Обществеността е заблуждавана в полза на частни интереси

Безкрайно уважавам културните отношения между Руската федерация и Република България. В тази връзка искам да отбележа, че те се реализират и посредством сградата предоставена на Русия на ул. “Шипка” 34, където е разположен Руският културно-информационен център.
Данни на компетентните служби за имота на бул. “Евлоги Георгиев” 169 сочат, че в едно от заведенията се предлагат проститутки, а в друго се събират наркомани. Последното нещо, за което се използва имотът, е за развитие на българо-руските отношения. Друг въпрос е, ако г-н Захари Захариев асоциира себе си с българо-руската дружба.
В момента обществеността се заблуждава в услуга на частни интереси. В същото време до мен достигна информация, че въпросното лице е правило опити да се снабди с нотариален акт за собствеността на сградата на базата на обстоятелствени проверки.
Сградата е апетитен имот и много хора биха мечтали да я притежават. Ако тя беше държавна, аз нямаше да я оставя без внимание. Има безспорни данни - строителни книжа, нотариални актове, че

тя не може да е собственост на държавата
В едно свое изказване Захари Захариев твърди, че бившият дом на Българо-съветската дружба е подарък от СССР на България. Това на практика е невъзможно да се осъществи, при положение, че сградата е строена от българско юридическо лице, за което има безспорни доказателства. Това е бившият “Съюз на съветските граждани в България”, който след възтановяването на своята дейност преди няколко години се преименува на “Съюз на руските граждани в България”. Теренът, върху който е строена сградата на бул. “Евлоги Георгиев” 169, е закупен от Съюза на съветските граждани, за което има документи. Има отчетни документи, доказващи също, че именно с пари на този съюз е осъществено и строителството на зданието.
В хората е останало убеждението, че сградата е на държавата. Има един документ, в който пише, че “СССР дарява на НРБ ...”. Но не може имот, построен от българско юридическо лице, да се дарява от чужда държава на България. Няма законна форма, под която това да бъде реализирано. Дори в законите преди 1989 г. се казва, че чужда държава може да придобие собственост на територията на НРБ само по силата на закон или наднормативен акт на Министерския съвет, който се ратифицира от парламента.

Направихме проучване на казуса
за подаряването. Но се оказва, че нито България, нито българското юридическо лице, притежаващо имота, не са го подарявали, продавали или прехвърляли на СССР, за да може след това бившият Съветски съюз да го подари на България. Още преди новата ера, в зората на правото е възприето, че никой не може да подари на друг нещо, което не притежава.
Предишният областен управител на София, не знам по какви причини, не е деактувал сградата. Той е написал една заповед, в която в началото и в края се застъпват две различни тези.
Не на последно място искам да обърна внимание и на факта за несъщестуването на съветската държава. Кой може днес да има претенции към имота - Русия, Украйна, Беларус или някоя друга бивша съветска република. Разговарял съм с официални руски представители и съм ги питал дали имат доказателства за собствеността на сградата, но те ми представиха само едно изказване на Цола Драгойчева. Естествено трябва да се прави разлика между нотариален акт и речите. Последните

нямат юридическа стойност.
Някъде през 60-те години Съюзът на съветските граждани в България е изхвърлен от сградата и в него се настанява Общонародният комитет за българо-съветска дружба, оглавяван от Цола Драгойчева. Целта е била да се демонстрира монополизацията на българо-съветските отношения от страна на комунистическата партия.
След 1985 г. зданието вече не се ползва изцяло по предназначение и много негови помещения започват да се дават под наем за ресторанти, кафенета и на различни фирми. След 1990 г. комитетът за българо-съветска дужба на Цола Драгойчева не попада в списъка на тоталитарните организации, чиито имоти подлежат на конфискация. От началото на 90-те години сградата остава безстопанствена. Захари Захариев е бил член на въпросния комитет и познавайки фактическата обстановка, започва да я ползва необезпокояван. 12 години държавата не му пречи и не се интересува какво става в имота. И сега е малко неприятно, защото някакъв областен управител е решил да приложи закона. Месечният доход, прибиран от наеми от тази сграда, е към 50 хил. лв. За съжаление в момента у нас много лица са превърнали стопанисването на чужди имоти в доходен бизнес.
На практика в случая със сградата на бул. “Евлоги Георгиев” 169 има персонален спор между сдружение на руски граждани и Захари Захариев.
След встъпването ми в длъжност като областен управител на столицата аз се опитвам да класифицирам информацията за държавните имоти в София. Само на базата на безспорни доказателства мога да твърдя, че даден имот е държавен, и да го включа в регистъра на държавните имоти. В случая със сградата на бул. “Евлоги Георгиев” 169 това не е така. В рамките на моята компетентност

аз съм взел едно законосъобразно решение,
с което се разплита интригата около собствеността на имота. Причината за продължаващите спорове около подобни апетитни имоти е липсата на ред в документацията. Архивите са в насипно състояние. Много преписки са изчезнали. Не може да се влиза в Европа с неизяснена собственост и с хора, свикнали държавата да им бъде хранилка. 12 години не бе зачитана държавността и аз сега се опитвам да я наложа. Държавността означава да се уважават правата и интересите, да се създават и гарантират равни шансове за всички.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]