Кулите близнаци преди и след 11 септември - как промениха облика на Ню Йорк

В продължение на близо три десетилетия Кулите близнаци бяха сред най-разпознаваемите архитектурни символи на Ню Йорк. Те не бяха просто два огромни офисни небостъргача. При появата си представляваха радикален инженерен експеримент, промениха начина, по който могат да бъдат проектирани свръхвисоки сгради, и създадоха нов визуален център в Долен Манхатън.

На 11 септември 2001 г. и двете бяха разрушени при терористичните атаки срещу САЩ. От чисто архитектурна гледна точка това събитие остави необичаен проблем: как се строи отново на място, което едновременно трябва да бъде активна част от един от най-скъпите бизнес райони в света и пространство на паметта?

Отговорът, който Ню Йорк даде през следващите две десетилетия, е архитектурен комплекс, в който празното пространство е също толкова важно, колкото и новите небостъргачи.

Два небостъргача, които променят силуета на Манхатън

Проектът за оригиналния World Trade Center е дело на американския архитект от японски произход Минору Ямасаки, като Emory Roth & Sons е архитект на проекта, а конструктивното инженерство е поверено на Skilling, Helle, Christiansen & Robertson.

Строителството на комплекса започва през 1966 г. Северната кула, 1 World Trade Center, е завършена през 1972 г., а Южната, 2 World Trade Center, през 1973 г. Официалното откриване на комплекса е на 4 април 1973 г. И двете кули имат по 110 надземни етажа.

Северната кула достига 1368 фута, или около 417 метра, а Южната е висока 1362 фута, приблизително 415 метра. При завършването си те са най-високите сгради в света, макар да задържат рекорда сравнително кратко. Но архитектурното им значение не се изчерпва с височината.

Революцията е в конструкцията

За да издигнат 110 етажа, без интериорът да се превърне в гора от масивни колони, инженерите използват новаторска за времето си система тип framed tube, или рамкова тръба.

Външната фасада на всяка кула е едновременно архитектурна обвивка и важна част от носещата конструкция. По периметъра са разположени гъсто стоманени колони, свързани помежду си. Заедно с вътрешното ядро те поемат вертикалните натоварвания и огромните хоризонтални сили от вятъра.

Това позволява голяма част от офисните етажи да останат практически свободни от вътрешни носещи колони.

Друга важна иновация е организацията на асансьорите. Вместо всички асансьори да преминават през цялата височина на сградата, кулите използват система с експресни асансьори и т.нар. sky lobbies, където пътниците се прехвърлят към други асансьори.

Според NIST тази организация увеличава използваемата площ на типичен етаж от около 62% до 75%. Принципът впоследствие се превръща в стандартно решение при много от най-високите сгради в света.

Така Кулите близнаци са важни не само като визуален символ, а и като лаборатория за технологии, които правят възможно следващото поколение свръхвисоки небостъргачи.

Почти 10 млн. квадратни фута офиси

Двете кули осигуряват общо близо 10 млн. квадратни фута офисна площ, приблизително 929 000 кв. м. Целият комплекс на World Trade Center заема около 16 акра и включва седем сгради.

Към 2001 г. в комплекса работят около 50 000 души, а там се помещават повече от 430 компании от 28 държави. Всеки ден през него преминават и десетки хиляди посетители и пътуващи. Следователно това не са просто две офисни сгради. World Trade Center функционира като вертикален град. Освен офисите комплексът разполага с магазини, заведения, транспортни връзки и обществени пространства.

Едно от най-известните места е ресторантът Windows on the World, разположен на 106-ия и 107-ия етаж на Северната кула. Открит през 1976 г., комплексът включва ресторант с около 300 места, бар, винарска изба, по-малки пространства за хранене, банкетни и конферентни зали. Южната кула има наблюдателна площадка, превърнала се в една от туристическите атракции на Ню Йорк.

Колко струва изграждането им?

Тук историческите източници дават различни числа в зависимост от това дали се отчита само строителството на кулите или целият комплекс и инфраструктурата.

PBS посочва стойност от около 400 млн. USD за Кулите близнаци. По-широки исторически оценки поставят инвестицията на Port Authority в целия World Trade Center, включително инфраструктурата, на около 900 млн. USD по тогавашни цени.

Затова директното твърдение, че „Кулите близнаци са стрували 900 млн. долара“, може да бъде подвеждащо. По-коректно е сумата да се разглежда като инвестиция в по-широкия проект на World Trade Center.

11 септември прекъсва архитектурната история

На 11 септември 2001 г. Северната и Южната кула са ударени от два отвлечени Boeing 767.

Според окончателното техническо разследване на Националния институт за стандарти и технологии на САЩ, NIST, самолетните удари повреждат носещи колони и премахват част от противопожарната изолация на стоманените елементи. Последвалите многоетажни пожари нагряват и отслабват конструкцията. Деформацията на етажните системи постепенно издърпва навътре част от външните колони, което води до началото на прогресивния срив. Южната кула се срутва в 9:58 ч., а Северната в 10:28 ч.

От архитектурна гледна точка Ню Йорк губи за по-малко от два часа две сгради, които почти три десетилетия са определяли композицията на силуета на Долен Манхатън. И започва далеч по-трудният въпрос: какво трябва да бъде построено на тяхно място?

Вместо две нови кули върху старите основи: празно пространство

Едно от най-важните решения при възстановяването е да не се строят нови небостъргачи върху точните места на двете разрушени кули. Техните отпечатъци са запазени. Там днес се намират два огромни квадратни мемориални басейна, всеки с площ почти един акър. Те са центърът на National September 11 Memorial.

Мемориалът е проектиран от архитекта Майкъл Арад, в сътрудничество с ландшафтния архитект Питър Уокър. Проектът носи името Reflecting Absence, или „Отразявайки отсъствието“.

Водата се спуска по стените на двата басейна и изчезва в по-малки квадратни отвори в центъра, чието дъно не се вижда от нивото на площада.

Самият Арад определя идеята като „отсъствието, направено видимо“. Това е може би най-съществената архитектурна промяна спрямо стария World Trade Center. Преди 2001 г. мястото демонстрира височина, мащаб и инженерна мощ. Новият мемориал използва обратното: празнота, отрицателен обем и движение надолу.

Там, където преди архитектурата се издига на повече от 400 метра, днес тя символично потъва в земята. Мемориалът отваря на 11 септември 2011 г., точно десет години след атаките.

Музей под земята

До мемориала е изграден National September 11 Memorial Museum, който отваря за посетители през май 2014 г. Архитектурното решение отново е необичайно: значителна част от музея е разположена под нивото на улицата, в самия археологически контекст на стария World Trade Center.

Посетителите слизат до нивото на основите и могат да видят оригинални конструктивни елементи. Сред тях е част от т.нар. slurry wall, огромната подземна стена, изградена през 60-те години, за да задържа водите на река Хъдсън извън строителния котлован. Тя оцелява при разрушаването на комплекса и днес е част от архитектурата на музея. Мемориалът и музеят струват общо около 700 млн. USD.

Новата вертикала: One World Trade Center

Новият небостъргач не е поставен върху отпечатъците на разрушените кули. Той се издига в северозападната част на комплекса. One World Trade Center е проектиран от екипа на Skidmore, Owings & Merrill, воден от архитекта Дейвид Чайлдс. Строителството започва през 2006 г., а сградата е завършена през 2014 г. Височината ѝ не е случайна. One World Trade Center достига точно 1776 фута, или 541,3 метра, включително архитектурния връх. Числото е пряка препратка към 1776 г., годината на американската Декларация за независимост. Сградата има 104 етажа според архитектурната документация на SOM и обща разгъната площ около 3,5 млн. квадратни фута, приблизително 325 000 кв. м. Основната функция отново е офисна, но кулата включва обществени пространства и наблюдателна зона.

Архитектурният образ е различен от този на старите кули. Вместо повтарящата се вертикална решетка на Ямасаки, One World Trade Center използва големи стъклени повърхности и геометрично трансформиращ се обем. От квадратна основа фасадите се издигат чрез скосени плоскости, които създават характерната многостенна форма на кулата.

Новата кула струва близо 4 млрд. USD

Цената също показва колко различна е епохата. Стойността на One World Trade Center достига около 3,9 млрд. USD, което го превръща в един от най-скъпите небостъргачи, строени някога.

Сравнението с оригиналните кули обаче трябва да се прави внимателно. Разходите са направени в различни десетилетия, при различна стойност на долара, строителни стандарти, технологии и изисквания за сигурност. Освен това сумата от около 900 млн. USD, свързвана с оригиналния World Trade Center, включва по-широка инвестиция в комплекса и инфраструктурата, докато 3,9 млрд. долара се отнасят до One World Trade Center.

Към това трябва да се добавят 700 млн. USD за мемориала и музея. Това все още не представлява общата цена на възстановяването на Ground Zero, защото новият World Trade Center включва и други офисни сгради, транспортна инфраструктура и обществени пространства.

От един архитектурен символ към цял градски ансамбъл

На мястото на стария World Trade Center всъщност не е построена една сграда, която да „замени“ Кулите близнаци. Изградена е нова градска система. Новият комплекс включва офисни небостъргачи, мемориала и музея, транспортна инфраструктура, търговски и обществени пространства. Така функцията на мястото остава икономическа и градска, но към нея е добавена постоянна мемориална функция.

И именно тук се намира най-голямата архитектурна разлика между стария и новия World Trade Center. Оригиналният комплекс на Ямасаки е архитектура на повторението. Два почти еднакви правоъгълни монолита създават сила чрез своята двойственост и мащаб. Те доминират над града и могат да бъдат разпознати от километри.

Новият комплекс отказва да ги копира. Вертикалният символ е само един, One World Trade Center. На местата на двете разрушени кули няма нови небостъргачи. Има две празнини. Така архитектурата решава необичайна задача: едновременно да възстанови силуета на Манхатън и да остави част от него завинаги липсваща.

Четвърт век след 11 септември това може би е най-силната характеристика на новия World Trade Center. Старите кули демонстрираха какво инженерството може да издигне нагоре. Новата архитектура показва, че понякога най-важното пространство в един град е онова, което съзнателно е оставено незастроено.

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите в imot.bg