На крива ракета космосът й пречи

В началото на септември зам.-министърът на финансите Гати ал Джебури твърди пред сп. “Тема” следното: “Патентният данък позволява на новия малък семеен бизнес да започне своето развитие, без да е затрудняван от изискванията на ЗКПО. При данък печалба се изисква детайлно водене на счетоводство, за да бъдат направени отчетите и изчисленията, отделно и самият той е по-висок като размер. Или, иначе казано, това е един справедлив данък, който подпомага малкия бизнес да стъпи на краката си и да израсне в среден или голям бизнес и едва тогава да започне да плаща данък печалба.”
На друго място в същото интервю той обаче казва тъкмо обратното:
“Заради “вратичка” в закона много бизнеси заплащат данъците си не по патента, а по ЗКПО, защото освен патентна дейност извършват и дейности, които се облагат с данък печалба. Това от своя страна доведе до порочната практика за показване на много ниски нереалистични финансови резултати от страна на редица дружества и по този начин те въобще не плащат никакъв данък.
Направихме детайлно проучване на бизнеса, който плаща патент, и след анализ на данните открихме, че ... само 103 фирми за недвижими имоти са декларирали плащане по патентен данък. Приходът за бюджета от тях е само 188 хил. лв. Смятам, че в страната те са значително повече, само в столицата сигурно са стотина, като гледам обявите им по вестниците...”
“Около 10 на сто от приходите по ЗОДФЛ се падат на патентите, а иначе като дял от всички приходи те са под 2 на сто. Явно е, че това не е ключов данък за попълване на бюджета, а по-скоро е предназначен да стимулиране на малкия бизнес.”
Параноята на властимащите е съвсем очевидна. Тя би могла да се дължи на две неща - от една страна на чисто учебникарския, повърхностен подход на жълтите юпита към данъчната материя, без да се има предвид, че утвърдените в световната практика правила се прилагат на нашенска почва, а от друга - пълната бъркотия в законотворчеството ни по отношение на налозите.
Логичният въпрос, на който Гати ал Джебури и хората на Милен Велчев трябва да си отговорят в настояшата ситуация, е следния: Ако плащането на патентен данък за някои дейности бе толкова изгодно и улесняващо упражнение за малките фирми, защо те ще си усложняват живота, търсейки начини да го избягнат и да минат на корпоративно подоходно облагане? Явно нещо в системата куца. Всъщност не нещо, а много неща.

Проблем №1:
Ако основната цел на патента е да подпомогне дребните търговци и да изкара ред бизнеси на светло, защо тогава той е в такива размери? Коя заложна къща например ще плати безумните 28 000 лева окончателен годишен данък, при положение, че оборотите на подобни фирми са огромни и те нямат никакъв проблем с достигането на прага от 75 000 лева и съответно минават на облагане по реда на ЗКПО.

Проблем №2:
Недоумение предизвикват не само размерите на патентните данъци, а и много формулировки в самия ЗОДФЛ. Кой би могъл да намери в българския правен мир точното определение на термина “компаньонка” например? По какви критерии данъчните власти определят кой да плаща определения за въпросната дейност патент? Къде правят данъчни проверки - ходят на пийп-шоу или какво? И нали всяка жрица на любовта може да се измъкне от налога под предлог, че не прави компания, а секс за пари? Ако се хванем за буквата на закона, излиза, че когато става въпрос за пълнене на хазната, проституцията съществува като доходоносен бизнес, а щом иде реч за публичното пространство, “такова животно нема”?

Проблем №3:
В ЗОДФЛ има не само празноти по отношение на определенията за същността на някои дейности, но и редица недоразумения дори когато подобни определения съществуват. Кой нормален мозък би могъл да помисли, че ювелирите например ще плащат високия патент от 2 500 лева, при положение, че могат да се регистрират не като производители на бижутерия, а като търговци на консигнация на същата и да подлежат на друг вид данъчно облагане, което е далеч по-изгодно за тях? Същото важи и за търговията на дребно, където една гаражна бакалия в Люлин и магазин от 100 кв. м в центъра на София например са приравнени като данъчно задължени субекти поради извършването на една и съща дейност.
Недоразуменията в правната регламентация на патента, който иначе по определение би трябвало да предизвиква само овации от страна на дребния бизнес, са причина неясните текстове в ЗОДФЛ да станат предмет на редица епистоларни упражнения от страна на данъчните служби, изразяващи се в тълкувателни писма и указания. Така кашата става още по-голяма.
Повече от ясно е, че за да се създаде благоприятен бизнесклимат у нас, управляващите трябва да се заемат с оправяне на кълчищата, наречени за благозвучие “данъчни закони”. По възможност обаче това трябва да се направи грамотно. И вместо нормативните актове да заприличват все повече на закърпена с разноцветни парчета плат вехта дреха, те ще трябва да се пренапишат изцяло. С променена философия. И без да се забравя азбучната истина, че данъците се плащат тогава, когато са на поносими нива. Защото за всеки средноинтелигентен българин е ясно, че “поевропейчването” ни по отношение на издължаването на налозите няма нищо общо с “новия” морал или липсата на такъв. Елементарно - нека властимащите направят каквото трябва и тогава съзнанието ще дойде от само себе си.

Виолета СТОЕВА
[email protected]