Най-недостъпните пазари на жилища в САЩ

Някои купувачи плащат 1 млн. долара за недвижим имот в Ню Йорк или Лос Анджелис, който може да се купи за половината от тази сума някъде другаде. Несъответствието показва как достъпността на имотите започва да излиза от контрол на някои места по Източното и Западното крайбрежие, пише списание Forbes, което класира десетте най-малко достъпни пазара на недвижими имоти в САЩ.

В класирания на първо място Лос Анджелис например през първото тримесечие на 2001 г. 42,3% от продадените домове са били достъпни за домакинства със средни доходи. През първото тримесечие на 2007 обаче едва 3% от продадените жилища са били достъпни за такива домакинства, по данни на Националната асоциация на строителите на жилища и Wells Fargo.

Класацията е изготвена чрез комбинация на данните на асоциацията със съотношението между цените на жилищата и доходите.

На второ място се нарежда Сан Франциско, където през първото тримесечие на 2007 г. делът на продадените жилища, достъпни за домакинства със средни доходи, е бил 6,7%. Трети е Ню Йорк с 6 на сто, четвърти - Сан Диего с 9,4%. Следват Маями (10%), Сакраменто (13,4%), Лас Вегас (18,9%), Сиатъл (22,6%), Бостън (28,3%) и Орландо (26,1%).

Колкото повече цените се разминават с доходите, толкова повече купувачите са принудени да разчитат на кредити, за да се „справят“ с недостъпния пазар. Това може да създаде нови проблеми пред пазара, който се опитва да се възстанови.

Заради липсата на купувачи е възможно да се получи понижаване на цените, а това да доведе до по-достъпен пазар, но ефектът за домакинствата със средни доходи няма да е много голям, тъй като има много пречки за получаване на заем.

"Кредитните ограничения засягат всички слоеве, но са най-критични в долния диапазон", коментира Джонатан Милър, президент на консултационна фирма. Той подчертава, че борбата на банките с лошите кредити е довела до затягане на правилата за отпускане на заеми. „А успехът на пазара сред по-ниските социални слоеве е много важен за цялостното му възстановяване“, добавя той.

За недостъпността на имотите в даден район допринасят и местните регулации, които повишават разходите за строежа на нови домове. Това увеличава ценовия натиск.

Достъпността на имотите е свързана и с етапа на развитие, на който се намира даден град. Преди пет години Лас Вегас е бил един от най-достъпните градове в страната благодарение на бързото си развитие. В момента ръстът се е забавил достатъчно, така че столицата на хазарта да попадне сред най-недостъпните градове.

В цялата страна се наблюдава интересен феномен – спадът в достъпността на жилищата не е в директно съотношение с ръста в цените. От 2000 г. цените на жилищата в района на Бостън са нараснали с 16,7%. Купувачите със средни доходи, които през 2000 г. са представлявали 50% от пазара, сега са 28%. В същото време в столицата на Северна Каролина – Рали, цените на жилищата са нараснали с 37% за периода, а делът на купувачите със средни доходи се е понижил с едва 3%.

Това може да се обясни с по-голямата емиграция, отколкото имиграция в седем от десетте града в класацията, т.е. повече хора ги напускат, отколкото се заселват в тях. Достъпността намалява, но този факт не може да бъде приписан на увеличено търсене.