче трябва да влага собствени средства за изграждане на инфраструктурата, т.е. път, вода, канал, улично осветление, телофиназия и всичко останало. В момента е налице един парадокс. Предприемачът трябва да моли кмета със собствени средства да построй тази инфраструктура и да чака 40-50 дни за разрешение за строителство срещу договор за дарение. Не е ли по-добре да се направи една нотариално заверена декларация от този инвеститор, защото е ясно, че неговият обект няма да влезе в експлоатация докато не се приемат т.нар. „външни връзки”?
Това е много сложна схема и то ние си я направихме сложна. Още 1994 г. предложих да се използва механизма на Института на повишената стойност. Той е ползван в България още преди 1944 г. По силата на градоустройствен план една територия от земеделска става в строителна земя и собственикът на земеделската земя без да извадил нито една стотинка за един ден става собственик на земя, който струва 50 ст./кв.м на терен, който струва 50 EUR/кв.м, без собственикът да е допринесъл с нищо затова. Това повишаване на собствеността, само с предвиждането на градоустройствения план, се е разделяло на две. Собственикът е получавал едната половина, а другата половина е отивала в общината. Имало е специализиран фонд „Благоустройство”, в който са влизали тези пари и този фонд се ползва за изграждане на инфраструктура, на улици, на улично осветление. Това са много пари и ако беше въведен този механизъм столицата щеше да цъфти. Тук щяха да са преминали милиарди. Сега тези милиарди отидоха някъде - в луксозни джипове и други. В същото време газим кал.
Схемата е безкрайно проста. Таксата „повишена стойност” не се събира с акта на промяна на предназначението. Ти си собственик на нива, от утре ставаш собственик на урегулиран поземлен имот с 10 пъти по-висока цена. Това не те задължава да платиш тази повишена стойност, но в момента, в който отидеш в общината и заявиш, че от утре искаш да ползваш правото да строиш на земята и искаш да получиш разрешение за строеж, трябва да се внесе нужната сума. Дава се разрешение, след като си платил повишената стойност и си дарил половината на общината. Другият вариант е, когато урегулиран поземлен имот се продава на предприемач. За да се реализира продажбата е необходимо да се плати „повишената стойност”.
И в момента няма нагласа да се приеме такъв механизъм, въпреки че сега е много късно. Нещата се превъртяха многократно, докато стигнат дотук.


От сегашната ситуация кой е най-бързият, безболезнен и ефективен начин да се избегне това положение?
Не мога да дам рецепта, защото нещата са много сложни. За мен е необходим механизъм, при който да се събират пари, които се вземат от инвеститорите.
Съществуват и чисто държавни недоразумения. Преди 5 години се закриха всички специализирани сметки на общините. Общината има една единствена сметка, в която влизат приходите и излизат разходите. Това означава, че ако събираш пари специално за благоустрояване и инфраструктура, средствата като влязат в общия кюп не е ясно как ще излязат. Обикновено се насочват за заплати, текущи разходи, администрация и т.н. Когато има специализирана сметка там нещата са прозрачни и ясни.


Арх. Диков вие сте един от ръководителите на този град, престои подписване на новия концесионен договор със „Софийска вода”. Не смятате ли, че една от точките трябва да бъде „Софийска вода” да вземе под свое крило и да вкара в кадастъра всички изградени по стопанския начин водопроводи и канализация? В момента има парадокс – към канализация, изградена преди 15-20 години по стопанския начин, не могат да се включат хората в нея, защото не се приема от „Софийска вода”.
Концесията на „Софийска вода” е абсолютно неясна история и аз не мога да взимам отношения по нея, както и по новия договор нямам представа нито кой го работи, нито какво точно се променя. Наясно съм обаче, че нещата не са както трябва. Тези водопроводи и канализации, за които вие говорите, те ги водят като неизвестни. Как може да е неизвестна като работи, хората, които са включени към нея си плащат сметките, имат партиден номер, а „Софийска вода” им взима парите и за вода и за канал, само че няма ангажименти за отстраняване на аварии и не желае да подписва нови включвания. В същото време се правят нови включвания, дават се рушвети и т.н. Аз поставих този въпрос на „Софийска вода”, но те ми отговориха уклончиво.


След като е налице голям инвеститорски интерес, София би трябвало да се разраства. Накъде смятате, че ще расте столицата?
В общият устройствен план не е предвидена териториална експанзия. София в сегашните си граници има достатъчно ресурс да може да се развие, като и по новия план е предвидено развитие по обслужващи дейности по периферията на сегашния град. Една от функците е да се облекчи натоварването в централната част, тъй като в момента преобладаващият процент от обслужването на София е насочен в центъра. И политиката на плана, а и моята лична позиция е, че трябва постепенно да се изнасят големите обслужващи обекти в периферията. Освен това тези обекти вече придобиват регионален характер, т.е. те обслужват една територия и население, доста извън границите на София.
Планът дава развитие на града към южните склонове на Стара планина, които дълги години са били подценявани. Това се случи поради факта, че жп ареалът от 100 години насам е най-сериозният териториален делител на София и винаги се е възприемало, че териториите на север от жп ареала са II-ра и III-та категории, а само на юг са истинските терени, които са качествени. Към днешна дата не би трябвало да е така. Има изместни резерви за южните склонове на Стара планина във връзка с Кремиковци, който е най-големият замърсител в Софийското поле. Но има и екологично чисти територии на запад от Нови Искър, който по новия план ще се развият. Самите инвеститори също усещат качествата и характеристиките на отделните райони и се насочват към това, което им е необходимо.

Въпросите зададе:
Милена Богданова