Новият закон за приватизация тръгна по стъпките на скандалния ЗППДОП

Не един, а цели 6 законопроекта за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) чакат своя ред за пленарна зала в парламента. Четири от тях със сигурност ще бъдат гледани, а останалите два засега остават за доуточняване.
Законът бе приет с фанфари през март тази година и управляващите нашироко обясняваха как процедурите ще станат бързи и прозрачни, а раздържавяването ще тръгне по мед и масло. Ако ефектът трябва да бъде описан с наридна поговорка 7 месеца по-късно обаче, най-подходяща би била старата мъдрост за тенекията мед и лъжицата газ в нея. Само че в случая думата “лъжица” трябва да бъде употребена в множествено число. Защото нито процедурите станаха кой знае колко по-прозрачни (справка - скандалът “Булгартабак”), нито капиталовият пазар излезе от мъртвата зона, нито въпросите с компенсаторките и боновете от масовата приватизация бяха решени. Да не говорим за преминаването на държавните гиганти в частни ръце. Поради тези и ред други проблеми икономическата комисия в парламента се занимава поредна седмица с четирите проектозакона, всеки от които се опитва да поправи някои от недомислията и пропуските.
Най-съществени са промените в ЗПСК, предложени в

проекта на Министерството на икономиката
на който зелена улица даде и правителството.
Една от съществените промени, които се предлагат в него, е свързана със списъка на дружествата, пакети от които според ЗПСК се предвижда да бъдат предложени срещу компенсаторни инструменти. Още след одобряването на списъка от парламента от него по една или друга причина започнаха да отпадат предприятия. Международен панаир-Пловдив например отпадна от плановете за раздържавяване въобще, някои от останалите дружества междувременно престанаха да бъдат публични, други пък не е ясно кога (ако въобще) ще станат публични. Министерството на икономиката предлага ежегодният списък, предвиден в закона, да стане общ, а не годишен. Предвижда се той само да бъде допълван, а не и намаляван. Плановете на Николай Василев до средатана тази година въпросът с компенсаторките да бъде приключен останаха в далечното предизборно минало. От предложената поправка е ясно, че решаването му се отлага за неопределено бъдеще.
Удължава се и срокът на валидност на инвестиционните бонове за втората вълна на масовата приватизация. Според предложенитетекстове централизираните търгове трябва да приключат до 30 юни 2003 г., а не както беше първоначално предвидено в ЗПСК - до 30 септември тази година. Предвижда се и приемането на тарифа за таксите, които ще събира Агенцията за приватизация при тези търгове - очебиен пропуск на законодателят при приемането на закона. Ако поправките минат в пленарната зала, министърът на финансите няма да бъде длъжен да одобрява приватизационната оценка за държавните предприятия, които имат права, възникнали извън България. Според предложението в бъдеще финансовият министър само ще бъде уведомяван за оценката. От ведомството на Милен Велчев са категорични, че сегашният текст е неработещ, тъй като Министерството на финансите (МФ) не разполага с информация за повечето от тези дружества и финансовият министър, ако не подходи формално по въпроса, поема сериозна отговорност.
Най-неочакваната от промените е предвидената възможност освен да се раздържавяват чрез търг и конкурс

предприятията да бъдатотдавани за управление с клауза за изкупуване
Тази възможност предизвика оживени дебати още напролет, когато се обсъждаше ЗПСК, но тогава депутатите единодушно я отхвърлиха. Тогава най-големи резерви към този механизъм изрази именно Министерството на икономиката. Зам.-министър Калоян Нинов обясни странната метаморфоза в сегашното предложение на ведомството с изричното настояване на Министерството на енергетиката. Подопечните на Милко Ковачев искали този метод да бъде прилаган само за най-закъсалите енергийни дружества като топлофикациите и въгледобива. Председателят на икономическата комисия в парламента Валери Димитров обаче се обяви категорично против подобни идеи.
Дълги спорове предизвика текстът, който урежда какво трябва да получават купувачите срещу плащанията с непаричните инструменти при разваляне на приватизационен договор. Според Закона за задълженията и договорите при разваляне на договор всяка от страните връща полученото, а според отменения закон за приватизацията непаричното платежно средство се равнява на паричното. При повечето сделки от 1998 до края на 2001 г. между 50% и 90% от цената беше плащана с компенсаторни записи или компенсационни бонове. Като платежно средство можеше да се използват и брейди облигации, ЗУНК, дълг към Испания или Италия. Всички тези инструменти бяха придобивани от купувачите на цена, значително по-ниска от номинала. Първоначално Валери Димитров и Константин Пенчев от НДСВ предложиха на купувачите да се връща равностойността на платените компенсаторки в нов вид непаричен платежен инструмент. Така обаче се емитира ново задължение за държавата, на което после трябва да бъде търсено приложение, мотивираха се членовете на икономическата комисия и отхвърлиха предложението. Идеята на МФ пък беше на купувачите да се връщат не нови, а същите по вид и номинал книжа, с каквито са платили. Разбира се, точно същите записи или бонове не могат да бъдат върнати, защото партидите им вече са нулирани от областните управи и министерствата. Предложението на МФ е тези книжа да бъдат издавани от централния регистър на компенсаторните инструменти чрез Централния депозитар. Основният проблем пред този вариант е, че развалянето на сделки не е ограничено във времето и може да се случи, след като компенсаторните инструменти вече няма за какво да бъдат използвани. Тогава ще бъда нарушен принципът да бъде върнато валиднодействащо платежно средство.
Според Кристиан Таков - член на надзорния съвет на Агенцията за следприватизационен контрол, има 4 варианта на решение на проблема. Първият е да се връща левовата равностойност на номинала, както е в момента. Малкото съдебна практика досега показва, че магистратите постановяват връщане на номиналната стойност на компенсаторните инструменти, т.е., ако купувачът е платил примерно със записи с номинал 100 хил., държавата трябва да му върне 100 хил. лв., а не 20 хил., колкото е пазарната цена на записите. Този вариант е най-неизгоден за държавата. Друга възможност е предложената от Валери Димитров схема нови вместо стари. Заедно с жълтия депутат Константин Пенчев той доуточни предложението си компенсаторните книжа, платени преди разваляне на сделките, да бъдат връщани на купувача по цената, валидна при подписването на договора, но преди това продавачът да приспада неустойките, които се дължат за неизпълнение на приватизационните договори. Третата опция е срещу платените компенсаторки да се връщат отново компенсаторки, а четвъртата е дадените инструменти да се връщат срещу пазарната им стойност. За да се осъществи последният вариант, е необходимо да бъде създадена специална методика за изчисляване на пазарната цена на тези инструменти през предходните години. Според повечето финансисти това е и най-ефикасният начин за решаване на проблема, тъй като не предвижда опция за издаване на нови непарични инструменти. Нито едно от предложенията обаче не получи благословията на депутатите, като председателят на икономическа комисия поиска становището и на бюджетната комисия, и на МФ.
В поправките, предложени от Министерството на икономиката, изрично е записана и опцията с компенсаторни инструменти да се плаща по вече сключени договори преди приемането на новия закон, когато в договорите е предвидена такава възможност. Това право на купувачите вече е договорено при сключване на сделките, но в сега действащия закон не е отбелязано.
Промените предвиждат още в списъка на предприятия, които не подлежат на приватизация, да бъдат включени 29 дружества под шапката на различни министерства, които са пропуснали да ги впишат при приемането на ЗПСК. Почти половината от тях са на Министерството на културата, девет от които са „Музика” ООД, регистрирани в различни градове. Аргументите на главния секретар на ведомството бяха, че всъщност в активите на тези дружества имало само пиана, цигулки и т.н., които били отдавани под наем, пък и дружествата били печеливши, затова не следвало да се продават. Единствен представителят на Министерството на енергетиката остави впечатлението, че НЕК се добавя в списъка временно, а не завинаги, защото сега дружеството се преструктурирало.

Законопроектът на Константин Пенчев от НДСВ
предвижда една-единствена промяна - приватизацията на банките с държавно участие да не се извършва по реда на Закона за приватизация. Става дума единствено за Банка ДСК, която трябва да бъде продавана от Банковата консолидационна компания, но за да не се променя закон в името на една-единствена компания, текстът не е поименен, уточни депутатът.
Когато купувачите не плащат цената или не развиват производството, Агенцията за следприватизационен контрол трябва да има законово основание да разваля тези сделки, смята още Константин Пенчев. Много от тези договори са сключвани от министерства или Агенцията за приватизация, които са страни по договорите. С промените се дава възможност на новата агенция да ги анулира. Ако купувачът не върне акциите, случаите ще отиват в съда. “Това не е национализация, а право на държавата да санкционира неизрядните купувачи”, коментира Пенчев.

Хората на Ахмед Доган
са изготвили промени, които предвиждат допълнително финансиране за Агенцията за следприватизационен контрол. Идеята им е 10% от приходите от плащания по стари приватизационни сделки да отиват в агенцията. Според МФ предложеният текст не е изчистен и противоречи на Закона за устройството на държавния бюджет.

Предложението на СДС
бе наречено условно от медиите “поправка Анти-Чорни”. Текстът гласи: „Не се допускат до участие в приватизацията физически лица, по отношение на които има наложени принудителни административни мерки или влязла в сила присъда по Закона за чужденците, както и за юридически лица, в които те участват като членове на управителни или контролни органи, собственици, съсобственици или акционери.” Поправката е популистка и напълно безсмислена, тъй като практиката за приватизационни цели да се използват офшорни компании със скрити акционери не е никаква новост по нашите географски ширини. Това бе и единственият категорично отхвърлен от икономическата комисия текст.
Шестият законопроект, чието гласуване беше отложено, урежда реда за приватизацията на болниците.
С одобрението на мнозинството се ползват три от законопроектите - корекциите на правителството, предложението на депутата от НДСВ Константин Пенчев Банка ДСК да се продава от Банковата консолидационна компания, както и текстовете на група депутати от ДПС, които предвиждат допълнително финансиране на Агенцията за следприватизационен контрол.
Едва след като икономическата комисия получи становищата на МФ и изгласува предложенията, поправките в закона за приватизация ще влязат за обсъждане в пленарна зала. Това ще забави приемането на законопроектите, като най-фатално ще е закъснението за удължаване срока на валидност на инвестиционните бонове, заради което в момента е блокиран процесът на масовата приватизация.

Виолета СТОЕВА
[email protected]