Топли крака – студена глава

Напоследък в новото строителство масово навлезе концепцията на еднопространствените жилища или такива с все по-малко и по-просторни помещения. Предимството им е не само по-голямата им функционалност и икономичност, а и възможностите за нестандартни пространствени решения. Колкото по-голямо е едно помещение, толкова повече е използваемата площ спрямо същата квадратура, разпределена в повече помещения. За такъв тип жилища или за жилища, в които е предпочетена “студена” подова настилка консултантите препоръчват поставянето на подово отопление, тъй като в сравнение с традиционното то затопля големите стаи по-равномерно.
Подовото отопление е подходящо както за високото строителство - жилищни, обществени, индустриални сгради, така и за ниското - отопление на открити площи. С него е възможно поддържането на футболните терени (заедно със системите за дренаж и напояване на тревата), които могат да се използват и при минусови температури. При отопление на складове, производствени и изложбени халета например се използва точно толкова енергия, колкото е необходимо, а оптималното разпределение на температурата повишава производителността на труда. Възможно е и отоплението на спортни зали или обществени басейни.
Подовото отопление е по-ефективно, когато трябва да се загряват по-големи помещения, защото при традиционното - с печка или радиатор например, затопленият въздух се издига нагоре. Колкото по-просторна е стаята, толкова по-силно е чувството за течение, което създава вертикалното и хоризонтално движение на въздуха. При подовото отопление стайната температура е около 18 градуса - с 3-4 градуса по-ниска от тази при традиционното, но лъчистото отопление се усеща по-интензивно. Въздухът се движи много по-малко и в близост до пода, което намалява замърсяването му. Липсват влажни петна и прашни ъгли. Няма опасност децата да пострадат или да подпалят нещо, а стаята се освобождава от печката или радиатора, което дава повече възможности за разположението на мебелите. Благодарение на оптималното разпределение на топлината в помещението - по-ниски температури в областта на главата, се повишава чувството за комфорт.
Подовото отопление е по-сложно за изпълнение и трябва да бъде проектирано предварително. В пода се вграждат мрежа от електрически нагреватели или от PVC тръби за водно отопление от централен енергоносител. Тръбите са гъвкави и в тях циркулират няколко литра хладка вода, които разпространяват равномерно топлината. Има възможности и за използване на други източници на енергия като нафта, газ, термопомпи или слънчева енергия.
В цялостната система се включват колектори, тръби и автоматика за регулиране на температурата на водата и въздуха в помещенията. Отделните компоненти се свързват лесно и бързо. Използват се гъвкави тръби с кислородна бариера, върху която има защитен слой. Те се пристягат към заварена мрежа преди да бъде излята изравнителната замазка. Посредством пресоващ пръстен се осъществяват неразглобяеми връзки между тръби и фитинги, които могат без проблеми да останат в замазката. Друг бърз и прост начин за инсталиране на тръбите е закопчаването им чрез клипсове върху носеща скара, която се поставя върху платна от полистирол.
Подовото отопление е по-скъпо от традиционното, но експлоатацията му е икономически по-изгодна. В случая топлоносителят се загрява до около 50 градуса, което спестява от 30 до 50% енергия, тъй като радиаторът се загрява до 90 градуса. Поставянето на нагревателни контури с електрическо захранване излиза по-евтино, но опасността от повреда (която няма как да се оправи без да се разбие подовото покритие) е по-голяма. За под с размери 2х3 м изграждането на такава система е около 50 лв. По-скъпи, но по-икономични при употреба са тръбите, през които циркулира топла вода. Те могат да бъдат включени към някой от радиаторите за парно отопление. Поставянето на системата в стая със същите размери струва 100-150 лв.
Цената на обикновен терморегулатор е 8-10 лв. Повечето терморегулатори са с температурен обхват от 5 до 35 градуса, като програмируемите са с точност до 0.5 - 1 градус.

Елена Маркова
[email protected]