- Г-жо Минчева, как оценявате състоянието на пазара на ипотечни кредити в момента?
- Данните на БНБ за общия размер на отпуснатите ипотечни кредити за първото тримесечие на 2011 г. ясно показват две тенденции. Едната се изразява в това, че първите месеци на годината са традиционно слаб период за ипотечното кредитиране. Нарастването на кредитите за периода януари-март 2011 г. спрямо октомври-декември 2010 г. е само с 0.24% .
Втората тенденция е на продължаващото забавяне на ръста на ипотечното кредитиране през последните три години. В периода от март 2010-а до март 2011-а наблюдаваме скромен ръст от 3.10% на общия размер на ипотечните кредити, а през март 2009-а - март 2010-а ръстът е бил 5.85% според данните на БНБ. За сравнение годишният ръст на ипотечните кредити за дванадесетте месеца на 2008 г. е бил 40%, а за цялата 2007 г. - впечатляващите 67%. Разбира се, тези времена на кредитен бум имат своето обяснение.
- А цената?
- Цената на кредита също продължава да спада. Тази тенденция започна още от средата на 2009 г. и е валидна и сега, макар и с бавни темпове. Според индекса на „Моите пари“ за ипотечни кредити в евро най-скъпи са били кредитите през август 2009 г., когато годишният процент на разходите (ГПР) за евровите ипотеки е достигнал 10.76%, докато към април 2011 г. е бил 8.88 процента. Средният ГПР при левовите кредити към април 2011 г. пък е бил 10%. Интересът към левовите кредити продължава да бъде слаб заради голямата разлика в цената на кредита, сравнен с евровите оферти.
- През последните месеци банките отново започнаха да се конкурират, като предлагат изгодни ипотечни кредити. На какви условия залагат този път, за да привлекат клиенти?
- Ако може да се говори за завърнала се „мода“ в офертите, то напоследък тя се изразява в предложенията на банките за по-ниски лихви с до два-три процентни пункта през първата една или първите 2, 3 или 5 години на ипотечния кредит. Повечето банки продължават да предлагат добри отстъпки, ако клиентът ползва допълнително към кредита си пакет от банкови продукти/услуги, включващ например дебитни и кредитни карти, интернет банкиране, абонамент за плащане на комунални услуги и други.
- Какво бихте посъветвали кредитоискателите? Какво трябва да имат предвид?
- Да са сигурни, че вземат кредит в обем и за срок, който не поставя семейния бюджет на „ръба на пропастта“, т.е. да са сигурни в регулярността на постъпленията, които получават като доходи от заплата, хонорари, граждански договори, от бизнес и т.н. Когато се преценява цената, от особена важност е да се знае дали зад една лихва, например от 7%, е включена или не застраховка „Живот“, „Имущество“ или защита от безработица, които в момента присъстват в офертите и съответно повишават цената им, но практиката безспорно показа тяхната необходимост. Невинаги по-ниският номинален лихвен процент означава и по-евтин кредитен ресурс.
Банките остават предпазливи при оценката на кредитоискателите, които минават през сериозен анализ и оценка на доходите. Кредитната история стана важен фактор за одобрение и заемоискатели, които имат или са имали по-сериозни просрочия в кредитното си досие през последните 5 години, могат да срещнат сериозни затруднения при получаване на нов ресурс.
- Какъв тип ипотечни кредити се теглят най-често в момента?
- Масово се търсят кредити, покриващи от 80 до 90% от цената на имота, което в известна степен се дължи и на активизирането на банките на ипотечния пазар.
Според доклад на „Кредит Център“ все по-активни са домакинствата с месечен доход между 2000 и 3000 лв., търсещи жилище на цена 70-90 хил. евро. Според същото проучване над половината от изтеглилите заеми са на възраст между 26 и 35 години.
Запазва се тенденцията най-младите да продължават да увеличават дела си на ипотечния пазар. Средният размер на ипотечните кредити в страната е бил 34 870 евро през март спрямо 34 860 през предходния месец. Съотношението евро/левове за страната е 94/6. Традиционно най-големи ипотечни кредити се теглят в София - средно 43 778 евро. Най-предпочитаният срок за погасяване на ипотечен заем остава от 16 до 20 години, показват данните за март. За такъв период на изплащане са изтеглени 39.3% от ипотечните кредити през изминалия месец. Второто място е за кредитите между 21 и 25 години, които представляват близо една четвърт от пазара.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 varna
Коментиран от #2
18:45 08.09.2011
2 софия
До коментар #1 от "varna":
Май не правиш разлика между тиква и кратуна,а varna?18:45 08.09.2011
3 диет са вика ...
18:45 08.09.2011
4 здравейти
18:45 08.09.2011
5 трезво мислещ
18:45 08.09.2011
6 AXXX
Първо, лихвите по депозити трябва да са ниски, ако искаме нещо да се случва с икономиката (принципно положение). Банките чудесно го знаят и откровено си заявиха, че ще ги свалят още. Пак ще го кажа, колкото по-малко се задържат парите в банките, толкова по-добре за всички. Спестявания трябва да има, но в комплект с нормално потребление, иначе всички обедняват, барабар със спестителите. Спестяванията трябва да стават на инвестиции - инвестициите носят доходи (и на спестителите) и плащат лихвите (и на спестителите). Демек, спестители без инвеститори и инвеститори без спестители не може.
Второ, лихвите по кредити трябва да оправдават инвестициите – лихвите са част от разходите (принципно положение). И според мен в кризата банките връзваха гащи с прекалени лихви и съвсем доутрепаха бизнеса, обаче това не е ситуацията в момента. Ето ти ГПР по ипотечни кредити на три банки, които първо ми попаднаха: МКБ – 7,8%, ДСК – 8,17%, Райфайзен – 7,78%. Преди седмица точно тука четохме статия, че лихвите са вече на нивата отпреди кризата: „През април средните лихви по ипотеки в левове са били 7.99% и 7.98% (в евро са по-ниски). В момента има и промоции за 6.5% и 5.9% фиксирана лихва за първата година”. Втора година лихвите падат и сме доста далече от 11%. И да не забравяме 5-те процента инфлация.
Трето, нито спестителите, нито инвеститорите, не могат без банките, както и банките не могат без тия - така е устроен светът засега. Банките трябва да печелят, за да ги има, и защото „времето е пари”. Ако банките фалират, лошо за всички (и за твоя депозит). Взаимообвързаност и взаимозависимост, нали се сещаш... Точно заради това е напълно погрешно разбирането, че по-добро положение на едни (човек, група, бизнес, участник на пазара, държава) се постига само за сметка на друг (чрез"нагласи другарче"). Тази фундаментална грешка в разбирането на пазарните (и на природните, и на човешките) отношения, е грешката, която плаща непрекъснато светът (и всеки поотделно), включително и „нагласяващите”. Тука много философско стана, но днешният ден предразполага да мислим по темата...
А за гърците си написал титанични глупости. Все едно да завиждаш за хубавия живот на комшията си, дето умира от цироза, понеже с години се е матирал със скоросмъртница. Гърците така „се оправиха”, че ще „оправят” и ЕС, и най-вече „оправиха” следващите поколения гърци да плащат лакомията на бащите си, щото за гърците вече дойде келнера със сметката. Като говорим за лихви, да ти кажа за гръцките – 16-18% по краткосрочните и 25% по дългосрочните заеми... Това значи „оправянето” чрез трупане на държавен дълг – да плюскаш за сметка на бъдещето, т.е. на децата си. Гърция вече е с най-ниския кредитен рейтинг в света, сещаш ли се за връзката с лихвите? А нашият тази година ще се вдига. Затова, вместо да ревете като магарета, обършете сълзите и сополите и вижте по-ясно фактите. Не само гърците, но и повече от половината Европа може да ни завижда в момента на растежа, на ниската задлъжнялост, на стабилните държавни финанси, на сигурните банки, на конкурентоспособността, на перспективата за развитие...
Обаче това изпод смръщените вежди се не види, нали?
Коментиран от #7
18:45 08.09.2011
7 varna
До коментар #6 от "AXXX":
виждам, че обичаш да преписваш от стари учебници по икономика.хаиде като си голям експерт да ми обясниш, защо по време на бума получавах по големи лихви по депозити те си, а сега когато сме в криза лихвите падат, аз знам отговора но искам да видя твоя птичи мозък какво ще измисли или препише от някъде.
Коментиран от #8
18:45 08.09.2011
8 AXXX
До коментар #7 от "varna":
Баси, какъв труден въпрос задаваш за птичия ми мозък, варна. По никой начин не моах ти ка’ тоя отговор значи. Знам, че това знание много пари струва, ама хайде, прояви великодушие, обясни и ти един път на нисшите духом, като защо да правят така тия лихви, дето ги получаваш. Пък ако кажеш и някой по-нов учебник за преписване, „за тебе гол във Дунава се фъргам! Герге!” Ама да не се скатаеш сега.Коментиран от #9
18:45 08.09.2011
9 varna
До коментар #8 от "AXXX":
да много ме разсмя само, че забрави да ми отговориш или го няма в учебниците.Коментиран от #10
18:45 08.09.2011
10 AXXX
До коментар #9 от "varna":
Знаех си. Ската се.18:45 08.09.2011
11 нефинансист
Коментиран от #14
18:45 08.09.2011
12 Al
18:45 08.09.2011
13 Пазар
18:45 08.09.2011
14 6666
До коментар #11 от "нефинансист":
Казва се фирмен кредит и почти всички, които днес ни има като фирми,сме теглили такъв.А когато си ипотекирахме апартаментите за да инвестираме в някакво рисково начинание,всички ни мислеха за луди. Години по късно всички започнаха да теглят робски кредити за АПАРТАМЕНТ,ТЕЛЕВИЗОР,КУХНЯ,но не и за бизнес.18:45 08.09.2011
15 Милчев
18:45 08.09.2011