8 Ноември, 2002 00:00 3 262 0

Темида пак се спъна в банка Славяни

  • “славяни”-
  • банка-
  • банката-
  • фирми-
  • митов-
  • агафонов-
  • поиска-
  • делото-
  • георги-
  • бъдат-
  • колев-
  • румен-
  • документация-
  • прокурорът-
  • петко-
  • жечев-
  • документи-
  • “мирабел”-
  • кредити-
  • според-
  • собственост-
  • тогава-
  • центавър”-
  • които-
  • “билд-
  • долара-
  • време-
  • несъстоятелност-
  • нс
За пореден път Софийски районен съд отложи делото срещу Румен Панайотов и Петко Колев за причиняване на имотни вреди, в особено големи размери на банка “Славяни”. Магистратите ще заседават отново на 6 декември.
Подсъдимият Румен Панайотов бе изпълнителен директор на банката, а Петко Колев - председател на Съвета на директорите. Според прокуратурата те двамата в съучастие са превишили властта си, сключвайки договори за прехвърляне на дългове, с цел да набавят на фирмите “Трейд Проксима” ЕООД, “Мастер Орион” ЕООД, “Билд Центавър” ЕООД, “Мирабел” ЕООД и “Ива Трейд” ЕООД имотна облага по сключените договори с банка “Славяни” общо в размер на 491 619 684 неденоминирани лева.
На предишното гледане на делото синдикът на банка “Славяни” Стоян Митов уведоми магистратите в писмо, че изисканите от тях документи са в “насипно състояние”. До този момент първичната счетоводна документация и инвентарната книга на кредитната институция не са открити. На последното заседание на съда на 30 октомври Митов отново не се яви и прокурорът по делото поиска щателно издирване на синдика, който е призован като свидетел. Съдът постанови да се изискат справки от СДВР, ДНСП и Гранична полиция с цел да се изясни последната регистрация на Митов и той отново да бъде редовно призован. Полицията ще провери и в следствения арест и затворите дали лицето Митов не се намира понастоящем там и дали не е напуснал страната. Предвид досегашното поведение на Митов, прокурорът поиска да бъде уведомено фирменото отделение на СГС, където Митов фигурира в списъкът на синдиците, и той да бъде десезиран. Прокурорът поиска още и съдът се съгласи да се направи справка в БНБ кои са били квесторите по обявяване банката в несъстоятелност. Те ще бъдат призовани като свидетели, за да се установи каква документация е съществувала към датата на обявяване в несъстоятелност на банка “Славяни”, има ли счетоводни книги, свързани с първите пет фирми - кредиторки на банката, както и дали има кредитно досие и къде се намира в момента тази документация.
По време на разпитите на част от свидетелите по делото се споменава, че когато затварят банката, документите са били предадени в НСБОП, но оттам до този момент няма потвърждение, че бумагите се съхраняват при тях. Оказва се, че те май са изчезнали. Тъй като не са установени обстоятелствата, при които дирените документи са се “изпарили” от НСБОП, прокурорът поиска да бъде призован като свидетел на следващото гледане на делото и Олга Миленкова, която е била синдик на банката преди Стоян Митов. Същата сега е синдик на скандалния ни национален превозвач - авиокомпания “Балкан”. Тя трябва да обясни пред съда направен ли е приемно-предавателен протокол между нея и Митов, какви архиви му е предала и фигурира ли в тях дирената от съда първична счетоводна документация. На следващото гледане на делото на 6 декември ще бъде призована като свидетелка и тогавашната деловодителка на банка “Славяни” Зоя Томова, която по думите на адвокатите на двамата обвиняеми е предала дирените документи на НСБОП.
По това дело вече е извършена експертиза от вещи лица, които обаче са разполагали само с наличната документация, в която не фигурират първичните счетоводни документи на банката. Предвид този факт прокурорът поиска повторна експертиза за доказване налице ли са причинени вреди на банката, какъв е бил потокът на превежданите пари, от и към кого и дали понастоящем има някакви суми по банковите сметки на ТБ “Славяни”. Вещите лица ще трябва да направят и лична проверка в търговската банка.

Предисторията
БНБ постави “Славяни” под особен надзор на 23 септември 1996 година. На 31 октомври 1996 г. Централната банка установи неплатежоспособността й и поиска от съда да я обяви в несъстоятелност. Мотивът на БНБ е големият размер на раздадените необезпечени кредити, давани главно на фирми, близки на бившия собственик на “Славяни”, а по-късно и депутат от БББ l 38-то НС Георги Агафонов. Историята около несъстоятелността на ТБ “Славяни” ще се запомни с предложенията й археологическите ценности и предметите на изкуството, които са нейна собственост, да бъдат заменени с държавни ценни книжа. Съществуваше и втора оферта - дълговете на банката да бъдат покрити с недвижима собственост в Доминиканската република. И двете предложения бяха твърде екзотични, за да бъдат състоятелни.
Делото срещу банка “Славяни” започна шумно. Преди Петко Колев и Румен Жечев да бъдат привлечени като обвиняеми, барети и следователи влязоха в кредитната институция и в телевизия “7 дни”. “Лично разпоредих да се извърши претърсване и изземване на документи”, похвали се през май 1997 г. главният прокурор Иван Татарчев. Той се закани да поиска сваляне на имунитета на бившия шеф на злополучната банка Георги Агафонов, тогава депутат от Бизнесблока на Жорж Ганчев. Претърсени бяха и домовете на трима бивши шефове от банката. “Срещу мен се води политическа атака с полицейски средства” - бе отговорът на Агафонов тогава. Още при тогавашното изземване на 16 кашона с книжа следователи изтъкнаха, че много от документите за раздадени неправомерно кредити от бившите шефове на банката липсват.
В официалното съобщение на Главна прокуратура за това дело тогава се казваше, че ще се събират доказателства за престъпления, извършени и от други ръководни длъжностни лица в банката. Както и че ще бъдат разследвани кредитополучатели във връзка с незаконен износ на капитали и незаконно придобиване на имоти и авоари зад граница. От своя страна тогавашният главен секретар на МВР Георги Георгиев заяви, че фирми, собственост на депутата Георги Агафонов, са теглили милиони долари от “Славяни”, след което са ги преоформяли в левови кредити. Кредитите пък са усвоявани чрез преводи към подставени фирми, регистрирани в Доминиканската република и Канада и принадлежали на хора, работещи в банката. Парите са вложени в покупка на имот, чиято стойност била 11.3 млн. щ. долара. Според книжата, събрани от служителите на Националната следствена служба, ставало дума за комплекс от жилища, административни сгради и транспортни съоръжения. Но според Георги Георгиев се оказало, че имотът представлявал голям терен с полуразрушени постройки на стойност не повече от 2 млн. долара. С разликата от 9-те милиона бил купен “палат” във Флорида от човек, работещ в банка “Славяни”.

Драмата на лошите кредити
Делото срещу Петко Колев и Румен Жечев бе образувано на 25 май 1997 г. с постановление, подписано лично от главния прокурор по онова време Иван Татарчев. Тогава беше съобщено, че от края на 1993 до 23 септември 1996 г., когато банка “Славяни” бе поставена под особен надзор, те са раздали неправомерно кредити за 2.3 млрд. лв. на 18 фирми. На Колев и Жечев им бе наложена като мярка за неотклонение - парична гаранция.
Историята на задълженията на “Мастер Орион”, “Билд Центавър”, “Трейд Проксима”, “Мирабел” и “Ива Трейд” към банка “Славяни” е доста оплетена. Идеята на осъществената от тях схема е била петте фирми, които не са упражнявали дейност, да поемат дълговете на други пет работещи дружества и да ги разтоварят от ангажиментите им към кредитната институция. Операцията е осъществена на 21 ноември 1995 г., когато Жечев и Петков подписват пет договора. Така “Билд Центавър” поема дълг на “Си Джи Ей-ЕСПАЛ”; “Мирабел” на “Киви Си Джи Ей”; “Мастер Орион” на “Сигма”; “Трейд Проксима” на “Орак”, а “Ива Трейд” на “Траянка” ООД. Общото между въпросните договори е, че размерът на всяко едно от поетите задължения е около 1.4 млн. щ. долара (по това време един долар се разменяше за 69.2 лв.). А и десетте участващи в операцията фирми по един или друг начин са свързани със “Си Джи Ей Интернешънъл холдинг” ЕООД. Това призна пред съда Иван Николов - председател на съвета на директорите на холдинга и бивш член на съвета на директорите на банка “Славяни”. Той не скри и че управителката на “Билд Центавър” Денка Николова е негова съпруга, а Мария Хорозова, която е ръководела “Мирабел”, му е дъщеря. Иван Николов обясни, че Георги Агафонов е бил едноличен собственик на “Си Джи Ей” до средата на 1997 г., когато като съдружник в него влиза “Икономическа групировка Перун” АД. Според следствието групировката е собственост на Агафонов и на Еньо Савов - говорител на фалиралата банка “Славяни”.
Излиза, че извършената на 21 ноември 1995 г. от Румен Жечев и Петко Колев операция с договорите е в полза на фирми, контролирани от структура на Агафонов, командващ парада и в банка “Славяни”.

Красимира ПАСТИРОВА
Виолета СТОЕВА
[email protected]


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА