Високият патент запраща агенциите в сивата икономика

Въпросът с баснословния патент от 6600 лв., който агенциите в София трябва задължително да плащат на държавата, провокира управителния съвет на Националното сдружение “Недвижими имоти” (НСНИ) да организира среща със своите регионални представители. Брокерите не бяха много добре ориентирани в предстоящите промени в данъчното законодателство. Те обаче се обединиха около мнението, че сума от 6600 лв. патент и месечни вноски за работниците върху заплата от 320 лв. са непосилни.
Голяма част от фирмите са малки, а някои дори семейни, обясниха част от брокерите. Това ще ни накара или да преминем в “сивата икономика”, или да прекратим дейността си. Според представители от други градове ситуацията с покупко-продажба на недвижими имоти там е много по-различни от София. Това личи и в предоставената от специалисти от НСНИ икономическа обосновка.
Докато в столицата се наблюдава възраждане или оживление на пазара, в провинцията цените падат с 5-10% и са доста по-ниски от софийските, обясни Нина Василева, член на НСНИ от Пловдив. Ако в града на тепетата 1992 г. средната платежоспособност е била 25 хил. долара, сега тя е в рамките на 8, 9 максимум 10 хил. долара. Това драстично намаляване може би се дължи на факта, че в София като столица кипи не само обществен живот, но градът представлява и интерес за големите фирми. А Пловдив в момента е град на услугите и търговията. Там почти липсва индустрия - големите заводи са затворени, цари безработица. Откъде да дойдат парите и по-високите цени, пита г-жа Василева. Същото е и в другите градове. В икономическата обосновка на Враца примерно е записано, че това е град със затихващи функции.
В една група не могат да се поставят градове, които имат

различна степен на развитие на пазара
и различен ценови диапазон. Не е редно да се иска те да плащат едно и също.
Това, което е рационално да се направи, е да се вземе от Закона за местните данъци и такси, приет през 1997 г., единният класификатор на градовете. Ние искаме управниците да се върнат към това разпределение. Там е отчетена степента на развитие на пазара, както и цените, обясни г-жа Василева. За жалост се наблюдава голямо разминаваме между Закона за местните данъци и такси и Закона за облагане доходите на физическите лица. Там са групирани на едно място градове, които имат наистина различно икономическо развитие, различна инфраструктура. Не може в една група да попадат градове като София и Враца или Благоевград и да се сравняват като цени.
От НСНИ са направили разбивка на коефициента по Закона за местните данъци и такси между София и останалите градове: за Варна коефициентът спрямо София е 0,95; за Бургас спрямо София е 0,725; за Пловдив спрямо София е 0,625. Това са огромни разлики в цените и те трябва да се отчетат.
НСНИ има ясно и аргументирано становище по

проблема с патентния данък,
заяви шефът на сдружението Орлин Владиков. Изключително високите патенти по същество затвориха дейността на редица фирми и поставиха голяма част от нашата дейност в т.нар. “сенчеста икономика”, подчерта той. Непосилният патент имаше и огромно антисоциално значение - 99% от фирмите не плащат социални осигуровки и не оформят работещите договори съгласно Кодекса на труда. Фактите са показателни - за 2001 г. само 74 фирми са платили патент в България, а приходите в бюджета от тази дейност възлизат на 43 хил. лв., посочи Владиков. Първоначалното предложение, което НСНИ направи за размера на патента, беше за София 1800 лв., Варна - 1600 лв., Бургас - 1500 лв. Пловдив - 1400 лв. Стана ясно обаче, че ще бъде внесено друго предложение - патентът да е 3500 лв. за София, а за Варна, Бургас, Пловдив - 2500 лв. Владиков се аргументира с това, че му е обещано съдействие на парламентарно ниво за тези стойности на данъка. Мнозина брокери, представители на по-малки агенции, коментираха, че това отново е неприемливо висок окончателен годишен данък. Предложението е в услуга на големите агенции, които са достигнали прага от 75 000 лв. оборот и са регистрирани по ДДС, което автоматически ги освобождава от плащането на патент. Вероятно става въпрос за опит за разчистване на пазара от по-малките и мобилни структури, заподозряха посредниците. Кого всъщност представлява НСНИ, питаха се те. Ако е организация на целия бранш, тогава не би трябвало да работи срещу по-голямата част от агенциите, коментираха те.
НСНИ реагира изключително бързо и адекватно и по въпроса за

минималните осигурителни прагове,
похвали се шефа на сдружението. Когато за първи прът прочетох планираните минимални прагове и това, че нашата професия беше поставена в една от най-високите категории, си дадох сметка, че ако тези текстове бъдат приети, браншът ще бъде ликвидиран, продължи той. Лицата, осъществяващи сделки с недвижими имоти, и управителите на фирми бяха сложени в група 5 заедно с банкерите, което означава, че трябваше да плащат минимални социални осигурителни прагове върху 520 лв. заплата на месец или 42% - 210 лв. социални осигуровки.
При наличието на данъчната секира, застрашително надвиснала над бранша, от НСНИ незнайно защо предпочетоха ни в клин, ни в ръкав да предизвикат дискусия по проблема с

лицензирането на дейносттана брокерите.
Стана ясно, че от самото сдружение не са решили на кое точно да се спрат - дали да дейността на брокерите да бъде на лицензионен режим или да се регулира от специален Закон за недвижимите имоти.
В крайна сметка се оказа, че широко прокламираните “незабавни действия”, които НСНИ е предприело във връзка с измененията в данъчните закони, са няколко официални писма до депутати и заместник-министри. Шефът на сдружението обясни, че чака отговор. Повечето депутати от бюджетната, икономическата комисия и комисията по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство не бяха дори наясно, че подобна организация съществува, камо ли да са провеждали срещи с нейното ръководство. Що се отнася до писмата, на всеки по-буден средношколец е ясно, че те най-вероятно дори няма да бъдат прочетени, камо ли да се вземат предвид писканията в тях. Което бе доказано и на практика - промените в данъците вече минаха на първо четене в парламента. Разбира се, без в тях да са включени предложенията на НСНИ.

Виолета СТОЕВА
[email protected]