Звезди за спомен

, М31 е галактиката Андромеда. Намира се на 2930000 светлинни години от нас и е най-отдалеченият обект, достъпен за наблюдение с просто око. Тя е член на Местната група, както Млечният път и двадесетина други галактики. Ние можем да си представим как изглежда нашата Галактика, защото М31 е нейно точно копие: централно сгъстяване от стари червени и жълти звезди, тъмни ивици от прах и ярки спирални ръкави, трасирани от сини, горещи звезди. Наблюдавана с бинокъл или малък телескоп е възможно да се забележат някои детайли, а също така и двата компаньона на галактиката - М32 и М110.Стремежът към далечното и невидимото открай време кара хората да приемат нови предизвикателства, за да овладеят и опознаят загадъчната безкрайност, да споделят видяното и емоцията от откритието. С любителски телескоп и обикновен фотоапарат могат да се видят и заснемат над 100 обекта в дълбокото небе - звездни купове, мъглявини и галактики, описани още преди 200 години от френския астроном Шарл Месие.
Най-подходящи за фотографиране на небесните обекти са т.нар. огледално-рефлексни фотоапарати. Най-често срещани от този тип са Зенит, Практика и скъпите западни фотоапарати. Предимството им е, че обектът се вижда предварително във визьора и кадъра може да се построи много точно, както и да се фокусира лесно. Важно условие е апаратът да има скорост “В” или “Т” - само при наличието им ще можете да направите дълга експозиция. Крайно неподходящи за астроснимки са съвременните автоматични фотоапаратчета , както и някои скъпи модели западни апарати, които са напълно автоматични и нямат ръчни скорости или “В”. Фотоапарат, който отговаря на посочените условия може да се купи за 20 до 100 USD, а любителските телескопи система Нютон са между 100 и 500 USD.
Може да се използват всички цветни или чернобели ленти, които се предлагат, но не се препоръчва те са прекалено чувствителни. Изборът на лента зависи и от обекта, който ще снимаме. За снимки на Луната и Слънцето е достатъчна лента 100 ASA, за снимки на дълбоките небесни обекти - 400 ASA.
Хубавите астроснимки се правят с удължено време за експониране като колкото по-чувствителна е лентата, толкова по-малко време е необходимо (100 ASA - 30 - 60 min., 400 ASA - 20 - 40 min., 800 ASA - 10 - 20 min.). Тъй като движението на звездите около Земята трябва да се следи, е необходимо фотоапаратът да се монтира на телескоп с екваториална монтировка (движението става само по една ос). Колкото фокусът на обектива е по-дълъг, толкова по-точно трябва да бъде воденето. Препоръчва се в началото да се използват не по-дълги от 135 mm обективи. В зависимост от избрания за снимката обектив на кадъра се показва различна по площ област от небето. По-широкоъгълните обективи “хващат” по-голяма площ, но с по-малко детайли, и обратно. Най-удобно е фотоапаратът да се монтира на върха на тръбата на телескопа така, че да се върти в синхрон с нейното движение. Апаратът не трябва да пречи на гледането през окуляра и обратно.
Тъй като при фотографирането е необходима голяма точност на движението на телескопа се налага постоянното му сверяване спрямо някоя водеща звезда. По принцип всеки телескоп е снабден с търсач, но за астрофотография е необходим гид-телескоп. Колкото по-голямо е увеличението му (добре е да е 100 - 200 пъти), толкова воденето на основния телескоп е по-точно и снимката - по-сполучлива. За по-точно и лесно водене увеличението на гида трябва да е около 1/3 от фокусното разстояние на обектива, с който се снима. Освен това полярната ос на телескопа трябва да е разположена по такъв начин, че да бъде успоредна на земната ос. Когато тя е ориентирана правилно, воденето на телескопа става само чрез завъртането му спрямо полярната ос.
При повечето любителски телескопи следенето на движението на водещата звезда става чрез ръчно насочване. Важно условие за добра снимка е гидиращата звезда да се хване неподвижно спрямо зрителното поле на окуляра. Обикновено това става в центъра на кръст, разположен във фокалната равнина на окуляра. В някои окуляри вместо кръст има по-сложна скала, чрез която могат да се измерват ъгловите разстояния между две близки звезди, позиционния им ъгъл и др.
За по-лесно виждане на гидиращата звезда е добре да се разфокусира малко (да стане кръгче). Така ще се вижда ясно и лесно ще се намества в центъра.
След насочването и избора на гидираща звезда, обективът на фотоапарата трябва да се покрие с черно картонче, докато фотоапаратът се отвори на скорост “В”. Снимката започва при откриването на обектива. След като приключи снимането обективът се закрива и след това се отпуска спусъка. За да не станат бледи снимките, копирането на кадрите трябва да е по-плътно.
*виж повече на http://www.bgastronomy.com/, http://astronomy.hit.bg/, http://www.planet088.com

Елена Маркова
[email protected]